Преглед на кода на АЕЦ „Белене“

=== Подготовка ===
Идеята за изграждането на втора атомна електроцентрала в България започва да се обсъжда още в началото на 70-те години на XX век, преди пускането на първия етап на [[АЕЦ „Козлодуй“]]. Предварително са проучени 26 възможни площадки – 15 по река [[Дунав]], 7 на брега на [[Черно море]] и 4 на други места в страната, като основен фактор за избора е наличието на източник за технологично [[водоснабдяване]]. Площадките по Черноморието са отхвърлени заради неблагоприятния ефект върху [[Туризъм|туризма]], а тази при [[Ивайловград]] – по военни съображения. Първоначално за строителството е избрана площадка в местността „Стълпище“ при село [[Мечка (област Русе)|Мечка]]. След подробни проучвания тя е отхвърлена и изборът е сведен до площадки при [[Батин]], [[Вардим]] и [[Белене]], като има предложения и за изграждане на допълнителните мощности в Козлодуй. Въпреки усилията на министъра на енергетиката [[Петър Данаилов]] централата да бъде разположена по-близо до [[Русе]], след допълнителни проучвания се налага мнението на консултантската фирма „[[Енергопроект]]“ и [[Симеон Русков]] за строителство при Белене, като основен аргумент са сеизмичните и логистични предимства на площадката. Площадка „Белене“ е утвърдена с Постановление № 9 от 20 март 1981 г. на [[Министерски съвет на България|Министерския съвет]].{{hrf|Набатов|2011|650 – 653}}

В края на 1980 г. и началото на 1981 г. „Енергопроект“ изготвя документация за „Инженерно усвояване и подготовка на площадката за строителство“. С Решение № 197 от 31 декември 1981 г. на Бюрото на Министерския съвет [[отчуждаване|отчуждава]] площадката за изграждане на АЕЦ „Белене“ с площ 270 хектара и я предадава на Министерството на енергетиката, а поетапно през 1982 – 1986 г. тя е предадена на новосъздаденото предприятие „Атомна енергетика – Белене“.{{hrf|Набатов|2011|655 – 656}}

Условията по строителството на АЕЦ „Белене“ са договорени през февруари 1987 г. при посещението на българска правителствена делегация в СССР водена от министър-председателя на НРБ [[Георги Атанасов (политик)|Георги Атанасов]] и в която влизат зам.-председателят на Министерския съвет на НРБ и председател на българската част на Междуправителствената българо-съветска комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество [[Кирил Зарев]], зам.-председателят на Министерския съвет на НРБ и председател на Съвета по селско и горско стопанство на НРБ (министър на земеделието) [[Алекси Иванов]] и министърът на търговията на НРБ [[Христо Христов (политик)|Христо Христов]]. Между правителства на двете страни е подписан българо-съветски протокол за започване на строителството.

На 12 декември 1987 г. община [[Белене (община)|Белене]] издава разрешение за строеж на централата, а на 12 октомври 1988 г. в Министерство на енергетиката е утвърдена фаза Технически проект за обекта. Проектът е на „Енергопроект“ съвместно с „Атоменергопроект“ – [[Киев]]. Той предвижда изграждането на 4 енергоблока по 1000 MW с възможност за увеличаването им до 6.{{hrf|Набатов|2011|656 – 659}}

През следващите години въпросът за строителството на АЕЦ-Белене е обсъждан между НРБ и СССР още два пъти с цел уточняване на позициите на двете страни по всички въпроси: през февруари 1988 г. министъра на външно икономическите връзки на НРБ [[Андрей Луканов]] е на посещение в СССР за заседание на Съвета за икономическа взаимопомощ в който е постоянен представител на НРБ в Изпълнителния комитет на СИВ и заедно със зам.-председателя на Министерския съвет на СССР и председател на българо-съветската междуправителствена комисия от съветска страна [[Алексей Антонов (политик)|Алексей Антонов]] (1912 – 2010) се договарят, че всички икономически аспекти по строителството са окончателно договорени.