Болест на Алцхаймер: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Dexbot (беседа | приноси)
м Removing Link GA template (handled by wikidata) - The interwiki article is not good
BotNinja (беседа | приноси)
м Шаблон:Медицинско опровержение → Шаблон:Медицинско предупреждение
Ред 1: Ред 1:
{{от пренасочване|Алцхаймер|откривателя на болестта|Алоис Алцхаймер}}
{{от пренасочване|Алцхаймер|откривателя на болестта|Алоис Алцхаймер}}
{{Медицинско предупреждение}}
{{медицинско опровержение}}
{{експерт|медицина}}
{{експерт|медицина}}



Версия от 19:22, 22 септември 2015

Алцхаймер пренасочва насам. За откривателя на болестта вижте Алоис Алцхаймер.

Шаблон:Медицинско предупреждение

Болест на Алцхаймер
Сравнение на нормален (вляво) и засегнат от Алцхаймер мозък (вдясно)
Класификация и външни ресурси
МКБ-10G30, F00
МКБ-9331.0, 290.1
Болест на Алцхаймер в Общомедия

Болестта на Алцхаймер е нелечимо, дегенеративно и терминално заболяване, описано за пръв път през 1906 година от германския психиатър и невропатолог Алоис Алцхаймер и наречено на негово име.[1] Болестта е най-разпространената форма на деменция и обикновено се диагностицира при хора на възраст над 65 години,[2] макар че съществува и по-ранна форма на болестта, която може да възникне много по-рано. Към 2006 година броят на болните от това заболяване се оценява на 26,6 милиона души,[3] като според прогнозите до 2050 година то ще засяга 1 на 85 души по света.

Макар че протичането на болестта на Алцхаймер е индивидуално, съществуват и много общи симптоми.[4] Първите наблюдаеми симптоми често погрешно се приемат за свързани с възрастта безпокойства или прояви на стрес.[5] В ранните етапи най-честият симптом е неспособността за придобиване на нови спомени, наблюдавана като трудност при припомнянето на скорошни събития. При подозрения за Алцхаймер диагнозата обикновено се потвърждава с оценка на поведението и когнитивни тестове, често следвани от заснемане с мозъчен скенер, когато това е възможно.[6]

С напредването на болестта се появяват и симптоми като объркване, раздразнимост и агресивност, промени в настроението, затруднения в говора, загуба на дълготрайна памет и цялостно затваряне на пациента, поради отслабване на сетивата му.[5][7] Постепенно изчезват и други телесни функции, като в крайна сметка се достига до смърт.[8] Индивидуалното прогнозиране на протичането на болестта е трудно постижимо, тъй като нейната продължителност варира много при различните пациенти. Болестта на Алцхаймер се развива неопределено дълго, преди да се прояви, и може да напредва с години без да бъде диагностицирана. Средната продължителност на живота след диагностициране е около седем години.[9] По-малко от 3% от болните живеят повече от 14 години след диагнозата.[10]

Причините за развитието на болестта на Алцхаймер не са достатъчно добре изучени. Изследванията показват, че болестта е свързана с наличието на сенилни плаки и неврофибриларни възли в главния мозък.[11] Използваните в момента лечения дават ограничени симптоматични подобрения, но не могат да забавят или спрат напредъка на болестта. До 2008 година са проведени над 500 клинични опита за установяване на възможно лечение на болестта, но никой от тях не дава обещаващи резултати.[12] Съществуват предположения, че някои промени в начина на живот, като умствено стимулиране и упражнения или балансирана диета, може би предотвратяват болестта на Алцхаймер, но няма адекватни свидетелства, които да потвърждават тяхната ефективност.[13]

Тъй като болестта на Алцхаймер не може да се лекува и е дегенеративна, от голямо значение са грижите за болните. В повечето случаи те се поемат от съпруг или близък роднина.[14] Болестта налага значителни социални, психологически, физически и финансови тежести върху грижещия се за болния.[15][16][17] В развитите страни болестта на Алцхаймер е едно от заболяванията, създаващи най-високи разходи за обществото.[18][19]

Патофизиология

Болестта се увеличава рязко с напредването на възрастта, като ранните форми са редки. Голяма част от случаите са спорадични, но съществуват и редки семейни форми с автозомно-доминантна наследственост, чието начало по принцип е ранно. Характерните патоанатомични увреждания при болестта на Алцхаймер са мозъчна атрофия със загуба на неврони, неврофибрилната дегенерация, сенилните плаки, амилоидната ангиопатия. Изразеността на тези увреждания съответства добре на тежестта на деменцията. Тези увреждания преобладават в хипокампа и в асоциативната кора. Такива увреждания има и при нормални мозъци на стари хора, но плътността им е много по-малка, а разпределението им е различно. Коровата атрофия се дължи на загуба на неврони, която засяга особено много коровите неврони с големи размери. Неврофибриларните дегенерации представляват включвания вътре в цитоплазмата на неврони. Сенилните плаки имат в центъра си извънклетъчни отлагания, които се дължат на натрупвания от амилоиден белтък. Амилоидната ангиопатия представлява натрупвания на амилоидни отлагания в мозъчните съдове.

Симптоми

  • Загуба на памет, настъпват проблеми в ежедневието и в работата.
  • Трудности за припомняне на обикновени неща.
  • Проблем с говора.
  • Дезориентираност от време на време.
  • Проблеми с абстрактното мислене.
  • Забравяне на отделни неща и мястото им на съхранение.
  • Смяна в настроението и поведението.
  • Смяна в характерните особености на личността.
  • Загуба на инициатива.

Основните симптоми, които объркват живота на болните от Алцхаймер, са бавна загуба на паметта (особено за наскоро станали събития), неспособността да се научават нови неща, нарастваща тенденция да се повтаря едно и също, объркване и дезориентация, раздразнителност, напрегнатост и бавно западане на личностните и социални умения.

Диагностициране

Една от трудностите да се засече болестта е, че страдащите от нея не забелязват какво се случва с тях - просто не долавят промяната у себе си. Затова, ако ви се стори, че ваш близък има симптомите на Алцхаймеровата болест, най- добре е да го заведете на лекар. Алцхаймеровата болест има пагубно влияние върху организма.

Начин на живот на боледуващите

И на страдащите от нея, и на тези, които се грижат за тях никак не им е лесно. Не е невъзможно обаче болестта да се контролира поне отчасти. Необходимо е да се придържате към почти рутинно и без особени промени всекидневие и да поддържате общото си здравословно състояние чрез подходяща диета и леки физически натоварвания.

Бележки

  1. Berchtold, NC et al. Evolution in the conceptualization of dementia and Alzheimer's disease: Greco-Roman period to the 1960s // Neurobiology of Aging 19 (3). 1998. DOI:10.1016/S0197-4580(98)00052-9. p. 173–189. (на английски)
  2. Brookmeyer, R и др. Projections of Alzheimer's disease in the United States and the public health impact of delaying disease onset // American Journal of Public Health 88 (9). September 1998. DOI:10.2105/AJPH.88.9.1337. с. 1337–1342.
  3. Brookmeyer, R et al. Forecasting the global burden of Alzheimer's disease // Alzheimer's and Dementia 3 (3). July 2007. DOI:10.1016/j.jalz.2007.04.381. p. 186–191. Посетен на 18 юни 2008. (на английски)
  4. What is Alzheimer's disease? // Alzheimers.org.uk, August 2007. Посетен на 21 февруари 2008. (на английски)
  5. а б Waldemar, G et al. Recommendations for the diagnosis and management of Alzheimer's disease and other disorders associated with dementia: EFNS guideline // European Journal of Neurology 14 (1). January 2007. DOI:10.1111/j.1468-1331.2006.01605.x. p. e1–26. (на английски)
  6. Alzheimer's diagnosis of AD // Alzheimer's Research Trust. Посетен на 29 февруари 2008. (на английски)
  7. Tabert, MH et al. A 10-item smell identification scale related to risk for Alzheimer's disease // Annals of Neurology 58 (1). 2005. DOI:10.1002/ana.20533. p. 155–160. (на английски)
  8. Understanding stages and symptoms of Alzheimer's disease // National Institute on Aging, 2007. Посетен на 21 февруари 2008. (на английски)
  9. Mölsä, PK et al. Survival and cause of death in Alzheimer's disease and multi-infarct dementia // Acta Neurologica Scandinavica 74 (2). August 1986. DOI:10.1111/j.1600-0404.1986.tb04634.x. p. 103–107. Посетен на 4 август 2008. (на английски)
  10. Mölsä, PK et al. Long-term survival and predictors of mortality in Alzheimer's disease and multi-infarct dementia // Acta Neurologica Scandinavica 91 (3). March 1995. p. 159–164. (на английски)
  11. Tiraboschi, P et al. The importance of neuritic plaques and tangles to the development and evolution of AD // Neurology 62 (11). June 2004. p. 1984–1989. (на английски)
  12. Alzheimer's Disease Clinical Trials // US National Institutes of Health. Посетен на 18 август 2008. (на английски)
  13. Can Alzheimer's disease be prevented (PDF) // National Institute on Aging. Посетен на 29 февруари 2008. (на английски)
  14. The MetLife study of Alzheimer's disease: The caregiving experience (PDF) // MetLife Mature Market Institute, August 2006. Посетен на 5 февруари 2011. (на английски)
  15. Thompson, CA et al. Systematic review of information and support interventions for caregivers of people with dementia // BMC Geriatr 7. 2007. DOI:10.1186/1471-2318-7-18. p. 18. (на английски)
  16. Schneider, J et al. EUROCARE: a cross-national study of co-resident spouse carers for people with Alzheimer's disease: I—Factors associated with carer burden // International Journal of Geriatric Psychiatry 14 (8). August 1999. DOI:<651::AID-GPS992>3.0.CO;2-B 10.1002/(SICI)1099-1166(199908)14:8<651::AID-GPS992>3.0.CO;2-B. p. 651–661. Посетен на 4 юли 2008. (на английски)
  17. Murray, J et al. EUROCARE: a cross-national study of co-resident spouse carers for people with Alzheimer's disease: II—A qualitative analysis of the experience of caregiving // International Journal of Geriatric Psychiatry 14 (8). August 1999. DOI:<662::AID-GPS993>3.0.CO;2-4 10.1002/(SICI)1099-1166(199908)14:8<662::AID-GPS993>3.0.CO;2-4. p. 662–667. (на английски)
  18. Bonin-Guillaume, S et al. Impact économique de la démence (English: The economical impact of dementia) // La Presse Médicale 34 (1). January 2005. p. 35–41. (на френски)
  19. Meek, PD et al. Economic considerations in Alzheimer's disease // Pharmacotherapy 18 (2 Pt 2). 1998. p. 68–73, 79–82. (на английски)