Георги Победоносец: Разлика между версии

Свети Георги
Γεώργιος
	Свети Георги Γεώργιος
християнски светец и великомъченик
Роден	275 г. Кайсери, Римска империя
Починал	около 23 април 303 г. (28 г.) Никомедия, Римска империя; Римска империя
Погребан	Израел
Религия	християнство
Канонизация
Почитан в	Християнство
Главно светилище	Храм Свети Георги, Лод, Израел
Празник	6 май
Атрибути	на бял кон, с копие, пробождащ дракона, георгиевски кръст
Покровителство	Англия; България; Германия; Сърбия; Черна гора; Гърция; Грузия; Нидерландия; Португалия; Канада; Италия; Литва; Словения; Малта; Ливан; Етиопия; Палестинска автономия; Каталония; Арагон; Сицилия; Кападокия; Бейрут; Константинопол; Лод; Москва; Венеция; Генуа; Гозо; Птуй; Ферара; Модика; Скирос; ФК Коринтианс; Тевтонски орден; Ордена на жартиера; скаутите; кавалерията; рицарството; конниците; конете; кръстоносците; войниците; стрелците; фермерите; земеделските и полските работници; овцата и овчарите; месарите; палестинските християни; чумата; прокажените; кожните болести;
Семейство
Баща	Св. Геронтий
Майка	Полихрония
	Свети Георги в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Текуща версия към 15:27, 5 май 2024

Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Георги.

Свети великомъченик Георги Победоносец (275 – 281 г. – 23 април 303 г.) е един от най-почитаните светци, мъченик за Христовата вяра, убит по време на Диоклециановите гонения.

Мощите на свети Георги са погребани в град Лида/Диосполис в римската провинция Палестина, част от реформираната Сирия Палестина (дн. Лод, Израел), в от който град е майка му^[3] и където живее известно време, след смъртта на баща си^[3]. Скоро се прочува, чрез множество чудеса, които извършва след смъртта си, като небесен воин и закрилник.

Почитан, като мъченик, както от източните, така и от западните християнски църкви. Българската православна църква, както и православните църкви в Грузия, Русия, Северна Македония, Сърбия и Черна гора честват паметта му на 6 май. В България 6 май (Гергьовден) е важен църковен празник, сред най-празнуваните именни дни, а също и официален държавен празник. Православната църква в Гърция и Румъния чества паметта му на 23 април, когато се чества и във Великобритания. Той е покровител на Англия, България, Русия, Грузия, Гърция, Етиопия, Канада, Каталония, Литва, Португалия, Сърбия, Черна гора и на градовете: Бейрут, Генуа, Истанбул, Любляна, Москва и Фрайбург.

Изобразяване[редактиране | редактиране на кода]

На иконите Св. Георги Победоносец е изобразяван винаги на кон, а в краката му лежи убитата от него ламя - най-прочутото му чудо, което според легендата се случва близо до град Вирит (днешен Бейрут, столицата на Ливан). В голямо езеро, край града се настанява страшен змей-човекоядец, с отровен дъх. След като не успяват да го преборят, жителите на града се принуждават да помолят владетеля си за помощ. Той нарежда да му принасят в жертва ежедневно по едно дете и обещава да прати и щерка си някой ден да я изяде чудовището. Когато й идва редът, девойката облича най-хубавата си премяна (облекло) и отива на брега на езерото, където Свети Георги, яхнал бял кон, я намира обляна в плач. Притичва й се на помощ и заедно улавят животното, след което - ранено от копието му - го отвеждат в града. Там Георги му отрязва главата, а после по негов призив десетки хиляди жители на града се покръстват. На мястото на смъртта на змея е съградена голяма църква на името на Божията Майка и друга - това на Свети Георги, при освещаването на която избликва извор с лековита жива вода.

На стенописи (в църквата на Павниси, Грузия, третата четвърт на 12 в.) и често на гръцки и български икони е представен и момък, седнал зад седлото на св. Георги с кърпа в едната си ръка и кана (всъщност кукумион, съд с топла вода) - в другата. Младежът, родом от Пафлагония, е прислужник на болярин в Преслав, пленен някое време преди това в боевете при Ахелой и Катасирти през 917 г. Свети Георги го връща на опечалените му родители.

Светецът е описван и в песни. Православната църква го възпява със следния тропар:

“	Като освободител на пленници и на бедни защитник, на немощни лекар, на царе поборник, победоносни великомъчениче Георги, Моли Христа Бога, да се спасят нашите души.	”
—Тропар, глас 4-ти

Житие[редактиране | редактиране на кода]

Византийска православна икона на св. Георги, ХІV в., Константинопол

В различни версии на житието на Свети Георги Победоносец смъртта му се приписва на някакъв жесток източен деспот на име Дадан или на император Диоклециан, в чиято армия служи, заемайки длъжността трибун и бидейки част от личната му гвардия, докато той е в Никомедия, Мала Азия. Владетелят заповядва на своя приближен да вземе участие в преследванията над християните, които наскоро е предприел, но Георги отказва, изтъквайки че сам той е християнин и критикува решението му, след което е осъден на смърт, предхождана от мъчения.

Според легендата, на път за тъмницата Георги получава знак от Исус Христос, че ще му помага в изпитанията - един от стражите го смушква с копието си за да върви по-бързо, но то омеква и се превива на две. В затвора светецът е разпънат окован на пода и му слагат тежък камък върху гърдите, по-късно продължително го изтезават. Императорът решава, че е умрял от това и отива да принесе благодарствена жертва. Обаче докато е в храма на Аполон, при мъченика идва ангел, освобождава го и му връща здравето. Скоро владетелят разбира за това и нарежда нови мъчения, мимоходом осъждайки на смърт надзирателите Анатолий и Проталеон за които научава, че са се покръстили. Георги прекарва в яма с негасена вар 3 дни, но накрая пак е невредим и печели още привърженици.

Дадан пак не е доволен и отново го подлага на побой с бичове и го тиква в тъмницата, след което вика на помощ един магьосник, на име Атанасий, който му приготвя някаква отвара. Целта му е с нея да го направи податлив на убеждаване и да го накара да се отрече от вярата си, но не успява и предлага да подложат Георги и божеството му на изпитание, с което да докажат, че тя е несъстоятелна. Изпитанието е да възкреси човек, който е умрял отдавна и светецът го преминава успешно. В резултат публиката се покръства, но е незабавно изклана; загива и Атанасий, който също се обява за християнин, а също и възкресеният е наново убит.

Гробницата на светеца в храма „Св. Георги“ на Йерусалимската православна църква в Лод, Израел

Отново в затвора, Георги посреща много посетители и ги дарява с чудотворни изцеления. Също там му се явява самият Христос и му обещава помощ в последните изпитания и близост със себе си в Небесното царство. На другия ден Диоклециан се опитва да го убеди да принесе жертва на бог Аполон, но неговото и на други божества идоли (статуи) се разпадат. Това кара там присъстващата благородничка Александра (представяна в агиографията и като жена/съпруга на императора; по-скоро - наложница на Дадан) да се просне се в краката на войника, за което е осъдена на смърт, но тя умира преди изпълнението на присъдата. Веднага след това св. Георги е посечен (обезглавен с меч) пред стените на Никомидия.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Гергьовден

Източници[редактиране | редактиране на кода]

↑ www.catholic-forum.com
↑ dveri.bg
↑ ^а ^б Венцислав Каравълчев. Св. Георги Победоносец – светецът на две религии // Двери на православието. 6 май 2011. Посетен на 19 февруари 2020.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Св. Георги Победоносец – светецът на две религии Венцислав Каравълчев Архив на оригинала от 2011-05-11 в Wayback Machine.

[1] www.catholic-forum.com

[wikidata-2cd3f23b1c47e235900a7654207006ad5c9e7635-v6-2] veri.bg

[:0-3] а ^б Венцислав Каравълчев. Св. Георги Победоносец – светецът на две религии // Двери на православието. 6 май 2011. Посетен на 19 февруари 2020.

[1]

[2]

[3]

@@ Ред 9: / Ред 9: @@
 | атрибути = на бял кон, с копие, пробождащ дракона, [[Кръст на Свети Георги|георгиевски кръст]]
 | почитан в = [[Християнство]]
-| покровителство = {{Скриване||{{Англия}}{{Br}}{{България}}{{Br}}{{Германия}}{{Br}}{{Сърбия}}{{Br}}{{Черна гора}}{{Br}}{{Гърция}}{{Br}}{{Грузия}}{{Br}}{{Нидерландия}}{{Br}}{{Португалия}}{{Br}}{{Канада}}{{Br}}{{Италия}}{{Br}}{{Литва}}{{Br}}{{Словения}}{{Br}}{{Малта}}{{Br}}{{Ливан}}{{Br}}{{Етиопия}}{{Br}}{{Палестина}}{{Br}}{{Каталония}}{{Br}}[[Арагон]]; [[Сицилия]]; [[Кападокия]]; [[Бейрут]]; [[Константинопол]]; Лод; [[Москва]]; [[Венеция]]; [[Генуа]]; [[Гозо]]; [[Птуй]]; [[Ферара]]; [[Модика]]; [[Спорт Клуб Коринтианс Паулища|ФК Коринтианс]]; [[Тевтонски орден]]; [[Орден на жартиера|Ордена на жартиера]]; [[скаут]]ите; [[кавалерия]]та; [[рицар]]ството; конниците; конете; [[Кръстоносен поход|кръстоносците]]; войниците; стрелците; фермерите; земеделските и полските работници; овцата и овчарите; месарите; палестинските християни; чумата; прокажените; кожните болести; <ref>[http://www.catholic-forum.com/saints/saintg05.htm www.catholic-forum.com]</ref>}}
+| покровителство = {{Скриване||{{Англия}}{{Br}}{{България}}{{Br}}{{Германия}}{{Br}}{{Сърбия}}{{Br}}{{Черна гора}}{{Br}}{{Гърция}}{{Br}}{{Грузия}}{{Br}}{{Нидерландия}}{{Br}}{{Португалия}}{{Br}}{{Канада}}{{Br}}{{Италия}}{{Br}}{{Литва}}{{Br}}{{Словения}}{{Br}}{{Малта}}{{Br}}{{Ливан}}{{Br}}{{Етиопия}}{{Br}}{{Палестина}}{{Br}}{{Каталония}}{{Br}}[[Арагон]]; [[Сицилия]]; [[Кападокия]]; [[Бейрут]]; [[Константинопол]]; Лод; [[Москва]]; [[Венеция]]; [[Генуа]]; [[Гозо]]; [[Птуй]]; [[Ферара]]; [[Модика]]; [[Скирос]]; [[Спорт Клуб Коринтианс Паулища|ФК Коринтианс]]; [[Тевтонски орден]]; [[Орден на жартиера|Ордена на жартиера]]; [[скаут]]ите; [[кавалерия]]та; [[рицар]]ството; конниците; конете; [[Кръстоносен поход|кръстоносците]]; войниците; стрелците; фермерите; земеделските и полските работници; овцата и овчарите; месарите; палестинските християни; чумата; прокажените; кожните болести; <ref>[http://www.catholic-forum.com/saints/saintg05.htm www.catholic-forum.com]</ref>}}
 | главно светилище = [[Храм Свети Георги, Лод|Храм Свети Георги]], [[Лод, Израел]]
 }} }}
+'''Свети великомъченик Георги Победоносец''' ([[275]] – [[281]] г. – [[23 април]] [[303]] г.) е един от най-почитаните светци, [[:Категория:Християнски мъченици от Римската епоха|мъченик за Христовата вяра]], убит по време на [[Диоклецианови гонения|Диоклециановите гонения]].
-'''Свети великомъченик Георги Победоносец''' ([[275]] – [[281]] г. – [[23 април]] [[303]] г. по нов стил или [[6 май]] 303 г. по стар стил) е един от най-тачените светци, мъченик за Христовата вяра. Той е почитан и от източните, и от западните християнски църкви, а също така и в Исляма. По времето на [[император]] [[Диоклециан]] той е войник в [[Римската империя]]. Обезсмъртен в мита за Свети Георги и ламята, той е покровител на [[Англия]], [[България]], [[Грузия]], [[Гърция]], [[Етиопия]], [[Канада]], [[Каталония]], [[Литва]], [[Португалия]], [[Сърбия]], [[Черна гора]] и на градовете: [[Бейрут]], [[Генуа]], [[Истанбул]], [[Любляна]], [[Москва]] и [[Фрайбург]].
+[[Мощи]]те на свети Георги са погребани в град Лида/[[Диосполис]] в римската провинция Палестина, част от реформираната [[Сирия Палестина]] (<span>дн. </span>[[Лод]]<span>, [[Израел]]), в от който град е майка му<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://dveri.bg/component/com_content/Itemid,171/catid,118/id,13247/view,article/|заглавие=Св. Георги Победоносец – светецът на две религии|автор=Венцислав Каравълчев|фамилно_име=|първо_име=|дата=6 май 2011|труд=Двери на православието|архив_дата=|достъп_дата=19 февруари 2020}}</ref> и където живее известно време, след смъртта на баща си<ref name=":0" />. С</span>коро се прочува, чрез множество чудеса, които извършва след смъртта си, като небесен воин и закрилник.
-В [[Кападокия]] ([[Мала Азия]]) Георги получава военната титла [[трибун]] едва на 20 години, след като се проявява като пълководец. През 303 година, по време [[Гонения на християните по време на Римската империя|на управлението]] на император Диоклециан, е убит, тъй като е защитавал [[християнство|християнската вяра]].
+Почитан, като [[мъченик]], както от източните, така и от западните християнски църкви. [[БПЦ|Българската православна църква]], както и православните църкви в [[Грузия]], [[Русия]], [[Северна Македония]], [[Сърбия]] и [[Черна гора]] честват паметта му на [[6 май]]. В България 6 май ([[Гергьовден]]) е важен църковен празник, сред най-празнуваните [[Имен ден|именни дни]], а също и [[Официални празници в България|официален държавен празник]]. Православната църква в [[Гърция]] и [[Румъния]] чества паметта му на [[23 април]], когато се чества и във [[Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия|Великобритания]]. Той е покровител на [[Англия]], [[България]], [[Русия]], [[Грузия]], [[Гърция]], [[Етиопия]], [[Канада]], [[Каталония]], [[Литва]], [[Португалия]], [[Сърбия]], [[Черна гора]] и на градовете: [[Бейрут]], [[Генуа]], [[Истанбул]], [[Любляна]], [[Москва]] и [[Фрайбург]].
-На [[икони]]те Св. Георги Победоносец е изобразяван винаги на [[кон]], а в краката му лежи убития от него [[змей]]. Православната църква в [[Гърция]] и [[Румъния]] чества паметта му на [[23 април]]. [[БПЦ|Българската православна църква]], както и православните църкви в [[Грузия]], [[Русия]], [[Северна Македония]], [[Сърбия]] и [[Черна гора]] честват светията на [[6 май]]. В България 6 май е също така народен празник и [[Официални празници в България|официален държавен празник]].
+== Изобразяване ==
-== Тропар на Св. Георги ==
+На [[икони]]те Св. Георги Победоносец е изобразяван винаги на [[кон]], а в краката му лежи убитата от него [[ламя]] - най-прочутото му [[чудо]], което според легендата се случва близо до град Вирит (днешен [[Бейрут]], столицата на [[Ливан]]). В голямо [[езеро]], край града се настанява страшен змей-човекоядец, с [[Животинска отрова|отровен]] дъх. След като не успяват да го преборят, жителите на града се принуждават да помолят владетеля си за помощ. Той нарежда да му принасят в жертва ежедневно по едно дете и обещава да прати и щерка си някой ден да я изяде [[Чудовище|чудовището]]. Когато й идва редът, [[Юношество|девойката]] облича най-хубавата си премяна ([[облекло]]) и отива на брега на езерото, където Свети Георги, яхнал бял кон, я намира обляна в [[плач]]. Притичва й се на помощ и заедно улавят животното, след което - ранено от [[Копие|копието]] му - го отвеждат в града. Там Георги му отрязва главата, а после по негов призив десетки хиляди жители на града [[Християнизация|се покръстват]]. На мястото на смъртта на змея е съградена голяма църква на името на [[Богородица|Божията Майка]] и друга - това на Свети Георги, при освещаването на която избликва извор с лековита [[Жива и мъртва вода|жива вода]].
-Православната църква го възпява със следния [[тропар]]:
+На [[стенопис]]и (в църквата на Павниси, [[Грузия]], третата четвърт на 12 в.) и често на гръцки и български икони е представен и момък, седнал зад [[Седло|седлото]] на св. Георги с [[кърпа]] в едната си ръка и [[кана]] (всъщност ''кукумион'', съд с топла вода) - в другата. Младежът, родом от [[Пафлагония]], е прислужник на [[болярин]] в [[Преслав]], пленен някое време преди това в боевете при [[Битка при Ахелой|Ахелой]] и [[Битка при Катасирти|Катасирти]] през [[917]] г. Свети Георги го връща на опечалените му родители.[[Файл:San Giorgio, Magalomartire.jpg|мини|Георги Победоносец]]
+Светецът е описван и в [[Песен|песни]]. Православната църква го възпява със следния [[тропар]]:
 {{Дцитат|center|
@@ Ред 31: / Ред 34: @@
 ''да се спасят нашите души.''|Тропар|глас 4-ти}}
+== Житие ==
-== Живот на Св. Георги Победоносец ==
 [[Файл:Icon8.jpg|300px|мини|Византийска православна икона на св. Георги, ХІV в., Константинопол]]
+В различни версии на житието на Свети Георги Победоносец смъртта му се приписва на някакъв жесток източен [[Деспотизъм|деспот]] на име Дадан или на [[император]] [[Диоклециан]], в чиято армия служи, заемайки длъжността [[трибун]] и бидейки част от личната му [[Гвардия (пояснение)|гвардия]], докато той е в [[Никомедия]], Мала Азия. Владетелят заповядва на своя приближен да вземе участие в преследванията над християните, които наскоро е предприел, но Георги отказва, изтъквайки че сам той е християнин и критикува решението му, след което е [[Смъртно наказание|осъден на смърт]], предхождана от мъчения.
-Според преданията той е римски войник, християнин. Израства в [[Кападокия]] (дн. [[Турция]]) в християнско семейство. Баща му [[Св. Геронтий]]<ref name=":0">{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://dveri.bg/component/com_content/Itemid,171/catid,118/id,13247/view,article/|заглавие=Св. Георги Победоносец – светецът на две религии|автор=Венцислав Каравълчев|фамилно_име=|първо_име=|дата=6 май 2011|труд=Двери на православието|архив_дата=|достъп_дата=19 февруари 2020}}</ref> (Геронт) е служил като офицер в римската армия, майка му [[Св. Полихрония]]<ref name=":0" /> (Полифрона) е от Лида, [[Палестина]] (дн. Диосполис или [[Лод, Израел|Лод]], [[Израел]]), където се връща с малкия си син след като овдовява.
-Младият Георги следва пътя на баща си и постъпва на служба в армията, където се проявява като добър войник и бързо се издига във военната йерархия. По това време е разпределен в [[Никомедия]] и служи в личната гвардия на [[император]] [[Диоклециан]].
-Според [[житие]]то му, през [[303]] Диоклециан издава едикт за систематично преследване на християните в цялата [[древен Рим|империя]]. Счита се, че неговият съимператор [[Галерий]] е главният отговорен за това решение. На Георги е заповядано да вземе участие в преследванията, но вместо това той се открива като християнин и критикува решението на императора. Разяреният Диоклециан нарежда Георги да бъде подложен на мъчения и да бъде екзекутиран като предател.
 [[Файл:Saint George - Carlo Crivelli.jpg|240px|ляво|мини|Св. Георги, 1472, от Карло Кривели]]
+Според легендата, на път за тъмницата Георги получава знак от [[Иисус Христос|Исус Христос]], че ще му помага в изпитанията - един от стражите го смушква с копието си за да върви по-бързо, но то омеква и се превива на две. В затвора светецът е разпънат [[Верига|окован]] на пода и му слагат тежък [[Скала|камък]] върху гърдите, по-късно продължително го [[Изтезание|изтезават]]. Императорът решава, че е умрял от това и отива да принесе благодарствена жертва. Обаче докато е в храма на [[Аполон]], при мъченика идва [[ангел]], освобождава го и му връща [[Здраве|здравето]]. Скоро владетелят разбира за това и нарежда нови мъчения, мимоходом осъждайки на смърт надзирателите Анатолий и Проталеон за които научава, че са се покръстили. Георги прекарва в яма с [[негасена вар]] 3 дни, но накрая пак е невредим и печели още привърженици.
-Преданието разказва, че когато го повели към тъмницата, едно от копията на войниците омекнало и се превило на две, щом се докоснало до светията. Така Георги се уверил, че Господ го защитава в отстояването на вярата му. Когато го отвели в тъмницата, го оковали разпънат на земята и сложили тежък камък върху гърдите му. На другия ден, въпреки мъчението, св. Георги останал твърд пред съда на императора. Последвали различни мъчения, на които подложили младия воин, завързали го на дървено колело и стъргали тялото му с железни остриета. Императорът, като го помислил за мъртъв, отишъл да принесе жертва в храма на [[Аполон]], но тогава станало чудо: появил се ангел, който изцерил и освободил мъченика. Това чудо накарало двама от съдиите, ''Анатолий и Проталеон'', също да изповядат Христа публично, за което били обезглавени. Последвала заповед да хвърлят светеца в яма с [[негасена вар]] за три дни. Св. Георги влязъл сам в ямата с молитва на уста и излязъл невредим. Подир това чудо много народ повярвал в Господа, който вършел такива чудеса.
-Последвал ден на разпит, побой с бичове и тъмница. На другия ден, един велик на времето си магьосник Атанасий бил повикан от Диоклециан със заповед да сломи вярата на Христовия страдалец, за която цел той приготвил силна отрова, но св. Георги я изпил без страх и все проповядвал Божието име и разобличавал вярата в [[идол]]ите. Магьосникът Атанасий, като не знаел какво повече да направи, обяснил на мъчителя, че Иисус Христос възкресявал много мъртви, та нека накарат и Георги да възкреси някой със силата на Бога, който изповядва.
-[[Файл:La_tomba_di_San_Giorgio_(Lod,_Israele)_02.JPG|300px|мини|Гробницата на светеца в храма „Св. Георги“ на [[Йерусалимска патриаршия|Йерусалимската православна църква]] в Лод, Израел]]
-Така завели мъченика при един нов гроб извън града. Там, след гореща молитва, св. Георги възкресил мъртвеца, който излязъл от гроба, паднал в краката му и започнал да слави Бога. В този час множество от тълпата повярвали и явно прославили Христа, за което били убити на място. Били посечени още възкресеният и Атанасий, който при вида на чудното дело също се обърнал и не спирал да слави истинския Бог.
-Светецът чудотворец бил хвърлен отново в тъмницата, но там той не преставал да върши чудеса и да осветява с вярата си всички край него. Много хора подкупвали стражите, за да ги пуснат при божия човек, от който черпели благодат и изцерение. След дните в тъмницата, през последната нощ, самият Христос се явил в светлина на мъченика и утешавайки и подкрепяйки го, поставил венец на главата му, с обещание да царува заедно с него в Небесното царство.
-На сутринта последвал нов разпит при императора. Св. Георги бил заведен в [[храм]]а на [[Аполон]], за да му се поклони, но вместо това той с дума изгонил множество бесове от идолите, а статуите им паднали и се разбили на земята. При това чудо царица Александра се притекла и паднала в краката на св. Георги, за което с него била окована и поведена на смърт. По пътя към лобното място, царицата склонила глава на един камък и предала душата си на Бога, след което и св. Георги бил посечен пред стените на [[Никомидия]].
-[[Мощи]]те на свети Георги са погребани в палестинския град [[Лида]] (<span>дн. </span>[[Лод]]<span>, Израел)</span>. Скоро след това християните започват да го почитат като [[мъченик]] за многото чудеса, които извършил след смъртта си като небесен воин и закрилник.
-== Свети Георги и змея ==
-Едно от най-известните чудеса, извършено от св. Георги и заради което често е изобразяван на иконите като конник, убиващ змей, е чудото, станало близо до град [[Вирит]], днешен [[Бейрут]], недалеч от град [[Лида]], където лежало тялото на светеца.
-Близо до град Вирит имало голямо езеро, в което живеел страшен змей. Той често излизал и много хора ставали негова жертва. Когато доближавал градските стени, дъхът му отравял онези, които били наблизо и го вдишвали. Гражданите се опитвали да се преборят със звяра неведнъж, но нямали успех.
-[[Файл:Genova-Palazzo San Giorgio-DSCF7719.JPG|300px|мини|Свети Георги побеждава змея, фреска, Лудовико Поглиаги]]
-Така един ден те решили да помолят техния владетел за помощ, той от своя страна издал заповед, с която разпоредил всеки ден да предават на змея по едно от децата си и тъй да се спасят останалите. Издавайки тази заповед той уверил хората, че когато дойде неговия ред, и той ще предаде дъщеря си на чудовището. И така всеки ден отвеждали на брега на езерото по едно от децата, докато не дошъл ред на дъщерята на управителя. Когато това станало, гражданите поискали от бащата да изпълни думата си. Той заповядал на детето си да облече най-хубавата си премяна и да отиде на брега на езерото.
-Когато змеят излязъл, се появил св. Георги яхнал бял кон и отишъл при девойката. Попитал я защо стои там и плаче, а тя като му обяснила защо е там, викала към него да бяга. В този час светецът-воин препуснал към змея и го пробол с копието си. После наредил на момичето да върже змея с пояса си и да го завлече в града. Народът, като видял това, се разбягал от страх, но св. Георги им заговорил, да не се страхуват, защото Господ Иисус Христос го е изпратил да ги избави от това зло, за да повярват в Него. Подир тези думи светият войн отрязал с меча си главата на змея, а хората повярвали в Бога и всички до един се покръстили, а те били двадесет и пет хиляди без жените и децата.
+Дадан пак не е доволен и отново го подлага на побой с [[Камшик (уред)|бичове]] и го тиква в тъмницата, след което вика на помощ един [[Магия|магьосник]], на име Атанасий, който му приготвя някаква [[отвара]]. Целта му е с нея да го направи податлив на убеждаване и да го накара да се отрече от вярата си, но не успява и предлага да подложат Георги и божеството му на изпитание, с което да докажат, че тя е несъстоятелна. Изпитанието е да [[Възкресение|възкреси]] човек, който е умрял отдавна и светецът го преминава успешно. В резултат [[Публика|публиката]] се покръства, но е незабавно [[Клане|изклана]]; загива и Атанасий, който също се обява за християнин, а също и възкресеният е наново убит.
-На това място по-късно била съградена голяма църква на името на Божията Майка и друга една на името на св. Георги Победоносец. Тук именно станало и друго чудо. При освещаването на този храм избликнал извор с жива вода, която лекувала много душевно и телесно болни.
+[[Файл:La_tomba_di_San_Giorgio_(Lod,_Israele)_02.JPG|300px|мини|Гробницата на светеца в храма „Св. Георги“ на [[Йерусалимска патриаршия|Йерусалимската православна църква]] в Лод, Израел]]Отново в затвора, Георги посреща много посетители и ги дарява с чудотворни изцеления. Също там му се явява самият Христос и му обещава помощ в последните изпитания и близост със себе си в [[Небеса|Небесното царство]]. На другия ден Диоклециан се опитва да го убеди да принесе жертва на бог Аполон, но неговото и на други божества [[Идолопоклонничество|идоли]] ([[Статуя|статуи]]) се разпадат. Това кара там присъстващата [[Аристокрация|благородничка]] Александра (представяна в агиографията и като жена/[[съпруга]] на императора; по-скоро - [[Конкубина|наложница]] на Дадан) да се просне се в краката на войника, за което е осъдена на смърт, но тя умира преди изпълнението на присъдата. Веднага след това св. Георги е посечен (обезглавен с [[меч]]) пред стените на [[Никомидия]].
-== Свети Георги и чудото с пафлагониеца ==
-[[Файл:San Giorgio, Magalomartire.jpg|мини|Георги Победоносец]]
-На [[стенопис]]и (в църквата на [[Павниси]], [[Грузия]], третата четвърт на 12 в.) и често на гръцки и български икони е представен момък, седнал зад седлото на св. Георги с кърпа на едната ръка и кана в другата. Сюжетът е свързан с [[България]] и отразява историческо събитие – разгрома на византийската армия при [[Битка при Ахелой|Ахелой]] и [[Битка при Катасирти|Катасирти]] през [[917]] г. Един момък от [[Пафлагония]] е пленен от българите и заставен да слугува на български велможа в [[Преслав]]. Един ден, когато носи ''„кукумион“'' (съд с топла вода) на втория етаж на къщата, е грабнат от св. Георги на коня му и той го отнася мигом у дома в Пафлагония. Там родителите му се канели да отслужат [[панихида]], защото вече го мислили за загинал.
 == Вижте също ==
@@ Ред 76: / Ред 52: @@
 == Външни препратки ==
-* [http://www.dveri.bg/content/view/13247/171/ Св. Георги Победоносец – светецът на две религии Венцислав Каравълчев]
+* [http://www.dveri.bg/content/view/13247/171/ Св. Георги Победоносец – светецът на две религии Венцислав Каравълчев] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20110511090900/http://www.dveri.bg/content/view/13247/171 |date=2011-05-11 }}
 {{Четиринадесетте свети помощници}}