Излизане на Великобритания от Европейския съюз: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 03:35, 8 октомври 2017

Обединеното кралство (в оранжево) и Европейския съюз (в синьо).

Излизането на Великобритания от Европейския съюз е политическа цел, подкрепяна от британски политици, групи по интереси и известни лица още от присъединяването на страната към Европейската икономическа общност (предшественицата на ЕС) през 1973 г.^[1]^[2] Процесът става популярен с английската комбинирана дума брексит (също и брекзит, брегзит) (Шаблон:Lang-en, от Britain и exit), с буквалното значение „изход на Британия“. Аналогично понятие е предходното Грексит, т.е. „изход на Гърция“, който обаче касае излизането само от еврозоната, заради финансовата криза в Гърция.

На 20 февруари 2016 г., след приключване на преговорите с Европейския съюз за статута на Великобритания в него, британският министър-председател Дейвид Камерън насрочва провеждането на референдум относно членството на кралството в Съюза за 23 юни 2016 г.^[3] Преговорите и провеждането на подобен референдум са част от предизборните обещания на Консервативната партия и в частност на самия Камерън по време на британските парламентарни избори през 2015 г.^[4]

На 29 март 2017 г. британският посланик в ЕС Тим Бароу връчва на председателя на Европейския съвет Доналд Туск писмо, подписано от британският министър-председател, с което започва двугодишния процес по излизането на Обединеното кралство от общността.^[5]

Резултати от референдума през 2016 г.

Крайният вариант на въпроса за референдума е формулиран:^[6]^[7]

„

На английски: Should the United Kingdom remain a member of the European Union or leave the European Union?
Трябва ли Обединеното кралство да остане член на Европейския съюз или да напусне Европейския съюз?

“

На референдума с право на глас (регистрирали се) са 46 501 241 британци. От тях гласуват 33 551 983 (72,15 %). Подкрепящите излизането на Великобритания от ЕС печелят гласуването с почти 52% в цялата страна и убедителни резултати в почти цяла Англия и Уелс. В по-слабо населените Шотландия, Северна Ирландия и Гибралтар, както и в столицата Лондон, по-голямата част от населението гласува за оставане.^[8]

Гласували за напускане	Напускане (%)	Гласували за оставане	Оставане (%)	Избирателна активност (%)
17 410 742	51,89 %	16 141 241	48,11 %	72,15 %

Последици

Референдумът няма задължителен правно обвързващ характер. Британският парламент трябва да приеме закон, който да задвижи процеса на излизане на страната от Европейския съюз, но, поради тази незадължителност, е възможно да не се съобрази с резултатите от референдума.^[9] Приемането на закона може да бъде забавено от горната камара на британския парламент. На 1 август 2016 г. една от представителките на Консервативната партия в Камарата на лордовете заявява, че е налично мнозинство сред членовете на камарата, които са за оставането на страната в ЕС.^[10]^[11]

Следва да се отбележи, че съществува предпазната клауза наложена от Белгия, гласяща че в случай на напускане на Съюза, не може да има повторно приемане. Още на следващия ден след референдума започва неговото оспорване и искания за нов референдум.

Лидерът на Консервативната партия и министър-председател Дейвид Камерън подава оставка и е заменен от Тереза Мей, а лидерството в Лейбъристката партия е подложено на критика и оспорване.

Шотландският първи министър Никола Стърджън заявява, че Шотландия ще се опита да попречи на излизането на Великобритания от ЕС. Като също така не изключва възможността за нов референдум за независимост.^[12] Много от поддръжниците за независимост на Шотландия желаят нов референдум след голямата разлика при гласуването относно членството на Обединеното кралство в Евросъюза. Но проучване на YouGov не показва съществена промяна в нагласите от референдума през 2014 г.^[13]^[14]

Задействане на член 50

Писмото от Тереза Мей за активиране на член 50.

В интервю за Би Би Си на 2 октомври 2016 г. британският министър-председател Тереза Мей заявява, че страната ще задейства и започне формалния процес по излизане от Европейския съюз до края на месец март 2017 г.^[15]^[16]

На 1 февруари 2017 г. Камарата на общините гласува законопроект за започване на преговори за брексит. Гласуването минава с 498 гласа „за“ срещу 114 „против“.^[17]^[18] На 16 март кралица Елизабет Втора подписва закона, който упълномощава правителството да задейства член 50 от Лисабонския договор.^[19]

Ден след приемането на законопроекта от долната камара британското правителство представя „Бяла книга“, която представя предложението на властите и по какъв начин да излезе страната от Европейския съюз. В документа се поставя за цел сключване на всеобхватно соразумение за свободна търговия със Съюза, както и областите, които са част от европейските регулации и ще бъдат обект на обсъждане по време на преговорния процес. Книгата не засяга в подробности статута и правата на европейските граждани, но се споменава, че правата на работниците съгласно европейското законодателство ще бъдат запазени и след процеса на излизане.^[20]

На 29 март 2017 г. посланикът на Великобритания в Европейския съюз Тим Бароу връчва на председателя на Европейския съвет Доналд Туск подписаното от Тереза Мей на предния ден писмо, с което Обединеното кралство задейства член 50.^[21] Преговорите между страната и общността трябва да приключват в двугодишен срок – до март 2019 г., след която дата Великобритания няма да е член на ЕС. ^[22] По повод официалното задействане на брексит Мей заявява, че „[т]ова е исторически момент, от който няма връщане назад“.^[23]

В отделна бяла книга британското правителство ще изложи прехода от европейско към британско законодателство и кои европейски институции ще запазят юрисдикция, поради липса подготвени кадри и експертиза в определени области.^[24]

От страна на Съюза Европейския съвет трябва да сключи споразумение с Великобритания, което да бъде одобрено от Европейския парламент. До момента на излизане на страната от общността, тя остава пълноправен член и трябва да спазва всички задължение по отношение на европейското си членство. Представителят на ЕП в преговорите Ги Верхофстат изразява мнение, че е възможно да бъде установен тригодишен преходен период след излизането на Кралството, за да могат да бъдат уточнение новите взаимоотношения, като не изключва възможността те да бъдат под формата на споразумение за асоцииране.^[25]

На 22 май 2017 г. министрите на останалите 27 страни членки без Великобритания дават мандат на Европейската комисия да води преговорите от тяхно име. За главен преговарящ е определен Мишел Барние. Преговорите се предвижда да започнат на 19 юни, след провеждането на предсрочни парламентарни избори в Обединеното кралство. Първа преговорна точка между страните е правата на гражданите.^[26]^[27]

Източници

Външни препратки

Вижте също

Референдуми в Обединеното кралство

[1] ((en)) What Is ‘Brexit’?

[2] ((en)) EU referendum: Which celebrities support Brexit and which support Remain?

[3] Референдумът за членството на Великобритания в ЕС ще е на 23 юни

[4] Камерън ще свика референдум за оставане на страната в ЕС

[5] Тереза Мей официално извести Брюксел за началото на Брекзит

[6] Расте подкрепата за оставането на Великобритания в ЕС

[7] ((en)) Here is the exact ballot question Britain will answer when it votes on whether to leave the EU

[8] Вече е окончателно: Британците искат брекзит.

[9] Какво следва при Брекзит?

[10] ((en)) House of Lords could derail or delay Brexit Article 50, Tory peer says

[11] Камарата на лордовете готова да „спъне“ излизането на Великобритания от ЕС

[12] Никола Стърджън: Шотландия може да наложи вето на брекзит

[13] Може ли Шотландия наистина да спре Brexit?

[14] Хиляди шотландци поискаха независимост от Великобритания

[15] Тереза Мей: До края на март Лондон ще активира чл. 50 от Лисабонския договор

[16] ((en)) Brexit: Theresa May to trigger Article 50 by end of March

[17] Британският парламент гласува за започване на преговори за Брекзит

[18] Британските депутати дадоха "зелена светлина" за Brexit

[19] Кралица Елизабет подписа закона, който ще задейства Брекзит

[20] Британското правителство представи Бялата си книга за Brexit

[21] Лондон задейства Брекзит: Няма връщане назад

[22] ((en)) Brexit: Article 50 has been triggered - what now?

[23] Доналд Туск получи писмото от Тереза Мей за активиране на член 50

[24] След началото на Брекзит премиерът Мей ще обяви план за "законодателен суверенитет"

[25] ЕС: Великобритания може да стане асоцииран член

[26] ((en)) EU eyes start of Brexit negotiations on June 19

[27] ЕС реши да се разведе с Обединеното кралство

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

[10]

[11]

[12]

[13]

[14]

[15]

[16]

[17]

[18]

[19]

[20]

[21]

[22]

[23]

[24]

[25]

[26]

[27]

@@ Ред 59: / Ред 59: @@
 == Източници ==
+<references />
-{{reflist|2}}
 == Външни препратки ==