История на правото: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
BotNinja (беседа | приноси)
{{lang-en}} => {{lang|en}}
мРедакция без резюме
 
(Не са показани 6 междинни версии от 4 потребители)
Ред 1: Ред 1:
[[Файл:Milkau Oberer Teil der Stele mit dem Text von Hammurapis Gesetzescode 369-2.jpg|мини|Месопотамският бог на слънцето [[Шамаш]], почитан като бог на справедливостта, дава на цар [[Хамурапи]] [[Законник на Хамурапи|кодекс със закони]].]]
[[Файл:Milkau Oberer Teil der Stele mit dem Text von Hammurapis Gesetzescode 369-2.jpg|мини|Месопотамският бог на Слънцето [[Шамаш]], почитан като бог на справедливостта, дава на цар [[Хамурапи]] [[Законник на Хамурапи|кодекс със закони]]]]
'''Историята на правото''' е [[наука]], изучаваща развитието на [[право]]то.


Историята на правото е тясно свързано с развитието на [[цивилизация]]та. [[Древен Египет|Древноегипетското]] право, датиращо от третото хилядолетие пр.н.е., съдържа граждански кодекс, който вероятно е разделен на дванадесет книги. То се основава на концепцията за [[Маат]], характеризираща традицията, [[риторика|риторичната]] реч, социалната равнопоставеност и безпристрастността.<ref>{{cite encyclopedia|last=Théodoridés|title = law | encyclopedia = Encyclopedia of the Archaeology of Ancient Egypt}}</ref><ref>VerSteeg, ''Law in ancient Egypt''</ref> Към 2200 г. пр.н.е., [[шумер]]ският владетел [[Ур-Наму]] формулира първия [[Законник на Ур-Наму|законник]], която се състои от [[казуистика|казуистични]] твърдения („ако... то ...“). Около 1760 г. пр.н.е., цар [[Хамурапи]] доразвива [[Вавилонско право|вавилонското право]], систематизира го и го записва на камък. Хамурапи поставя няколко копия на законите си из цялото Вавилонско царство като [[стела|стели]], за да бъде видяно от всички това, което остава известно като „[[законник на Хамурапи|Законника на Хамурапи]]“. Най-запазената стела е открита през 19. век от британски асиролози и е напълно [[транслитерация|транслитерирана]] и преведена на различни езици, включително английски, немски и френски език.<ref>Richardson, ''Hammurabi's Laws'', 11</ref>
'''Историята на правото''' е [[наука]], изучаваща развитието на [[право]]то през [[история]]та


[[Стар Завет|Старият Завет]] датира от около 1280 г. пр.н.е. и е под формата на морални императиви и препоръки за по-добро общество. Малкият [[Древна Гърция|древногръцки]] град държава – [[Атина]] от около 8. век пр.н.е., е първото общество, което се основава на широкото включване на гражданите си в управлението (с изключение на жените и [[робство|робската класа]]). Древногръцка Атина обаче няма наука за правото или дума за „закон“,<ref>Kelly, ''A Short History of Western Legal Theory'', 5–6</ref> и разчита вместо това на разграничението между следните три: божествения закон (''темис''), човешките закони (''номос'') и обичаите (''дикѐ'').<ref>J.P. Mallory, ''Law'', in ''Encyclopedia of Indo-European Culture'', 346</ref> [[Старогръцко право|Старогръцкото право]] въвежда някои основни конституционни нововъведения в развитието на атинската демокрация.<ref>Ober, ''The Nature of Athenian Democracy'', 121</ref>
Историята на правото е тясно свързано с развитието на [[цивилизация]]та. [[Древен Египет|Древногипетското]] право, датиращо от третото хилядолетие пр.н.е., съдържа граждански кодекс, който вероятно е разделен на дванадесет книги. То се основава на концепцията за [[Маат]], характеризираща традицията, [[риторика|риторичната]] реч, социалната равнопоставеност и безпристрастността.<ref>{{cite encyclopedia|last=Théodoridés|title = law | encyclopedia = Encyclopedia of the Archaeology of Ancient Egypt}}</ref><ref>VerSteeg, ''Law in ancient Egypt''</ref> Към 2200 г. пр.н.е., [[шумер]]ският владетел [[Ур-Наму]] формулира първия [[Законник на Ур-Наму|законник]], която се състои от [[казуистика|казуистични]] твърдения („ако... то ...“). Около 1760 г. пр.н.е., [[Хамурапи|цар Хамурапи]] доразвива [[Вавилонско право|вавилонското право]], систематизира го и го записва на камък. Хамурапи поставя няколко копия на законите си из цялото Вавилонско царство като [[стела|стели]], за да бъде видяно от всички това, което остава известно като „[[законник на Хамурапи|Законника на Хамурапи]]“. Най-запазената стела е открита през 19 век от британски асиролози и е напълно [[транслитерация|транслитерирана]] и преведена на различни езици, включително английски, немски и френски език.<ref>Richardson, ''Hammurabi's Laws'', 11</ref>


Римското право е силно повлияно от [[антична философия|гръцката философия]], но детайлните му разпоредби са изработени от професионални юристи и поради това са силно усложнени.<ref>Kelly, ''A Short History of Western Legal Theory'', 3</ref> През вековете между възхода и залеза на [[Римската империя]] правото се адаптира, за да се справи с променящата се социална обстановка и претърпява основна кодификация при [[Теодосий II]] и [[Юстиниан I]].<ref name="St107"> Като правна система римското право засяга развитието на правото в световен мащаб. То също така формира основата за законите в повечето страни на континентална Европа и играе важна роля в създаването на идеята за обща европейска култура. (Stein, ''Roman Law in European History'', 2, 104-107.)</ref>
[[Стар Завет|Старият Завет]] датира от около 1280 г. пр.н.е. и е под формата на морални императиви и препоръки за по-добро общество. Малкият [[Древна Гърция|древногръцки]] град-държава – [[Атина]] от около 8 век пр.н.е., е първото общество, което се основава на широкото включване на гражданите си в управлението (с изключение на жените и [[робство|робската класа]]). Древногръцка Атина обаче няма наука за правото или дума за „закон“,<ref>Kelly, ''A Short History of Western Legal Theory'', 5–6</ref> и разчита вместо това на разграничението между следните три: божествения закон (''темис''), човешките закони (''номос'') и обичаите (''дикѐ'').<ref>J.P. Mallory, "Law", in ''Encyclopedia of Indo-European Culture'', 346</ref> [[Старогръцко право|Старогръцкото право]] въвежда някои основни конституционни нововъведения в развитието на атинската демокрация.<ref>Ober, ''The Nature of Athenian Democracy'', 121</ref>


Макар че по време на [[Средновековието]] кодексите са заменени от [[Обичайно право|обичайното право]] и [[прецедент]]ите, римското право е преоткрито през 11. век, когато средновековните учени започват да изучават римските закони и да адаптират техните концепции. В средновековна Англия кралските съдии развиват съвкупността на прецедента и така това по-късно става общото право ({{lang|en|common law}}).
Римското право е силно повлияно от [[антична философия|гръцката философия]], но детайлните му разпоредби са изработени от професионални юристи и поради това са силно усложнени.<ref>Kelly, ''A Short History of Western Legal Theory'', 3</ref> През вековете между възхода и залеза на [[Римската империя]], правото се адаптира, за да се справи с променящата се социална обстановка и претърпява основна кодификация при [[Теодосий II]] и [[Юстиниан I]].<ref name="St107"> Като правна система, римското право засяга развитието на правото в световен мащаб. То също така формира основата за законите в повечето страни на континентална Европа и играе важна роля в създаването на идеята за обща европейска култура. (Stein, ''Roman Law in European History'', 2, 104-107.)</ref>


Широко разпространеният в Европа ''[[Лекс меркатория]]'' е формиран така, че търговците да могат да търгуват на практика по общи стандарти, а не по много отделни аспекти на местните закони. ''Лекс меркатория'', предшественик на модерното [[търговско право]], набляга на свободата на договаряне и на отчуждаемостта на собствеността.<ref>Sealey-Hooley, ''Commercial Law'', 14</ref> С нарастването на национализма през 18. и 19. век, ''Лекс меркатория'' е включен в законите на местните страни съгласно новите им граждански кодекси. [[Наполеонов кодекс|Наполеоновият]] и [[Германски граждански законник|германският граждански]] кодекси се превръщат в оказалите най-голямо влияние измежду тях. За разлика от английското право, във [[Франция]] и [[Германия]] се развива т.нар. гражданско право, което за разлика от големите томове на прецедентното право дава възможност малки книжки да се разпространяват между съдиите и да се прилагат. Все пак в днешно време има признаци на срещане и събиране на гражданското и прецедентното право.<ref>Mattei, ''Comparative Law and Economics'', 71</ref> Правото на [[ЕС|Европейския съюз]] е заложено в договорите, но се развива чрез прецеденти, определени от [[Европейски съд|Европейския съд]].
Макар, че по време на [[Средновековието]] кодексите са заменени от [[Обичайно право|обичайното право]] и [[прецедент]]ите, римското право е преоткрито през 11 век, когато средновековните учени започват да изучават римските закони и да адаптират техните концепции. В средновековна Англия кралските съдии развиват съвкупността на прецедента и така това по-късно става общото право ({{lang|en|common law}}).


[[Файл:Constitution of India.jpg|мини|ляво|[[Конституция на Индия|Конституцията на Индия]] е най-дългата писана държавна конституция, съдържаща 444 члена, 12 списъка, множество поправки и 117 369 думи]]
Широко разпространеният в Европа ''[[Лекс меркатория]]'' е формиран така, че търговците да могат да търгуват на практика по общи стандарти, а не по много отделни аспекти на местните закони. ''Лекс меркатория'', предшественик на модерното [[търговско право]], набляга на свободата на договаряне и на отчуждаемостта на собствеността.<ref>Sealey-Hooley, ''Commercial Law'', 14</ref> С нарастването на национализма през 18 и 19 век, ''Лекс меркатория'' е включен в законите на местните страни съгласно новите им граждански кодекси. [[Наполеонов кодекс|Наполеоновият]] и [[Германски граждански законник|германският граждански]] кодекси се превръщат в оказалите най-голямо влияние измежду тях. За разлика от английското право, във [[Франция]] и [[Германия]] се развива т.нар. гражданско право, което за разлика от големите томове на прецедентното право дава възможност малки книжки да се разпространяват между съдиите и да се прилагат. Все пак в днешно време има признаци на срещане и събиране на гражданското и прецедентното право.<ref>Mattei, ''Comparative Law and Economics'', 71</ref> Правото на [[ЕС|Европейския съюз]] е заложено в договорите, но се развива чрез прецеденти, определени от [[Европейски съд|Европейския съд]].
[[Древна Индия]] и [[Древен Китай]] имат различни традиции в правото и исторически имат отделни школи в правната теория и практика. ''[[Артхашастра]]'', вероятно съставена около 100 г. от новата ера (макар че съдържа и по-стари текстове), както и ''[[Ману-смрити]]'' (ок. 100-300 г.) са основополагащите трактати в Индия и се състоят от текстове, които са считани за авторитетно правно ръководство.<ref>Olivelle, ''Manu's Code of Law'', 18–25.</ref> Основната философия на Ману е толерантността и [[Плурализъм|плурализма]] и е цитирана в цяла Югоизточна Азия.<ref>Glenn, ''Legal Traditions of the World'', 276</ref>[[Индуизъм|Индуиската]] традиция, заедно с ислямския закон, е заменена от общото право, когато Индия става част от [[Британската империя]].<ref>Glenn, ''Legal Traditions of the World'', 273</ref> [[Малайзия]], [[Бруней]], [[Сингапур]] и [[Хонконг]] също приемат общото право. Правните традиции на Източна Азия отразяват уникалната смесица от светско и религиозно влияние.

[[Файл:Constitution of India.jpg|мини|ляво|[[Конституция на Индия|Конституцията на Индия]] е най-дългата писана държавна конституция, съдържаща 444 члена, 12 списъка, множество поправки и 117&nbsp;369 думи.]]

[[Древна Индия]] и [[Древен Китай]] имат различни традиции в правото, и исторически имат отделни школи в правната теория и практика. ''[[Артхашастра]]'', вероятно съставена около 100 г. от новата ера (макар, че съдържа и по-стари текстове), както и ''[[Ману-смрити]]'' (ок. 100-300 г.) са основополагащите трактати в Индия и се състоят от текстове, които са считани за авторитетно правно ръководство.<ref>Olivelle, ''Manu's Code of Law'', 18–25.</ref> Основната философия на Ману е толерантността и [[Плурализъм|плурализма]] и е цитирана в цяла Югоизточна Азия.<ref>Glenn, ''Legal Traditions of the World'', 276</ref>[[Индуизъм|Индуиската]] традиция, заедно с ислямския закон, е заменена от общото право, когато Индия става част от [[Британската империя]].<ref>Glenn, ''Legal Traditions of the World'', 273</ref> [[Малайзия]], [[Бруней]], [[Сингапур]] и [[Хонконг]] също приемат общото право. Правните традиции на Източна Азия отразяват уникалната смесица от светско и религиозно влияние.
<ref>Glenn, ''Legal Traditions of the World'', 287</ref>
<ref>Glenn, ''Legal Traditions of the World'', 287</ref>


Япония е първата страна, която започва да модернизира правната си система по западен образец, чрез привнасянето на части на [[Граждански кодекс|френския]], но най-вече от германския граждански кодекс.<ref>Glenn, ''Legal Traditions of the World'', 304</ref> Това отчасти отразява статута на Германия като надигаща се сила в края на 19 век. По същият начин, към последните години на династия [[Цин (17-20 век)|Цин]], традиционното китайско право дава път на западното влияние, под формата на шест отделни кодекса, основани предимно на японския модел на германското право.<ref>Glenn, ''Legal Traditions of the World'', 305</ref> Най-близко сходство към кодификациите от този период запазва [[тайван]]ското право, поради разделянето между националистите на [[Чан Кай-ши]], които бягат на острова и комунистите на [[Мао Цзедун]], които през 1949 г. печелят контрола над континентален Китай. Сегашната правна инфраструктура в [[Китайската народна република]] е силно повлияна от [[Съветски съюз|съветското]] [[социалистическо право]], което по същество налага административното право за сметка на частното.<ref>Glenn, ''Legal Traditions of the World'', 307</ref> Благодарение на бързата индустриализация, днес Китай е в процес на реформи, най-малко по отношение на икономическото право. След преговори, продължили петнадесет години, през 2001 г. Китай се присъединява към [[Световната търговска организация]].<ref>Farah, ''Five Years of China WTO Membership'', 263–304</ref>
Япония е първата страна, която започва да модернизира правната си система по западен образец, чрез привнасянето на части на френския, но най-вече от германския [[граждански кодекс]].<ref>Glenn, ''Legal Traditions of the World'', 304</ref> Това отчасти отразява статута на Германия като надигаща се сила в края на 19. век. По същия начин към последните години на династия [[Цин (17-20 век)|Цин]] традиционното китайско право дава път на западното влияние, под формата на шест отделни кодекса, основани предимно на японския модел на германското право.<ref>Glenn, ''Legal Traditions of the World'', 305</ref> Най-близко сходство към кодификациите от този период запазва [[тайван]]ското право, поради разделянето между националистите на [[Чан Кай-ши]], които бягат на острова, и комунистите на [[Мао Цзедун]], които през 1949 г. печелят контрола над континентален Китай. Сегашната правна инфраструктура в [[Китайската народна република]] е силно повлияна от [[Съветски съюз|съветското]] [[социалистическо право]], което по същество налага административното право за сметка на частното.<ref>Glenn, ''Legal Traditions of the World'', 307</ref> Благодарение на бързата индустриализация, днес Китай е в процес на реформи, най-малко по отношение на икономическото право. След преговори, продължили петнадесет години, през 2001 г. Китай се присъединява към [[Световната търговска организация]].<ref>Farah, ''Five Years of China WTO Membership'', 263–304</ref>


== Бележки ==
== Бележки ==
Ред 24: Ред 22:


{{Право}}
{{Право}}
{{Нормативен контрол}}
{{Портал|История|Право}}


[[Категория:История на правото| ]]
[[Категория:История на правото| ]]

Текуща версия към 17:47, 24 юли 2022

Месопотамският бог на Слънцето Шамаш, почитан като бог на справедливостта, дава на цар Хамурапи кодекс със закони

Историята на правото е наука, изучаваща развитието на правото.

Историята на правото е тясно свързано с развитието на цивилизацията. Древноегипетското право, датиращо от третото хилядолетие пр.н.е., съдържа граждански кодекс, който вероятно е разделен на дванадесет книги. То се основава на концепцията за Маат, характеризираща традицията, риторичната реч, социалната равнопоставеност и безпристрастността.[1][2] Към 2200 г. пр.н.е., шумерският владетел Ур-Наму формулира първия законник, която се състои от казуистични твърдения („ако... то ...“). Около 1760 г. пр.н.е., цар Хамурапи доразвива вавилонското право, систематизира го и го записва на камък. Хамурапи поставя няколко копия на законите си из цялото Вавилонско царство като стели, за да бъде видяно от всички това, което остава известно като „Законника на Хамурапи“. Най-запазената стела е открита през 19. век от британски асиролози и е напълно транслитерирана и преведена на различни езици, включително английски, немски и френски език.[3]

Старият Завет датира от около 1280 г. пр.н.е. и е под формата на морални императиви и препоръки за по-добро общество. Малкият древногръцки град държава – Атина от около 8. век пр.н.е., е първото общество, което се основава на широкото включване на гражданите си в управлението (с изключение на жените и робската класа). Древногръцка Атина обаче няма наука за правото или дума за „закон“,[4] и разчита вместо това на разграничението между следните три: божествения закон (темис), човешките закони (номос) и обичаите (дикѐ).[5] Старогръцкото право въвежда някои основни конституционни нововъведения в развитието на атинската демокрация.[6]

Римското право е силно повлияно от гръцката философия, но детайлните му разпоредби са изработени от професионални юристи и поради това са силно усложнени.[7] През вековете между възхода и залеза на Римската империя правото се адаптира, за да се справи с променящата се социална обстановка и претърпява основна кодификация при Теодосий II и Юстиниан I.[8]

Макар че по време на Средновековието кодексите са заменени от обичайното право и прецедентите, римското право е преоткрито през 11. век, когато средновековните учени започват да изучават римските закони и да адаптират техните концепции. В средновековна Англия кралските съдии развиват съвкупността на прецедента и така това по-късно става общото право (на английски: common law).

Широко разпространеният в Европа Лекс меркатория е формиран така, че търговците да могат да търгуват на практика по общи стандарти, а не по много отделни аспекти на местните закони. Лекс меркатория, предшественик на модерното търговско право, набляга на свободата на договаряне и на отчуждаемостта на собствеността.[9] С нарастването на национализма през 18. и 19. век, Лекс меркатория е включен в законите на местните страни съгласно новите им граждански кодекси. Наполеоновият и германският граждански кодекси се превръщат в оказалите най-голямо влияние измежду тях. За разлика от английското право, във Франция и Германия се развива т.нар. гражданско право, което за разлика от големите томове на прецедентното право дава възможност малки книжки да се разпространяват между съдиите и да се прилагат. Все пак в днешно време има признаци на срещане и събиране на гражданското и прецедентното право.[10] Правото на Европейския съюз е заложено в договорите, но се развива чрез прецеденти, определени от Европейския съд.

Конституцията на Индия е най-дългата писана държавна конституция, съдържаща 444 члена, 12 списъка, множество поправки и 117 369 думи

Древна Индия и Древен Китай имат различни традиции в правото и исторически имат отделни школи в правната теория и практика. Артхашастра, вероятно съставена около 100 г. от новата ера (макар че съдържа и по-стари текстове), както и Ману-смрити (ок. 100-300 г.) са основополагащите трактати в Индия и се състоят от текстове, които са считани за авторитетно правно ръководство.[11] Основната философия на Ману е толерантността и плурализма и е цитирана в цяла Югоизточна Азия.[12]Индуиската традиция, заедно с ислямския закон, е заменена от общото право, когато Индия става част от Британската империя.[13] Малайзия, Бруней, Сингапур и Хонконг също приемат общото право. Правните традиции на Източна Азия отразяват уникалната смесица от светско и религиозно влияние. [14]

Япония е първата страна, която започва да модернизира правната си система по западен образец, чрез привнасянето на части на френския, но най-вече от германския граждански кодекс.[15] Това отчасти отразява статута на Германия като надигаща се сила в края на 19. век. По същия начин към последните години на династия Цин традиционното китайско право дава път на западното влияние, под формата на шест отделни кодекса, основани предимно на японския модел на германското право.[16] Най-близко сходство към кодификациите от този период запазва тайванското право, поради разделянето между националистите на Чан Кай-ши, които бягат на острова, и комунистите на Мао Цзедун, които през 1949 г. печелят контрола над континентален Китай. Сегашната правна инфраструктура в Китайската народна република е силно повлияна от съветското социалистическо право, което по същество налага административното право за сметка на частното.[17] Благодарение на бързата индустриализация, днес Китай е в процес на реформи, най-малко по отношение на икономическото право. След преговори, продължили петнадесет години, през 2001 г. Китай се присъединява към Световната търговска организация.[18]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Théodoridés. law // Encyclopedia of the Archaeology of Ancient Egypt.
  2. VerSteeg, Law in ancient Egypt
  3. Richardson, Hammurabi's Laws, 11
  4. Kelly, A Short History of Western Legal Theory, 5–6
  5. J.P. Mallory, Law, in Encyclopedia of Indo-European Culture, 346
  6. Ober, The Nature of Athenian Democracy, 121
  7. Kelly, A Short History of Western Legal Theory, 3
  8. Като правна система римското право засяга развитието на правото в световен мащаб. То също така формира основата за законите в повечето страни на континентална Европа и играе важна роля в създаването на идеята за обща европейска култура. (Stein, Roman Law in European History, 2, 104-107.)
  9. Sealey-Hooley, Commercial Law, 14
  10. Mattei, Comparative Law and Economics, 71
  11. Olivelle, Manu's Code of Law, 18–25.
  12. Glenn, Legal Traditions of the World, 276
  13. Glenn, Legal Traditions of the World, 273
  14. Glenn, Legal Traditions of the World, 287
  15. Glenn, Legal Traditions of the World, 304
  16. Glenn, Legal Traditions of the World, 305
  17. Glenn, Legal Traditions of the World, 307
  18. Farah, Five Years of China WTO Membership, 263–304