Литература: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Текуща версия към 12:42, 13 февруари 2024

Литература (на латински език litera, literatura) са (най-често) произведения от писмен вид, в които авторът разказва определени сюжети, история, която е измислена с цел развлечение, поука... В сюжета участват герои, които са действащи лица на историята. Като носители на литературен текст най-често се смятат книгите но литературата може да присъства и в интернет, като цитати или като цели текстове, публикувани онлайн. Тя може да съществува и под формата на устни наративи.

История на понятието литература[редактиране | редактиране на кода]

Като термин първоначално литературата е означавала буквално „учене от книгите“ (лат. lit(t)era – буква, от което на лат. lit(t)eratura – учене, писане, граматика), вече по-късно обозначава „литературна продукция, произведение“ и едва през 19 век придобива смисъла на „корпус от произведения за даден период или нация“. Тоест понятието е сравнително ново, тъй като например в античността (Древна Гърция и Рим) за литература в собствен смисъл не се говори, самата идея за литература не е била оформена, най-общо тя е била назована и за нея се е мислило като за изкуство.

Опит за дефиниция[редактиране | редактиране на кода]

Днес под литература обикновено се разбира даден обем, съвкупност, група от текстове най-често обединени под даден общ знаменател – например народност (българска литература), език (англоезична литература), исторически период (средновековна литература) и пр. Литературата най-общо може да се раздели на поезия или проза, но за литература са признати и драматургичните текстове, и всички записани фолклорни песни и произведения. Всъщност литературата е изкуство, наред с живописта и музиката, но разликата е, че литературата борави с езика и с езиковите знаци, докато другите изкуства са семиотични системи имащи твърде различен знаков характер.

Определянето на термина литература обикновено се категоризира като трудно начинание, но все пак под литература ние разбираме всички текстове (буквени и четивни), които са възприети от публика, критика и също традиция като 'литературни'. Тоест не всеки текст сам по себе си е или може да бъде литературен. Терминът предполага по презумпция откровената елитарност на определен текст според някакви или нечии вкусове/критерии, за да попадне той под маркера литература. Който маркер за елитарност е и маркер за значимост.

Извън елитарната, в класическия смисъл на думата, и национално-значима литература, или още обозначавана с термина „канон“ имаме и други литератури, които също по някакъв начин са попаднали под известни критерии за значимост:

булевардна литература. Тази литература е обичана и масово купувана заради своята лесна „сдъвкваемост“, възприемаемост, основен критерий: „да бъде интересно“; Най-често се използва в смисъла на дамгосващо дадено произведение понятие.
маргинална литература – литература, която в световен мащаб или по отношение на канона не е от значение, но при все това е носител на ценности за ограничени и отделни групи, които я поддържат като я създават и четат. Виж: маргинално изкуство;
интернет литература – ново понятие, опитващо се да осъвмести писания по интернет страници, форуми, блогове, сайтове и пр.

Общността на литературата на канона, неканоновата литература и извънлитературните текстове се обобщават с понятието писмени дискурси.

Художествена литература[редактиране | редактиране на кода]

Основна статия: Художествена литература

Художествената литература включва стиховете, басните, някои от приказките и разказите и т.н. Художествената литература се различава с някои особености (литературни похвати) от научнопопулярната и научната литература. Например с олицетворението се приписват човешки качества на животни, растения и предмети; епитети е литературното название на прилагателните имена, а чрез сравнението предмет, лице или явление се сравняват с други предмети, лица или явления за по-голяма нагледност. Други литературни похвати са метафора и хипербола.

Научнопопулярна и научна литература[редактиране | редактиране на кода]

Основна статия: Жанрови разновидности на научния текст в стилистиката

Тези типове литература се различават в тяхното художественото описание в сравнение с романовото по това, че в тях няма олицетворение, има ограничена употреба на сравнения и почти не присъстват литературни художествени фигури (като епитети или хиперболи). Текстът на научната литература в нейното художествено описание е достъпен и разбираем за читателите на научна литература. Там рядко присъстват или са употребени непознати или силно непознати термини според темата, за която е написан научнопопулярният текст. Тъй като научният текст не е разбираем за всеки и в него се употребяват специализирани термини, които са характерни за темата, за която се пише, но в същото време те може да не са разбираеми за хора, които нямат големи познания или предварителна подготовка по тази тема. Научнопопулярният текст има за цел да обясни научния текст на значително по-широка читателска аудитория в сравнение с научния. При него също може да се използват специализирани термини, но те са обяснени предварително.

Литературни жанрове[редактиране | редактиране на кода]

Предлитературни жанрове[редактиране | редактиране на кода]

Митове и легенди[редактиране | редактиране на кода]

В миналото хората са разказвали истории, с които са си обяснявали неща, които не са разбирали. Тези истории се наричат митове и легенди.

Митовете са старинни предания за произхода на света, за свърхестествени същества и богове, за необикновени герои и събития.

Легендите са творби с фантастични герои и истории. За разлика от митовете в основата на легендите лежи някакво реално събитие или историческо лице.

Пословици и поговорки[редактиране | редактиране на кода]

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Приказки[редактиране | редактиране на кода]

В приказките се разказват измислени истории, в които винаги побеждава доброто. Има различни видове приказки:

приказки за животни – в тях героите са животни, които се държат като хора и разговарят по между си.
вълшебни приказки – в тях има фантастични герои и вълшебни предмети както и необикновени случки.
битови приказки – в тях героите са обикновени хора и се разказва за случки от всекидневието.

Народни песни[редактиране | редактиране на кода]

Повечето български народни песни са свързани с конкретен обичай – коледарски, лазарски, сватбен. Има и юнашки песни. Те възхваляват силата на герои, които се борят със зли сили. В битовите песни се пее за хората и техните отношения. Песните, които се пеят по жътва, се наричат жътварски песни. Хората ги пеят, за да бъде по-лека работата им. В хайдушките песни се пее за силата на хайдутите, за тяхната смелост и борбеност. Има и хумористични песни. В тях има хумор и забава.

Литературни жанрове[редактиране | редактиране на кода]

Кратки жанрове[редактиране | редактиране на кода]

Басни[редактиране | редактиране на кода]

Баснята е кратък поучителен текст, в който героите най-често са животни, по-рядко хора, растения или предмети. Чрез тях се осмиват човешките недостатъци. Баснята обикновено се състои от две части – разказ за случка и кратка поука. В баснята винаги има олицетворение.

Афоризми[редактиране | редактиране на кода]

Хората често използват в разговор афоризми. Това са кратки изречения, в които известни личности, писатели или философи са изразили дълбока мъдрост. Наричат ги още „крилати изрази“.

Поезия[редактиране | редактиране на кода]

Рими[редактиране | редактиране на кода]

Римата е звуково повторение в края на два или повече стиха, за да се получи ритмичност и музикалност в стихотворението. Римувам – намирам подходящи думи за рими в стихотворение.

Свободен стих[редактиране | редактиране на кода]

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Строфи[редактиране | редактиране на кода]

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Визуална поезия[редактиране | редактиране на кода]

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Драматургия[редактиране | редактиране на кода]

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Белетристика[редактиране | редактиране на кода]

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Есеистика[редактиране | редактиране на кода]

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Комикс и графичен роман[редактиране | редактиране на кода]

Комиксът е произведение, в което се разказват истории с помощта на рисунки. Езикът му е специфичен и чрез него се предава не само речта на героите, но и шум, движение, мисли и чувства.

Литература по език или страна[редактиране | редактиране на кода]

Литературата по исторически период[редактиране | редактиране на кода]

Бележки и използвана литература[редактиране | редактиране на кода]

За възникване и смисъла на понятието „литература“:

Богдан Богданов, Старогръцката литература Архив на оригинала от 2007-03-06 в Wayback Machine., стр. 8 – 9
Етимология на думата „литература“ – Онлайн етимологичен речник

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Категории:

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Общомедия

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Литература.

Уикицитат

Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Литература.

@@ Ред 1: / Ред 1: @@
 {{Литература}}
-[[File:Livre Ouvert 2.jpg|дясно|thumb|250px|Разлистена книга]]
+[[Файл:Livre Ouvert 2.jpg|мини|250px|Разлистена книга]]
-'''Литература''' (на [[латински език]] ''litera'', ''literatura'') са (''най-често'') произведения от писмен вид, в които [[автор]]ът разказва определен [[сюжет]], история, която е измислена с цел [[развлечение]], [[поука]]... В [[Сюжет|сюжета]] участват [[Литературен герой|герои]], които са действащи лица на историята. Като носители на литературен текст най-често се смятат [[книга|книгите]], но литературата може да присъства и в [[интернет]], като [[Цитат|цитати]] или като цели текстове публикувани в уеб пространството. Тя може да съществува и под формата на [[устни наративи]].
+'''Литература''' (на [[латински език]] ''litera'', ''literatura'') са (''най-често'') произведения от писмен вид, в които [[автор]]ът разказва определени '''сюжети''', история, която е измислена с цел [[развлечение]], [[поука]]... В [[сюжет]]а участват [[Литературен герой|герои]], които са действащи лица на историята. Като носители на литературен текст най-често се смятат [[книга|книгите]] но литературата може да присъства и в [[интернет]], като [[цитат]]и или като цели текстове, публикувани [[онлайн]]. Тя може да съществува и под формата на [[устен наратив|устни наративи]].
 == История на понятието литература ==
-Като [[термин]] първоначално литературата е означавала буквално ''„учене от книгите“'' ([[Латински език|лат.]] ''lit(t)era'' – буква, от което на [[Латински език|лат.]] ''lit(t)eratura'' – учене, писане, граматика) , вече по-късно обозначава ''„литературна продукция, произведение“'' и едва през [[19 век]] придобива смисъла на ''„[[корпус]] от [[произведение|произведения]] за даден период или [[нация]]“''. Тоест [[понятие]]то е сравнително ново, тъй като например в [[Античност|античността]] (Древна Гърция и Рим) за литература в собствен смисъл не се говори, самата идея за литература не е била оформена, най-общо тя е била назована и за нея се е мислило като за ''изкуство''.
+Като [[термин]] първоначално литературата е означавала буквално ''„учене от книгите“'' ([[Латински език|лат.]] ''lit(t)era'' – буква, от което на [[Латински език|лат.]] ''lit(t)eratura'' – учене, писане, граматика), вече по-късно обозначава ''„литературна продукция, произведение“'' и едва през [[19 век]] придобива смисъла на ''„[[Корпус (лингвистика)|корпус]] от [[Литературно произведение|произведения]] за даден период или [[нация]]“''. Тоест [[понятие]]то е сравнително ново, тъй като например в [[античност]]та (Древна Гърция и Рим) за литература в собствен смисъл не се говори, самата идея за литература не е била оформена, най-общо тя е била назована и за нея се е мислило като за ''изкуство''.
-== Опит за дефиниция и видове литература ==
+== Опит за дефиниция ==
 Днес под литература обикновено се разбира даден обем, съвкупност, група от [[текст]]ове най-често обединени под даден общ знаменател – например ''народност'' ([[българска литература]]), ''език'' (англоезична литература), ''исторически период'' ([[средновековна литература]]) и пр. Литературата най-общо може да се раздели на [[поезия]] или [[проза]], но за литература са признати и драматургичните текстове, и всички записани [[фолклор]]ни песни и произведения. Всъщност литературата е [[изкуство]], наред с [[живопис]]та и [[музика]]та, но разликата е, че литературата борави с [[Език (лингвистика)|езика]] и с езиковите знаци, докато другите изкуства са [[семиотика|семиотични]] системи имащи твърде различен [[знак]]ов характер.
 Определянето на термина литература обикновено се категоризира като трудно начинание, но все пак под литература ние разбираме всички текстове (буквени и четивни), които са възприети от [[публика]], [[Литературна критика|критика]] и също традиция като 'литературни'. Тоест не всеки текст сам по себе си е или може да бъде литературен. Терминът предполага по [[презумпция]] откровената [[елитарност]] на определен текст според някакви или нечии вкусове/критерии, за да попадне той под маркера литература. Който маркер за елитарност е и маркер за значимост.
-Извън елитарната, в класическия смисъл на [[Дума|думата]], и национално-значима литература, или още обозначавана с термина „[[канон]]“ имаме и други литератури, които също по някакъв начин са попаднали под известни критерии за значимост:
+Извън елитарната, в класическия смисъл на [[дума]]та, и национално-значима литература, или още обозначавана с термина „[[канон (култура)|канон]]“ имаме и други литератури, които също по някакъв начин са попаднали под известни критерии за значимост:
 * [[булевардна литература]]. Тази литература е обичана и масово купувана заради своята лесна „сдъвкваемост“, възприемаемост, основен критерий: „да бъде интересно“; Най-често се използва в смисъла на дамгосващо дадено произведение понятие.
 * [[маргинална литература]] – литература, която в световен мащаб или по отношение на канона не е от значение, но при все това е носител на ценности за ограничени и отделни групи, които я поддържат като я създават и четат. Виж: [[маргинално изкуство]];
@@ Ред 24: / Ред 24: @@
 {{основна|Художествена литература}}
-Художествената литература включва [[Стихове|стиховете]], [[Басня|басните]], някои от [[приказки]]те и [[Разказ|разказите]] и т.н. Художествената литература се различава с някои особености ([[литературен похват|литературни похвати]]) от научнопопулярната и научната литература. Например с '''[[олицетворение]]то''' се приписват човешки качества на животни, растения и предмети; '''[[Епитет|епитети]]''' е литературното название на [[Прилагателно име|прилагателните имена]], а чрез '''[[сравнение]]то''' предмет, лице или явление се сравняват с други предмети, лица или явления за по-голяма нагледност. Други литературни похвати са '''[[метафора]]''' и '''[[хипербола]]'''.
+Художествената литература включва [[стихове]]те, [[Басня|басните]], някои от [[приказки]]те и [[разказ]]ите и т.н. Художествената литература се различава с някои особености ([[литературен похват|литературни похвати]]) от научнопопулярната и научната литература. Например с '''[[олицетворение]]то''' се приписват човешки качества на животни, растения и предмети; '''[[епитет]]и''' е литературното название на [[Прилагателно име|прилагателните имена]], а чрез '''[[сравнение]]то''' предмет, лице или явление се сравняват с други предмети, лица или явления за по-голяма нагледност. Други литературни похвати са '''[[метафора]]''' и '''[[хипербола]]'''.
+== Научнопопулярна и научна литература ==
-== Научнопопулярен и научен текст ==
-{{Основна|Жанрови разновидности на научния текст}}
+{{Основна|[[стилистика|Жанрови разновидности на научния текст в стилистиката]]}}
-Тези текстове се различават от художественото описание по това, че в тях няма олицетворение, сравнение и епитети. Текстът в художественото описание е достъпен и разбираем за всички. Там няма употребени непознати термини според темата, за която пишат. Научният текст не е разбираем за всеки. В него се употребяват специализирани термини, които са характерни за темата, за която се пише, но те не са разбираеми за хора, които нямат големи познания или предварителна подготовка по тази тема. Научно-популярният текст има за цел да обясни научния текст на значително по-широка читателска [[аудитория]] в сравнение с научния. При него също може да се използват специализирани термини, но те са обяснени предварително.
+Тези типове литература се различават в тяхното художественото описание в сравнение с романовото по това, че в тях няма олицетворение, има ограничена употреба на сравнения и почти не присъстват литературни художествени фигури (като [[епитет]]и или [[хипербола|хиперболи]]). Текстът на научната литература в нейното художествено описание е достъпен и разбираем за читателите на научна литература. Там рядко присъстват или са употребени непознати или силно непознати термини според темата, за която е написан научнопопулярният текст. Тъй като научният текст не е разбираем за всеки и в него се употребяват специализирани термини, които са характерни за темата, за която се пише, но в същото време те може да не са разбираеми за хора, които нямат големи познания или предварителна подготовка по тази тема. Научнопопулярният текст има за цел да обясни научния текст на значително по-широка читателска [[аудитория]] в сравнение с научния. При него също може да се използват специализирани термини, но те са обяснени предварително.
+== Литературни жанрове ==
-== Митове и легенди ==
+=== Предлитературни жанрове ===
-В миналото хората са разказвали истории, с които са си обяснявали неща, които не са разбирали.Тези истории се наричат '''[[мит]]ове''' и '''[[Легенда|легенди]]'''.
+==== Митове и легенди ====
+В миналото хората са разказвали истории, с които са си обяснявали неща, които не са разбирали. Тези истории се наричат '''[[мит]]ове''' и '''[[Легенда|легенди]]'''.
 Митовете са старинни предания за произхода на света, за свърхестествени същества и богове, за необикновени герои и събития.
@@ Ред 37: / Ред 39: @@
 Легендите са творби с фантастични герои и истории. За разлика от митовете в основата на легендите лежи някакво реално събитие или историческо лице.
+==== Пословици и поговорки ====
-== Рими ==
+{{раздел-мъниче}}
-[[Рима]]та е звуково повторение в края на два или повече стиха, за да се получи [[ритмичност]] и музикалност в [[стихотворение]]то.Римувам – намирам подходящи думи за рими в стихотворение.
-== Басня ==
+==== Приказки ====
+В приказките се разказват измислени истории, в които винаги побеждава доброто. Има различни видове приказки:
+* [[приказки за животни]] – в тях героите са животни, които се държат като хора и разговарят по между си.
+* [[вълшебни приказки]] – в тях има фантастични герои и вълшебни предмети както и необикновени случки.
+* [[битови приказки]] – в тях героите са обикновени хора и се разказва за случки от всекидневието.
+==== Народни песни ====
+Повечето [[български народни песни]] са свързани с конкретен обичай – коледарски, лазарски, сватбен. Има и юнашки песни. Те възхваляват силата на герои, които се борят със зли сили. В битовите песни се пее за хората и техните отношения. Песните, които се пеят по жътва, се наричат жътварски песни. Хората ги пеят, за да бъде по-лека работата им. В хайдушките песни се пее за силата на хайдутите, за тяхната смелост и борбеност. Има и хумористични песни. В тях има хумор и забава.
+=== Литературни жанрове ===
+==== Кратки жанрове ====
+===== Басни =====
 [[Басня]]та е кратък поучителен текст, в който героите най-често са животни, по-рядко хора, растения или предмети. Чрез тях се осмиват човешките недостатъци. Баснята обикновено се състои от две части – разказ за случка и кратка поука. В баснята винаги има олицетворение.
-== Приказки ==
+===== Афоризми =====
+Хората често използват в разговор''' [[Афоризъм|афоризми]]'''. Това са кратки изречения, в които известни личности, [[писател]]и или [[философ]]и са изразили дълбока [[мъдрост]]. Наричат ги още ''„крилати изрази“''.
-В приказките се разказват измислени истории, в които винаги побеждава доброто.Има различни видове приказки:
-* [[приказки за животни]] - в тях героите са животни, които се държат като хора и разговарят по между си.
-* [[вълшебни приказки]] - в тях има фантастични герои и вълшебни предмети както и необикновени случки.
-* [[битови приказки]] - в тях героите са обикновени хора и се разказва за случки от всекидневието.
-== Афоризми ==
+==== Поезия ====
+===== Рими =====
-Хората често използват в разговор''' [[Афоризъм|афоризми]]'''.Това са кратки изречения, в които известни личности, [[писател]]и или [[философ]]и са изразили дълбока [[мъдрост]]. Наричат ги още ''„крилати изрази“''.
+[[Рима]]та е звуково повторение в края на два или повече стиха, за да се получи [[ритмичност]] и музикалност в [[стихотворение]]то. Римувам – намирам подходящи думи за рими в стихотворение.
+===== Свободен стих =====
-== Комикс ==
+{{раздел-мъниче}}
-[[Комикс]]ът е произведение, в което се разказват истории с помощта на [[Рисунка|рисунки]]. Езикът му е специфичен и чрез него се предава не само речта на героите, но и шум, движение, мисли и чувства.
+===== Строфи =====
-== Народни песни ==
+{{раздел-мъниче}}
-Повечето [[български народни песни]] са свързани с конкретен обичай- коледарски, лазарски, сватбен. Има и юнашки песни.Те възхваляват силата на герой който се борят със зли сили.В битовите песни се пее за хората и техните отношения.Песните който се пеят по жътва се наричат жътварски песни.Хората ги пеят за да бъде по-лека работат им.В хайдушките песни се пее за силата на хайдутите, за тяхната смелост и борбеност.Има и хумористични песни.В тях има хумор и забава.
+===== Визуална поезия =====
+{{раздел-мъниче}}
+==== Драматургия ====
+{{раздел-мъниче}}
+==== Белетристика ====
+{{раздел-мъниче}}
+==== Есеистика ====
+{{раздел-мъниче}}
+==== Комикс и графичен роман ====
+[[Комикс]]ът е произведение, в което се разказват истории с помощта на [[Рисунка|рисунки]]. Езикът му е специфичен и чрез него се предава не само речта на героите, но и шум, движение, мисли и чувства.
 == Литература по език или страна ==
-{{колони|3|
+{{колони|2|
 * [[Американска литература]]
 * [[Английска литература]]
@@ Ред 78: / Ред 104: @@
 }}
-'''Литератури по период'''
+== Литературата по исторически период ==
+* [[Антична литература]]
-{{колони|3|
-*[[Антична литература]]
+** [[Старогръцка литература]]
-**[[Старогръцка литература]]
+** [[Класическа латинска литература]]
-**[[Класическа латинска литература]]
+* [[Старобългарска литература]]
-*[[Старобългарска литература]]
+* [[Средновековна литература]]
-*[[Средновековна литература]]
+* [[Ренесансова литература]]
-*[[Ренесансова литература]]
+* [[Ранномодерен период (литература)]]
-*[[Ранно модерен период (литература)]]
+* [[Съвременна литература]]
+** [[Литература на 18 век]]
-*[[Съвременна литература]]
-**[[Литература на 18-век]]
+** [[Литература на 19 век]]
-**[[Литература на 19-век]]
+** [[Литература на 20 век]]
-**[[Литература на 20-век]]
+** [[Литература на 21 век]]
-**[[Литература на 21-век]]
-}}
 == Бележки и използвана литература ==
 За възникване и смисъла на понятието „литература“:
-*[http://www.bogdanbogdanov.net/bibliography/starogratskata%20literatura.pdf ''Богдан Богданов, Старогръцката литература, стр.8-9'']
+* [[Богдан Богданов]], [http://www.bogdanbogdanov.net/bibliography/starogratskata%20literatura.pdf ''Старогръцката литература''] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20070306194037/http://bogdanbogdanov.net/bibliography/starogratskata%20literatura.pdf |date=2007-03-06 }}, стр. 8 – 9
-*''Етимология на думата „литература“ – [http://www.etymonline.com/index.php?search=literature&searchmode=none Онлайн етимологичен речник (на английски)]''
+* ''Етимология на думата „литература“ – [http://www.etymonline.com/index.php?search=literature&searchmode=none Онлайн етимологичен речник]''
 == Вижте също ==
-{{колони|3|
+{{колони|2|
 * [[Автор]]
 * [[Българска литература]]
@@ Ред 110: / Ред 134: @@
 * [[Хуманитаристика]]
 }}
-''Категории''
+''Категории:''
-{{колони|3|
 * [[:Категория:Писатели]]
 * [[:Категория:Поети]]
@@ Ред 117: / Ред 141: @@
 * [[:Категория:Литературна критика]]
 * [[:Категория:Литературни награди]]
-}}
 == Външни препратки ==
 {{commonscat|Literature}}
-{{уикицитат|Литература — Поезия — Проза|Литература}}
+{{уикицитат|Литература – Поезия – Проза|Литература}}
-* {{икона|bg}} [http://bg.wikisource.org/ Уикиизточник]
+* [http://bg.wikisource.org/ Уикиизточник]
+* [https://www.litclub.bg/ Електронно списание „Литературен клуб“]
-* {{икона|en}} [http://wikisource.org/wiki/Main_Page Уикиизточник]
-* http://liternet.bg/ – Портал за литература и хуманитаристика
+* [http://liternet.bg/ Литернет – портал за литература и хуманитаристика]
-* [http://www.literaturatadnes.com Литературата Днес – най-големият български блог за книги и литература]
-* [http://www.knigolandia.blogspot.com Книголандия – най-богатото хранилище за книжни анотации в България]
-* http://www.litclub.com/ – Електронно списание „Литературен клуб“
-* http://www.bukvite.bg/ – Сайт за нова българска литература
-* [http://nobel.litclub.com Носители на Нобелова награда за литература]
-* [http://www.pfun.biz/arhiv/broeve/broj7/files/gost/gost2.htm Нобелови лауреати за литература за 20-ти век]
-* [http://www.myschoolbel.info/Pomagala/PomagaloDZI/Dokuments/Pomagala/Aleksandyr_Panov%20_Teoria_na_literaturata.pdf Теория на литературата за гимназиалния курс, Александър Панов]
 {{изкуство}}
 [[Категория:Литература| ]]