Литература: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 21:23, 9 юли 2016

Литература (на латински език litera, literatura) са (най-често) произведения от писмен вид, в които авторът разказва определен сюжет, история, която е измислена с цел развлечение, поука... В сюжета участват герои, които са действащи лица на историята. Като носители на литературен текст най-често се смятат книгите, но литературата може да присъства и в интернет, като цитати или като цели текстове публикувани в уеб пространството. Тя може да съществува и под формата на устни наративи.

История на понятието литература

Като термин първоначално литературата е означавала буквално „учене от книгите“ (лат. lit(t)era – буква, от което на лат. lit(t)eratura – учене, писане, граматика) , вече по-късно обозначава „литературна продукция, произведение“ и едва през 19 век придобива смисъла на „корпус от произведения за даден период или нация“. Тоест понятието е сравнително ново, тъй като например в античността (Древна Гърция и Рим) за литература в собствен смисъл не се говори, самата идея за литература не е била оформена, най-общо тя е била назована и за нея се е мислило като за изкуство.

Опит за дефиниция и видове литература

Днес под литература обикновено се разбира даден обем, съвкупност, група от текстове най-често обединени под даден общ знаменател – например народност (българска литература), език (англоезична литература), исторически период (средновековна литература) и пр. Литературата най-общо може да се раздели на поезия или проза, но за литература са признати и драматургичните текстове, и всички записани фолклорни песни и произведения. Всъщност литературата е изкуство, наред с живописта и музиката, но разликата е, че литературата борави с езика и с езиковите знаци, докато другите изкуства са семиотични системи имащи твърде различен знаков характер.

Определянето на термина литература обикновено се категоризира като трудно начинание, но все пак под литература ние разбираме всички текстове (буквени и четивни), които са възприети от публика, критика и също традиция като 'литературни'. Тоест не всеки текст сам по себе си е или може да бъде литературен. Терминът предполага по презумпция откровената елитарност на определен текст според някакви или нечии вкусове/критерии, за да попадне той под маркера литература. Който маркер за елитарност е и маркер за значимост.

Извън елитарната, в класическия смисъл на думата, и национално-значима литература, или още обозначавана с термина „канон“ имаме и други литератури, които също по някакъв начин са попаднали под известни критерии за значимост:

булевардна литература. Тази литература е обичана и масово купувана заради своята лесна „сдъвкваемост“, възприемаемост, основен критерий: „да бъде интересно“; Най-често се използва в смисъла на дамгосващо дадено произведение понятие.
маргинална литература – литература, която в световен мащаб или по отношение на канона не е от значение, но при все това е носител на ценности за ограничени и отделни групи, които я поддържат като я създават и четат. Виж: маргинално изкуство;
интернет литература – ново понятие, опитващо се да осъвмести писания по интернет страници, форуми, блогове, сайтове и пр.

Общността на литературата на канона, неканоновата литература и извънлитературните текстове се обобщават с понятието писмени дискурси.

Художествена литература

Основна статия: Художествена литература

Художествената литература включва стиховете, басните, някои от приказките и разказите и т.н. Художествената литература се различава с някои особености (литературни похвати) от научнопопулярната и научната литература. Например с олицетворението се приписват човешки качества на животни, растения и предмети; епитети е литературното название на прилагателните имена, а чрез сравнението предмет, лице или явление се сравняват с други предмети, лица или явления за по-голяма нагледност. Други литературни похвати са метафора и хипербола.

Научнопопулярен и научен текст

Основна статия: Жанрови разновидности на научния текст

Тези текстове се различават от художественото описание по това, че в тях няма олицетворение, сравнение и епитети. Текстът в художественото описание е достъпен и разбираем за всички. Там няма употребени непознати термини според темата, за която пишат. Научният текст не е разбираем за всеки. В него се употребяват специализирани термини, които са характерни за темата, за която се пише, но те не са разбираеми за хора, които нямат големи познания или предварителна подготовка по тази тема. Научно-популярният текст има за цел да обясни научния текст на значително по-широка читателска аудитория в сравнение с научния. При него също може да се използват специализирани термини, но те са обяснени предварително.

Митове и легенди

В миналото хората са разказвали истории, с които са си обяснявали неща, които не са разбирали.Тези истории се наричат митове и легенди.

Митовете са старинни предания за произхода на света, за свърхестествени същества и богове, за необикновени герои и събития.

Легендите са творби с фантастични герои и истории. За разлика от митовете в основата на легендите лежи някакво реално събитие или историческо лице.

Рими

Римата е звуково повторение в края на два или повече стиха, за да се получи ритмичност и музикалност в стихотворението.Римувам – намирам подходящи думи за рими в стихотворение.

Басня

Баснята е кратък поучителен текст, в който героите най-често са животни, по-рядко хора, растения или جиعيد . Чрез тях се осмиват човешките недостатъци. Баснята обикновено се състои от две части – разказ за случка и кратка поука. В баснята винаги има олицетворение.

Приказки

В приказките се разказват измислени истории, в които винаги побеждава доброто.Има различни видове приказки:

приказки за животни - в тях героите са животни, които се държат като хора и разговарят по между си.
вълшебни приказки - в тях има фантастични герои и вълшебни предмети както и необикновени случки.
битови приказки - в тях героите са обикновени хора и се разказва за случки от всекидневието.

Афоризми

Хората често използват в разговор афоризми.Това са кратки изречения, в които известни личности, писатели или философи са изразили дълбока мъдрост.Наричат ги още „крилати изрази“.

Комикс

Комиксът е произведение, в което се разказват истории с помощта на рисунки. Езикът му е специфичен и чрез него се предава не само речта на героите, но и шум, движение, мисли и чувства.

Народни песни

Повечето български народни песни са свързани с конкретен обичай- коледарски, лазарски, сватбен. Има и юнашки песни.Те възхваляват силата на герой който се борят със зли сили.В битовите песни се пее за хората и техните отношения.Песните който се пеят по жътва се наричат жътварски песни.Хората ги пеят за да бъде по-лека работат им.В хайдушките песни се пее за силата на хайдутите, за тяхната смелост и борбеност.Има и хумористични песни.В тях има хумор и забава.

Литература по език или страна

Литератури по период

Бележки и използвана литература

За възникване и смисъла на понятието „литература“:

Богдан Богданов, Старогръцката литература, стр.8-9
Етимология на думата „литература“ – Онлайн етимологичен речник (на английски)

Вижте също

Категории

Външни препратки

Общомедия

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Литература.

((bg)) Уикиизточник
((en)) Уикиизточник
http://liternet.bg/ – Портал за литература и хуманитаристика
Литературата Днес – най-големият български блог за книги и литература
Книголандия – най-богатото хранилище за книжни анотации в България
http://www.litclub.com/ – Електронно списание „Литературен клуб“
http://www.bukvite.bg/ – Сайт за нова българска литература
Носители на Нобелова награда за литература
Нобелови лауреати за литература за 20-ти век
Теория на литературата за гимназиалния курс, Александър Панов

@@ Ред 41: / Ред 41: @@
 == Басня ==
-Баснята е кратък поучителен текст, в който героите най-често са животни, по-рядко хора, растения или предмети. Чрез тях се осмиват човешките недостатъци. Баснята обикновено се състои от две части – разказ за случка и кратка поука. В баснята винаги има олицетворение.
+Баснята е кратък поучителен текст, в който героите най-често са животни, по-рядко хора, растения или
+جиعيد
+. Чрез тях се осмиват човешките недостатъци. Баснята обикновено се състои от две части – разказ за случка и кратка поука. В баснята винаги има олицетворение.
 == Приказки ==