Литература: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м -ти век ---> век ; козметични промени
Ред 1: Ред 1:
{{Литература}}
{{Литература}}
[[File:Livre Ouvert 2.jpg|thumb|250px|Разлистена книга]]
[[Файл:Livre Ouvert 2.jpg|мини|250px|Разлистена книга]]


'''Литература''' (на [[латински език]] ''litera'', ''literatura'') са (''най-често'') произведения от писмен вид, в които [[автор]]ът разказва опредени '''сюжети''', история, която е измислена с цел [[развлечение]], [[поука]]... В [[сюжет]]а участват [[Литературен герой|герои]], които са действащи лица на историята. Като носители на литературен текст най-често се смятат [[книга|книгите]], но литературата може да присъства и в [[интернет]], като [[цитат]]и или като цели текстове публикувани в уеб пространството. Тя може да съществува и под формата на [[устни наративи]].
'''Литература''' (на [[латински език]] ''litera'', ''literatura'') са (''най-често'') произведения от писмен вид, в които [[автор]]ът разказва опредени '''сюжети''', история, която е измислена с цел [[развлечение]], [[поука]]... В [[сюжет]]а участват [[Литературен герой|герои]], които са действащи лица на историята. Като носители на литературен текст най-често се смятат [[книга|книгите]], но литературата може да присъства и в [[интернет]], като [[цитат]]и или като цели текстове публикувани в уеб пространството. Тя може да съществува и под формата на [[устни наративи]].
Ред 81: Ред 81:


== Литератури по период ==
== Литератури по период ==
*[[Антична литература]]
* [[Антична литература]]
**[[Старогръцка литература]]
** [[Старогръцка литература]]
**[[Класическа латинска литература]]
** [[Класическа латинска литература]]
*[[Старобългарска литература]]
* [[Старобългарска литература]]
*[[Средновековна литература]]
* [[Средновековна литература]]
*[[Ренесансова литература]]
* [[Ренесансова литература]]
*[[Ранно модерен период (литература)]]
* [[Ранно модерен период (литература)]]
*[[Съвременна литература]]
* [[Съвременна литература]]
**[[Литература на 18-век]]
** [[Литература на 18-век]]
**[[Литература на 19-век]]
** [[Литература на 19-век]]
**[[Литература на 20-век]]
** [[Литература на 20-век]]
**[[Литература на 21-век]]
** [[Литература на 21-век]]


== Бележки и използвана литература ==
== Бележки и използвана литература ==
За възникване и смисъла на понятието „литература“:
За възникване и смисъла на понятието „литература“:
*[http://www.bogdanbogdanov.net/bibliography/starogratskata%20literatura.pdf ''Богдан Богданов, Старогръцката литература, стр.8 – 9'']
* [http://www.bogdanbogdanov.net/bibliography/starogratskata%20literatura.pdf ''Богдан Богданов, Старогръцката литература, стр.8 – 9'']
*''Етимология на думата „литература“ – [http://www.etymonline.com/index.php?search=literature&searchmode=none Онлайн етимологичен речник (на английски)]''
* ''Етимология на думата „литература“ – [http://www.etymonline.com/index.php?search=literature&searchmode=none Онлайн етимологичен речник (на английски)]''


== Вижте също ==
== Вижте също ==
Ред 130: Ред 130:
* http://www.bukvite.bg/ – Сайт за нова българска литература
* http://www.bukvite.bg/ – Сайт за нова българска литература
* [http://nobel.litclub.com Носители на Нобелова награда за литература]
* [http://nobel.litclub.com Носители на Нобелова награда за литература]
* [http://www.pfun.biz/arhiv/broeve/broj7/files/gost/gost2.htm Нобелови лауреати за литература за 20-ти век]
* [http://www.pfun.biz/arhiv/broeve/broj7/files/gost/gost2.htm Нобелови лауреати за литература за 20 век]
* [http://www.myschoolbel.info/Pomagala/PomagaloDZI/Dokuments/Pomagala/Aleksandyr_Panov%20_Teoria_na_literaturata.pdf Теория на литературата за гимназиалния курс, Александър Панов]
* [http://www.myschoolbel.info/Pomagala/PomagaloDZI/Dokuments/Pomagala/Aleksandyr_Panov%20_Teoria_na_literaturata.pdf Теория на литературата за гимназиалния курс, Александър Панов]


{{изкуство}}
{{изкуство}}

[[Категория:Литература| ]]
[[Категория:Литература| ]]

Версия от 22:41, 13 септември 2018

Разлистена книга

Литература (на латински език litera, literatura) са (най-често) произведения от писмен вид, в които авторът разказва опредени сюжети, история, която е измислена с цел развлечение, поука... В сюжета участват герои, които са действащи лица на историята. Като носители на литературен текст най-често се смятат книгите, но литературата може да присъства и в интернет, като цитати или като цели текстове публикувани в уеб пространството. Тя може да съществува и под формата на устни наративи.

История на понятието литература

Като термин първоначално литературата е означавала буквално „учене от книгите“ (лат. lit(t)era – буква, от което на лат. lit(t)eratura – учене, писане, граматика), вече по-късно обозначава „литературна продукция, произведение“ и едва през 19 век придобива смисъла на корпус от произведения за даден период или нация. Тоест понятието е сравнително ново, тъй като например в античността (Древна Гърция и Рим) за литература в собствен смисъл не се говори, самата идея за литература не е била оформена, най-общо тя е била назована и за нея се е мислило като за изкуство.

Опит за дефиниция

Днес под литература обикновено се разбира даден обем, съвкупност, група от текстове най-често обединени под даден общ знаменател – например народност (българска литература), език (англоезична литература), исторически период (средновековна литература) и пр. Литературата най-общо може да се раздели на поезия или проза, но за литература са признати и драматургичните текстове, и всички записани фолклорни песни и произведения. Всъщност литературата е изкуство, наред с живописта и музиката, но разликата е, че литературата борави с езика и с езиковите знаци, докато другите изкуства са семиотични системи имащи твърде различен знаков характер.

Определянето на термина литература обикновено се категоризира като трудно начинание, но все пак под литература ние разбираме всички текстове (буквени и четивни), които са възприети от публика, критика и също традиция като 'литературни'. Тоест не всеки текст сам по себе си е или може да бъде литературен. Терминът предполага по презумпция откровената елитарност на определен текст според някакви или нечии вкусове/критерии, за да попадне той под маркера литература. Който маркер за елитарност е и маркер за значимост.

Извън елитарната, в класическия смисъл на думата, и национално-значима литература, или още обозначавана с термина „канон“ имаме и други литератури, които също по някакъв начин са попаднали под известни критерии за значимост:

  • булевардна литература. Тази литература е обичана и масово купувана заради своята лесна „сдъвкваемост“, възприемаемост, основен критерий: „да бъде интересно“; Най-често се използва в смисъла на дамгосващо дадено произведение понятие.
  • маргинална литература – литература, която в световен мащаб или по отношение на канона не е от значение, но при все това е носител на ценности за ограничени и отделни групи, които я поддържат като я създават и четат. Виж: маргинално изкуство;
  • интернет литература – ново понятие, опитващо се да осъвмести писания по интернет страници, форуми, блогове, сайтове и пр.

Общността на литературата на канона, неканоновата литература и извънлитературните текстове се обобщават с понятието писмени дискурси.

Библиотека

Художествена литература

Художествената литература включва стиховете, басните, някои от приказките и разказите и т.н. Художествената литература се различава с някои особености (литературни похвати) от научнопопулярната и научната литература. Например с олицетворението се приписват човешки качества на животни, растения и предмети; епитети е литературното название на прилагателните имена, а чрез сравнението предмет, лице или явление се сравняват с други предмети, лица или явления за по-голяма нагледност. Други литературни похвати са метафора и хипербола.

Научнопопулярен и научен текст

Тези текстове се различават от художественото описание по това, че в тях няма олицетворение, сравнение и епитети. Текстът в художественото описание е достъпен и разбираем за всички. Там няма употребени непознати термини според темата, за която пишат. Научният текст не е разбираем за всеки. В него се употребяват специализирани термини, които са характерни за темата, за която се пише, но те не са разбираеми за хора, които нямат големи познания или предварителна подготовка по тази тема. Научно-популярният текст има за цел да обясни научния текст на значително по-широка читателска аудитория в сравнение с научния. При него също може да се използват специализирани термини, но те са обяснени предварително.

Литературни жанрове

Митове и легенди

В миналото хората са разказвали истории, с които са си обяснявали неща, които не са разбирали. Тези истории се наричат митове и легенди.

Митовете са старинни предания за произхода на света, за свърхестествени същества и богове, за необикновени герои и събития.

Легендите са творби с фантастични герои и истории. За разлика от митовете в основата на легендите лежи някакво реално събитие или историческо лице.

Приказки

В приказките се разказват измислени истории, в които винаги побеждава доброто. Има различни видове приказки:

  • приказки за животни – в тях героите са животни, които се държат като хора и разговарят по между си.
  • вълшебни приказки – в тях има фантастични герои и вълшебни предмети както и необикновени случки.
  • битови приказки – в тях героите са обикновени хора и се разказва за случки от всекидневието.

Басня

Баснята е кратък поучителен текст, в който героите най-често са животни, по-рядко хора, растения или предмети. Чрез тях се осмиват човешките недостатъци. Баснята обикновено се състои от две части – разказ за случка и кратка поука. В баснята винаги има олицетворение.

Народни песни

Повечето български народни песни са свързани с конкретен обичай – коледарски, лазарски, сватбен. Има и юнашки песни. Те възхваляват силата на герой който се борят със зли сили.В битовите песни се пее за хората и техните отношения. Песните който се пеят по жътва се наричат жътварски песни. Хората ги пеят за да бъде по-лека работат им.В хайдушките песни се пее за силата на хайдутите, за тяхната смелост и борбеност. Има и хумористични песни.В тях има хумор и забава.

Афоризми

Хората често използват в разговор афоризми.Това са кратки изречения, в които известни личности, писатели или философи са изразили дълбока мъдрост. Наричат ги още „крилати изрази“.

Поезия

Рими

Римата е звуково повторение в края на два или повече стиха, за да се получи ритмичност и музикалност в стихотворението.Римувам – намирам подходящи думи за рими в стихотворение.

Комикс

Комиксът е произведение, в което се разказват истории с помощта на рисунки. Езикът му е специфичен и чрез него се предава не само речта на героите, но и шум, движение, мисли и чувства.

Литература по език или страна

Литератури по период

Бележки и използвана литература

За възникване и смисъла на понятието „литература“:

Вижте също

Категории

Външни препратки

Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за