Преглед на кода на Народна република България

== Инфраструктура ==
През 1990 България е на 27-о място в света по [[Индекса на човешко развитие]] на [[ООН]]<ref>[http://hdr.undp.org/en/media/hdr_1990_en_indicators1.pdf, Доклад на Програмата за развитие на ООН], 1990.</ref> (сравнено с 57-о място през 2013 г.)<ref>[http://hdr.undp.org/en/reports/global/hdr2013/, Доклад на Програмата за развитие на ООН], 2013.</ref> Между двете дати на измерване на индекса 36 държави биват приети в ООН (вж. [[Държави членки на ООН]]), като през 2015 г. те са 193.

=== Образование ===
Седмици след Деветосептемврийския преврат властите започват систематично прочистване на преподавателите в цялата образователна система – от детските градини до висшите училища – като в следващите години 3 – 4 хиляди учители са уволнени по подозрения в нелоялност към новия режим. Често това става по доноси от собствените им ученици, което значително влошава дисциплината в училищата.<ref name="стоянова">{{cite book | last = Стоянова | first = Пламена | year = 2017 | title = Циганите в годините на социализма: политиката на българската държава към циганското малцинство (1944 – 1989) | publisher = Парадигма | location = София | pages = 164 – 165 | isbn = 978-954-326-298-4}}</ref>

[[Образование]]то е важен елемент от програмата за модернизация при налагането на комунистическия режим и той постига съществени успехи в тази област – наложено е масово и задължително до определено ниво образование, а фактическата [[неграмотност]] е до голяма степен ликвидирана. В същото време се развива масова вторична неграмотност, а съществена част от образователния процес е насочена към индоктриниране на населението с комунистическата идеология и преподаването на ненужни, а понякога и направо ненаучни познания. В обширни области, главно [[социални науки|социалните науки]], но също и направления като [[биология]] и [[кибернетика]], режимът забранява достъпа до актуалните научни постижения по света.<ref name="знеполски">{{cite | фамилия-част = Знеполски | име-част = Ивайло | автор-част-препратка = Ивайло Знеполски | заглавие-част = „Консенсусната диктатура“ и социалната ѝ база. Корумпиране на масите | фамилия = Знеполски | име = Ивайло (ред.) | заглавие = История на Народна република България: Режимът и обществото | място = София | издател = „Сиела софт енд паблишинг“ | дата = 2009 | isbn = 978-954-28-0588-5 | страница = 432 – 433}}</ref>

В средното образование са въведени техникуми (чиято равностойност след 2003 г. са професионалните гимназии) – дневни и вечерни, [[Средно професионално-техническо училище|средни професионално-технически училища]] (СПТУ), спортни училища и др.

=== Здравеопазване ===
{{раздел-мъниче}}
В периода 1948 – 1949 се извършва одържавяване на частните болници, клиники, зъболекарски дружества и аптеки.

През 1950 г. финансирането на здравеопазването се заменя с изцяло държавна здравна и здравноосигурителна система, която се финансира от общи данъчни приходи.

Здравеопазването в НРБ се осъществява от държавни болници (вкл. специализирани) (в окръжните центрове и ''окръжни болници'') и поликлиники, здравни служби, държавно зъболечение, Институт за бърза медицинска помощ „Н. И. Пирогов“ (София). През април 1989 г. Висшият военномедицински институт, Обединеният авиомедицински научноизследователски институт, Военноморската болница и Правителствената болница се обединяват във Военномедицинска академия. Съществуват и военни болници.

=== Наука и техника ===
След 1945 г. организацията на науката започва да следва съветския модел. Открояват се три нива на научни институции.
* [[Българска академия на науките]] (БАН), която през 1980-те години има над 140 института с повече от 12 хил. научни работници. БАН оказва „научното и методологическото ръководство“ над останалите 2 нива и осъществява фундаментални и стратегически научни изследвания, свързани с по-далечните цели на индустриалното развитие.
* Университети и висши учебни заведения (ВУЗ). Възникват десетки нови ВУЗ, в които от средата на 1960-те години се оформят „научноизследователски сектори“ (НИС), работещи по договори със стопанските организации
* Приложни [[научноизследователски институт]]и и научни центрове към министерства, производствени обединения и големи предприятия. Играят ролята и на внедряващи звена за технологичното развитие.

Правителството увеличава инвестициите в наука и тя се обвързва с основната задача за [[индустриализация]] на страната. Същевременно политическият контрол е много силен и дори присъждането на научни степени и звания подлежи на съгласуване с партийните комитети.<ref name=reforma>{{Citation |title=„За реформата в българската наука“, Иван Чалъков |url=http://www.glasove.com/article-6987.php |accessdate=2017-04-15 |archivedate=2010-05-26 |archiveurl=https://web.archive.org/web/20100526232531/http://glasove.com/article-6987.php }}</ref>) В наукоемките производства като [[електроника]], точно машиностроене, компютърно оборудване, [[робот]]ика, [[фармацевтика]] България заема водещо място сред останалите [[социалистически страни]]. [[Производство на компютри в България|Производството на компютри в България]] преживява разцвет през 80-те години на 20 век.

В периода 1959 – 1987 г. науката се ръководи от [[Държавен комитет за наука и технически прогрес|Държавния комитет за наука и технически прогрес]] (ДКНТП) с ранг на министерство. Комитетът ръководи [[наука|научната]] и развойната дейност в страната, като координира дейността на БАН, университетите и ведомствените организации.

=== Транспорт ===
Строят се много автомобилни и железопътни трасета. Построени са участъци от магистралите [[Тракия (автомагистрала)|„Тракия“]], [[Хемус (автомагистрала)|„Хемус“]], [[Черно море (магистрала)|„Черно море“]]. Стартира строителството на [[Софийското метро]]. Електрифицирани са голям брой железопътни трасета (напр. Подбалканската жп линия). Реализират се много големи инфраструктурни проекти:
* бул. [[Цариградско шосе (София)|„Ленин“]] в [[София]]
* бул. „[[България (булевард в София)|България]]“ в София
* [[Централна гара София|Централна жп гара в София]]
* [[Аспарухов мост|Аспаруховият мост]] във [[Варна]]
* Тунелът в [[Пловдив]]

=== Строителство ===
[[Файл:20140622 Buzludzha 007.jpg|мини|250п|[[Паметник на Бузлуджа|Бузлуджански паметник]]]]
По времето на НРБ в България се извършва мащабно строителство. Освен редицата изградени промишлени предприятия, в България са построени нови жилищни комплекси, предимно от блокове от панелен тип, разпространени в страните от [[СИВ]]:
{{колони|2|
* [[Люлин (квартал)|„Люлин“]] (в [[София]] – най-големият жил. комплекс в България)<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.capital.bg/vestnikut/k20072008/gradut/2008/12/29/606782_2009_zashtoto_sme_ljulinci/ | заглавие = 2009 Защото сме люлинци | достъп_дата = 14 юни 2011 | дата = декември 2008 | издател = www.capital.bg }}</ref>
* [[Младост (квартал в София)|„Младост“]] (в София)
* [[Дружба (квартал в София)|„Дружба“]] (в София)
* [[Надежда (квартал)|„Надежда“]] (в София)
* „[[Овча Купел]]“ (в София)
* „Обеля“ (в София)
* [[Тракия (район)|„Тракия“]] (в [[Пловдив]])
* [[Смирненски (Пловдив)|„Христо Смирненски“]] (в Пловдив)
* [[Владислав Варненчик (квартал)|„Владислав Варненчик“]] (във Варна)
* [[Аспарухово (квартал на Варна)|„Аспарухово“]] (във Варна)
* [[Меден рудник (квартал)|„Меден рудник“]] (в [[Бургас]])
* „Дружба“ (в [[Русе]])
* „Чародейка“ (в Русе)
* „Сторгозия“ (в Плевен)
* „Младост“ (в Ловеч)
* „Червен бряг“ (в Ловеч)
* „Изток“ (в Перник)
* „Тева“ (в [[Перник]])
* „[[Три чучура]]“ (в [[Стара Загора]])}}

Построени са още:
* [[НДК|Народният дворец на културата]], заедно с прилежащия му парк
* Залите „Универсиада“ и „Фестивална“ в София
* Бившият [[Партиен дом]] (дн. сграда на Народното събрание), Бившият Президиум на НС/Държавен съвет (дн. Президентство), Министерският съвет
* [[Мавзолей на Георги Димитров|Мавзолеят на Георги Димитров]] (разрушен на [[21 август]] [[1999]] г.)
* множество обществени и спортни сгради в окръжните (областните) и общинските центрове

=== Комуникации ===
{{раздел-мъниче}}