Преглед на кода на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия

== История ==
{{основна|История на Обединеното кралство}}
[[Файл:Hadrians Wall from Housesteads1.jpg|мини|Останки от [[Адрианов вал|Адриановия вал]] – северната граница на [[Римска Британия]]]]

=== Преди обединението ===
{{основна|История на Англия|История на Шотландия|История на Ирландия|История на Уелс}}
Преди обединението всяко от съставните кралства има своя собствена история.

Първите заселници на [[Кроманьонски човек|хора в съвременния им вид]] на територията на Британските острови пристигат на вълни преди около 30 000 години.<ref>[http://news.bbc.co.uk/1/hi/wales/south_west/7069001.stm „Ancient skeleton was 'even older']“. ''BBC News''. 30 October 2007. Посетен на 27 април 2011.</ref> Към момента на идването на римляните през 43 г. (откогато датират писмените сведения) населението е съставено от [[келти]], като съответните народности са [[брити]] на територията на Англия и гали на територията на [[Ирландия]].<ref>{{cite book|title=Celtic culture: A historical encyclopedia|url=https://archive.org/details/celticculturehis00koch_128|year=2006|publisher=ABC-CLIO|location=Santa Barbara, CA|lang=en|isbn=9781851094400|page=[https://archive.org/details/celticculturehis00koch_128/page/n1016 973]|author=Koch, John T.}}</ref> След завоюването на островите от римляните следват около 400 години в рамките на Римската империя, последвани от англосаксонското нашествие през V-VI век. При нахлуването на германските племена, голяма част от бритите са били избити, а други са били изтласкани в Уелс и Шотландия.<ref>{{cite encyclopedia|editor1-first=John|editor1-last=Davies|editor1-link=John Davies (historian)|editor2-first=Nigel|editor2-last=Jenkins|editor2-link=Nigel Jenkins|editor3-first=Menna|editor3-last=Baines|editor4-first=Peredur I.|editor4-last=Lynch|editor4-link=Peredur Lynch|encyclopedia=The Welsh Academy Encyclopaedia of Wales|year=2008|publisher=University of Wales Press|location=Cardiff|isbn=9780708319536|page=915|lang=en}}</ref> [[Англосаксонска Англия|Англосаксонският период]] обхваща периода от края на [[Римска Британия]] и създаването на англосаксонските царства до [[Норманското нашествие]] през [[1066]] г. [[5 век|5]] и [[6 век]] са известни като „''тъмните векове''“, а към края на [[8 век]] по териториите на Британия пристигат [[викинги]]те, което довежда до извършването на редица промени по тези територии. Галите от северозападната част на остров Британия, които се предполага че са мигрирали от Ирландия през 5 век<ref>{{cite book|last=Mackie|first=J.D|authorlink=|title=A History of Scotland|url=https://archive.org/details/historyofscotlan00mack_0|year=1991|publisher=Penguin|location=London|lang=en|isbn=9780140136494|pages=18 – 19|author=}}</ref><ref>{{cite book|title=Saints and Sea-kings: The First Kingdom of the Scots|year=1999|publisher=Canongate|location=Edinburgh|lang=en|isbn=0-86241-874-7|pages=8 – 15|author=Campbell, Ewan}}</ref> се обединяват с [[пикти]]те и създават [[кралство Шотландия]] през 9 век.<ref>{{cite book|last=Haigh|first=Christopher|title=The Cambridge Historical Encyclopedia of Great Britain and Ireland|year=1990|publisher=Cambridge University Press|lang=en|isbn=9780521395526|page=30}}</ref>

[[Файл:Bayeux Tapestry WillelmDux.jpg|мини|200px|ляво|[[Гоблен от Байо|Гобленът от Байо]] изобразява [[Битка при Хейстингс|Битката при Хейстингс]]]]
През 1066 г. [[нормани|норманските]] войски на [[херцог]] [[Уилям I (Англия)|Уилям I Завоевателя]] нападат Англия и в [[Битка при Хейстингс|Битката при Хейстингс]] побеждават англосаксонския [[крал]] [[Харолд II (Англия)|Харолд II]] и установяват контрол над Англия, Уелс, Шотландия и Ирландия, като въвеждат [[феодализъм|феодализма]] по модела на Северна Франция и норманската култура.<ref>{{cite book|title=Feudalism|url=https://archive.org/details/feudalism0000gans_j4b5|year=1996|publisher=University of Toronto|lang=en|isbn=9780802071583|page=[https://archive.org/details/feudalism0000gans_j4b5/page/165 165]|author=Ganshof, F.L.}}</ref> Започва периодът на [[Кралство Англия]]. Норманският елит оказва голямо влияние върху завареното население, но в крайна сметка е асимилиран.<ref>{{cite book|title=The debate on the Norman Conquest|url=https://archive.org/details/debateonnormanco0000marj|year=1999|publisher=Manchester University Press|lang=en|isbn=9780719049132|pages=115 – 122|author=Chibnall, Marjorie}}</ref>

През 12 – 15 век английските крале от [[Анжуйска династия|Анжуйската династия]] владеят също така големи части от [[Франция]], но управлението им също е съпроводено с конфликти, от които най-известна е [[Стогодишната война]].<ref>Keen, Maurice. [http://www.bbc.co.uk/history/british/middle_ages/hundred_years_war_01.shtml „The Hundred Years War“]. BBC History <small>(на английски)</small></ref> Свързаните с тях английски крале от династията [[Плантагенет]] завършват покоряването на [[Уелс]] и правят неуспешен опит да анексират и Шотландия. Тя обаче остава самостоятелно кралство, макар и в постоянен конфликт с Англия. Поредицата от граждански войни за престола на [[Англия]] между представители на родовете [[Йорк (династия)|Йорк]] и [[Ланкастър (династия)|Ланкастър]] са известни като [[Война на розите]] (1455 – 1485), завършила с възцаряването на [[Тюдор (династия)|династията Тюдор]]. Кралете от тази династия са сред най-ярките представители на английския [[абсолютна монархия|абсолютизъм]].

По време на управлението на [[Хенри VIII]] през 16 век протича английската [[Реформация]], която укрепва абсолютизма и напълва кралската хазна. Вследствие на това във всички островни кралства се въвежда [[протестантство]]то и възникват религиозни конфликти между католици и протестанти. Уелс е включен изцяло в Кралство Англия през 1535 – 1542 г.,<ref name="BBC Tudors">{{cite web|title= British History in Depth – Wales under the Tudors |url=http://www.bbc.co.uk/history/british/tudors/wales_tudors_01.shtml|accessdate=21 септември 2010 |publisher=BBC History |date=5 ноември 2009}}</ref> а Ирландия е конституирана като [[кралство Ирландия]], в [[лична уния]] с английската корона.<ref>{{cite book|last=Nicholls|first=Mark|title=A history of the modern British Isles, 1529 – 1603: The two kingdoms|year=1999|publisher=Blackwell|location=Oxford|lang=en|isbn=9780631193340|pages=171 – 172}}</ref> В Северна Ирландияи земите на независимите галски аристократи са конфискувани и дадени на протестантски заселници от Англия и Шотландия.<ref>{{cite book|last=Canny|first=Nicholas P.|title=Making Ireland British, 1580 – 1650|year=2003|publisher=Oxford University Press|lang=en|isbn=9780199259052|pages=189 – 200}}</ref> [[Елизабетинската епоха]] продължава 44 години и обхваща период на нарастващо английско влияние по целия свят и на разцвет на английската култура.<ref>[http://www.britannica.com/EBchecked/topic/479892/Protestantism/41558/The-Reformation-in-England-and-Scotland The Reformation in England and Scotland] and [http://www.britannica.com/EBchecked/topic/293754/Ireland/22978/The-Reformation-period Ireland: The Reformation Period & Ireland under Elizabth I], Encyclopædia Britannica Online. <small>(на английски)</small></ref> След нейната смърт през 1603 г. трите кралства Англия, Шотландия и Ирландия се обединяват в [[лична уния]], когато [[Джеймс I (Англия)|Джеймс VI, крал на Шотландия]], наследява короните на Англия и Ирландия и премества двора си от Единбърг в Лондон; въпреки това всяко кралство остава отделна политическа единица със свои собствени институции.<ref name="D. Ross, 2002 p. 56">Ross, D. (2002). ''Chronology of Scottish History''. Glasgow: Geddes & Grosset. p. 56. ISBN 1-85534-380-0 <small>(на английски)</small></ref><ref name="J. Hearn, 2002 p. 104">Hearn, J. (2002). ''Claiming Scotland: National Identity and Liberal Culture''. Edinburgh University Press. p. 104. ISBN 1-902930-16-9. <small>(на английски)</small></ref> В средата на 17 век и трите кралства участват в серия от свързани войни, включително [[Английска революция|Английската революция]], които водят до временна отмяна на монархията и установяване на кратковременна република под водачеството на [[Оливър Кромуел]].<ref>[http://www.britannica.com/EBchecked/topic/187936/English-Civil-Wars English Civil Wars]. Encyclopædia Britannica Online. <small>(на английски)</small></ref> Макар че монархията е [[Реставрация (Англия)|възстановена]], т.нар. [[Славна революция]] от 1688 г. води до това, че за разлика от останалите страни в Европа, кралският абсолютизъм никога не се завръща. Приемат се закони, съставящи неписана [[Конституция на Великобритания|конституция]] и се установяват [[конституционна монархия]] и [[парламентарна монархия|парламентарна система]].<ref>{{cite book|last=Lodge|first=Richard|title=The History of England – From the Restoration to the Death of William III (1660 – 1702)|url=http://books.google.co.uk/books?id=EBSpvBxGyqcC|origyear=1910|year=2007|publisher=Read Books|lang=en|isbn=9781406708974|page=8}}</ref> По време на този период се поставят основите на английското надмощие по море и след [[Великите географски открития]] се основават първите английски отвъдморски колонии, особено в [[Северна Америка]].<ref>{{cite web|url=http://www.royal-navy.org/lib/index.php?title=Tudor_Period_and_the_Birth_of_a_Regular_Navy_Part_Two|title=Tudor Period and the Birth of a Regular Navy|work=Royal Navy History|publisher=Institute of Naval History|език=en|accessdate=24 декември 2010|архив_дата=2011-11-03|архив_уеб_адрес=https://web.archive.org/web/20111103013901/http://www.royal-navy.org/lib/index.php?title=Tudor_Period_and_the_Birth_of_a_Regular_Navy_Part_Two}}</ref><ref>{{Cite book|last=Canny|first=Nicholas|title=The Origins of Empire, The Oxford History of the British Empire Volume I|url=http://books.google.com/?id=eQHSivGzEEMC|accessdate=1 май 2011|year=1998|publisher=Oxford University Press|lang=en|isbn=0-19-924676-9|ref=refOHBEv1}}</ref>

=== Колониални завоевания ===
{{основна|Британска империя}}
Докато до [[XV век]] Великобритания е в периферията на тогавашния познат свят, в епохата на [[Великите географски открития]] тя става техен движеща сила за откриването и завладяването на нови територии. Буржоазната [[революция]] я превръща в първата [[капитализъм|капиталистическа]] и [[индустрия|индустриална]] държава, като тя става първа по мощ в света и има най-голям флот, въпреки близостта си с такива сили като [[Франция]], [[Германия]], [[Португалия]], [[Холандия]] и [[Испания]].

Експанзивната фаза на заселването и завладяването на територии започва относително мирно с [[търговия]] и [[дипломация]]. Британската империя помага за разпространението на британските технологии, търговия, английски език и форми на управление по целия свят. Имперската [[хегемония]] има решаващо значение за икономическия ръст на много страни и увеличаване на влиянието на Обединеното кралство в световната политика. В разцвета на империята милиони колонисти напускат Британските острови и заселват [[САЩ]], [[Канада]], [[Австралия]], [[Нова Зеландия]].

=== След обединението ===
Обединеното [[Кралство Великобритания]] се образува чрез обединяването на [[Кралство Шотландия]] и [[Кралство Англия]] и съществува от 1707 до 1801 г. Договорът за съюз от 1706 {{lang|en|Treaty of Union}} (ратифициран с ''Акт за уния'' през 1707 г.), постановява единно, обединено кралство, обхващащо целия [[Великобритания (остров)|остров Великобритания]] и заобикалящите го малки острови. Той не включва [[Ирландия]], която остава извън съюза, но е подчинена на новосъздадената британска корона. Новото кралство се подчинява на един [[Парламент на Великобритания|парламент]] и едно правителство, разположени в [[Уестминстърски дворец|Уестминстър]]. Съставните кралства преди това вече имат един и същ монарх ([[лична уния]]) от управлението на [[Джеймс I (Англия)|Джеймс I]] който през 1603 г. след смъртта на кралица [[Елизабет I]], става едновременно крал на Шотландия и Англия.

[[Файл:Stamp British East Africa 1896 2.5a.jpg|мини|200п|Пощенска марка от [[Британска Източна Африка]] с лика на [[кралица Виктория]], 1896 г.]]

=== Джорджианска епоха ===
{{раздел-мъниче}}
При царуването на [[Джордж I]] Великобритания започва своя преход към кабинетната система на управление, начело с премиер-министър (министър-председател). Към края на царуването на [[Джордж I]], [[Робърт Уолпоул|сър Робърт Уолпоул]] се изявява де факто като първи [[министър-председател на Великобритания]].

На 1 януари 1801 г. кралство Великобритания и [[кралство Ирландия]] се обединяват в [[Обединено кралство Великобритания и Ирландия]]. По-голямата част от Ирландия напуска съюза през 1922 г. и образува [[Ирландска свободна държава]], водейки през 1927 г. до преименуването в ''Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия'', което е сегашното име на държавата.

=== Викторианска епоха ===
{{основна|Викторианска епоха}}
Периодът на управление на кралица [[Виктория (Обединено кралство)|Виктория]] от юни 1837 до смъртта ѝ на 22 януари 1901 година се нарича Викторианска епоха. Това е дълъг период на просперитет за британския народ. Приходите от колониите на [[Британската империя]], заедно с индустриалните подобрения вследствие на [[Индустриалната революция]], позволяват на образованата [[средна класа]] да се развие.

Епохата често се характеризира като дълъг период на мир, а също и на икономическо, колониално и индустриално укрепване. Този период за кратко е прекъснат от [[Кримската война]], въпреки че Британия воюва през цялото време на далечни фронтове в колониите.

Населението почти се удвоява от 16,8 милиона през 1851 до 30,5 милиона през 1901. Ирландското население намалява рязко от 8,2 милиона през 1841 до по-малко от 4.5 милиона през 1901 г. По същото време, близо 15 милиона емигранти напускат Обединеното кралство и се заселват предимно в САЩ, Канада и Австралия.

=== Първа половина на 20 век ===
В [[Първата световна война]] Великобритания участва на страната на [[Антанта]]та срещу [[Германска империя (1871-1918)|Германия]]. Във войната загиват близо един милион британци преди Германия да сложи оръжие на 11 ноември 1918 г.

След войната Великобритания прекратява съюза си с [[Япония]] под натиск от [[САЩ]]. По силата на [[Вашингтонско морско споразумение|Вашингтонското морско споразумение]] Великобритания има право на 5 бойни кораба от най-висок клас.<ref>{{cite book|last=Churchill|first=Winston|authorlink=Уинстън Чърчил|title=The Second World War: The Gathering Storm|year=1948|publisher=Houghton Miffin Company|location=United States of America|lang=en|isbn=0-395-41055-X|pages=13}}</ref>

След войната Великобритания дължи на Съединените американски щати 4 млрд. щатски долара. Същевременно Русия дължи 7 млрд. щатски долара на Великобритания. Крайната сума, която Великобритания трябва да плаща на САЩ е 35 млн. стерлинга годишно за период от 62 години при лихва от 3,5%. САЩ получава 3 пълни годишни плащания от Великобритания, които Великобритания получава от Германия.<ref>{{cite book|last=Churchill|first=Winston|authorlink=Уинстън Чърчил|title=The Second World War: The Gathering Storm|year=1948|publisher=Houghton Miffin Company|location=United States of America|lang=en|isbn=0-395-41055-X|pages=22 – 23}}</ref>

=== След Втората световна война ===
Наред с [[Франция]], [[СССР]] и [[САЩ]], Великобритания е сред основните сили, довели до победа на [[Антихитлеристката коалиция]] във [[Втората световна война]]. Важна заслуга за това има премиерът [[Уинстън Чърчил]] (1940 – 1945). На проведените през 1945 парламентарни избори [[Консервативна партия (Обединено кралство)|Консервативната партия]] залага основно на неговия голям авторитет, за да си осигури победата. Изненадващо за всички обаче победител е [[Лейбъристка партия|Лейбъристката партия]], която съставя самостоятелно правителство, начело с [[Клемент Атли]]. В правителствената програма се предвижда широка национализация на основните отрасли на английското стопанство – на Националната банка, на въгледобива и т.н. Освен това започват реформи в здравеопазването и социалното осигуряване – безплатна медицинска помощ, безплатни лекарства и др. – т.нар. ''Welfare State'' във Великобритания, предоставяйки безплатно здравеопазване чрез Националната служба по здравеопазване ({{lang|en|National Health Service}}). Реформите в никакъв случай не са в разрез с основите на демократичното управление, защото национализацията засяга само 20 на сто от собствеността в структуроопределящите отрасли, докато 80 на сто остават частна собственост.

През 1947 г. лейбъристкото правителство е принудено да приложи т.нар. политика на „затягане на коланите“, която води до свиване на бюджетната сфера и до откритото недоволство на левите лейбъристи. Тогава се стига и до най-голямата в английската история докерска стачка, в резултат на която са затворени всички национални пристанища. Обявено е извънредно положение и в крайна сметка правителството е принудено да се съгласи с исканията на стачкуващите.

Известно облекчение за икономиката носи финансовата помощ от страна на САЩ по [[план Маршал|плана „Маршал“]] на стойност над 1,5 млрд. [[щатски долар]]а. Това обаче не се оказва достатъчно, за да се избегнат непрестанните финансови трусове и така през 1949 г. се стига до [[девалвация]] на британската лира и до остри критики от страна на консерваторите. Към средата на 1951 г. става ясно, че Лейбъристката партия едва ли ще стигне до втори мандат. За това благоприятства и въведената през 1947 г. [[купонна система]], а и отношенията със САЩ се влошават и те спират финансовата помощ.

В проведените нови парламентарни избори (1951 г.) Чърчил получава възможност не само за реванш за загубата си от 1945 г., но и поставя началото на т.нар. „Ера на консерваторите“, продължила тринадесет години. Първите му действия са повторна приватизация на металургичната промишленост и транспорта, но и продължаване на социалните реформи на лейбъристите.

Преди оттеглянето на Чърчил през 1955 г. по здравословни проблеми са налице три основни промени – Великобритания разработва [[ядрено оръжие]] и се превръща в една от трите световни [[ядрени сили]]. Това „затопля“ отношенията със САЩ, което води и до принципно споразумение за разполагането на северноамерикански военни части на британска територия. Премахната е и купонната система.

През 1955 г. начело на правителството застава [[Антъни Идън]], чието управление е доминирано от разразилата се през 1956 г. [[Суецка криза]], довела до оставка на Идън. Заелият неговия пост [[Харолд Макмилън]] разцепва консерваторите по отношение на участието на страната като учредител на [[Европейска икономическа общност|Европейската икономическа общност (ЕИО)]], но така или иначе френският президент [[Шарл де Гол|Шарл дьо Гол]] налага вето и Великобритания остава извън ЕИО до 1973 г.<ref name="Bache 1">Bache, Ian and Stephen George (2006) ''Politics in the European Union'', Oxford University Press. p. 540–542 (<small>на английски</small>)</ref>

=== Между 1960-те и 1990-те ===
Крал [[Джордж VI]] умира през 1952 г. и на трона се възкачва дъщеря му [[Елизабет II]].

Напрежението между протестанти и католици в Северна Ирландия се изостря в края на [[1960-те]], когато [[Временна ирландска републиканска армия|Ирландската републиканска армия]] започва кампания на въоръжена борба и [[тероризъм]], продължила няколко десетилетия до края на [[1990-те]].

Лейбъристите се връщат на власт през 1964 г. начело с [[Харолд Уилсън]], който провежда редица социални реформи, сред които легализиране на абортите, отмяна на смъртното наказание и декриминализиране на [[хомосексуалност]]та. Уилсън е заменен от [[Едуард Хийт]] през 1970, а през 1973, Великобритания се присъединява към ЕО при [[Разширяване на Европейския съюз|първото му разширение]]. Заедно с нея членки стават [[Дания]], [[Ирландия]] и [[Норвегия]], чиито икономики са тясно свързани с английската.<ref name="Bache 1"/> Уилсън се завръща на поста министър-председател през 1974, но реномето на лейбъристите силно страда през зимата на 1978 – 79 (''зимата на недоволството''), когато навсякъде има [[стачки]], организирани от профсъюзите, срещу опитите за замразяване на заплатите от страна на [[Джеймс Калахан]]. През 1979 г. Консервативната партия отново печели изборите, а за първи път начело на правителството на Великобритания (и а в Европа) застава жена – [[Маргарет Тачър]].

Макар предприетите от Тачър икономически реформи да не са много популярни, нейното решение да защити през 1982 г. [[Фолкландски острови|Фолкландските острови]], довело до [[Фолкландска война|война]], променя отношението към нея и на вълната на патриотизма консерваторите печелят убедителна победа през 1983. През 1984 Тачър успява да извоюва значително намаление на вноската на Великобритания в бюджета на ЕИО.<ref name="lex">{{Cite web|url=http://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/?uri=celex%3A31985D0257|title=85/257/EEC, Euratom: Council Decision of 7 May 1985 on the Communities' system of own resources|work=EUR-Lex|accessdate=14 май 2016}}</ref> Тачър печели и трети последователен мандат през 1987, но популярността ѝ започва да спада и през 1990 г. министър-председател на нейно място става [[Джон Мейджър]].

=== След 1990 г. ===
През 1997 г. министър-председател става [[Тони Блеър]] след внушителната изборна победа на така наречените „нови лейбъристи“, по-центристко течение в Лейбъристката партия. Блеър е преизбран още два пъти през 2001 и 2005 г., но през 2007 предава поста на канцлера на хазната [[Гордън Браун]]. През 2010 г. Консервативната партия формира коалиционно правителство с либерал-демократите и министър-председател става лидерът на консерваторите [[Дейвид Камерън]]. Консерваторите печелят парламентарните избори и през 2015 г., но в предизборната си платформа обещават, че ще проведат [[референдум]] за оставане или излизане на обединеното кралство от [[Европейски съюз|Европейския съюз]].

Обединеното кралство е член на [[НАТО]] от 1949 г. и взема участие в [[студена война|студената война]] и редица военни конфликти. В началото на 21 век е един от най-силните поддръжници на САЩ в обявената от тях „[[Война срещу тероризма]]“ и взема участие във [[война в Афганистан (от 2001)|войната в Афганистан]] и [[война в Ирак (2003)|войната в Ирак]]. Обединеното кралство играе главна роля и във [[Военна интервенция в Либия 2011|военната интервенция в Либия]] през 2011 г.

На 23 юни 2016 се провежда обещаният референдум за участието на страната в ЕС. Допитванията преди референдума сочат, че 51% от хората желаят Великобритания да остане. [[Брексит|Вотът от референдума]] посочва точно обратното: 51,8% от гласувалите са за напускане на Европейския съюз.<ref>{{Цитат уеб|уеб_адрес=https://www.dnevnik.bg/evropa/2016/09/22/2831592_brekzit_triabva_da_prikljuchi_predi_sredata_na_2019_g/|заглавие=Брекзит трябва да приключи преди средата на 2019 г., заяви Шулц|дата=2016-09-22|труд=[[Дневник]]|достъп_дата=2022-09-12}}</ref> Това води до редица сътресения не само в икономиката на Великобритания, но и в целия ЕС. На 1 февруари 2020 година Великобритания напуска Европейския съюз.