Прага: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
 
(Не са показани 36 междинни версии от 18 потребители)
Ред 1: Ред 1:
{{Селище инфо|Чехия
{{Селище инфо|Чехия
| име = Прага
| име = Прага
| име-местно = Praha
| име-местно = Praha
| вид = Град
| изглед = Prague collage 2018.jpg
| знаме = Flag of Prague.svg
| площ = 496,21
| герб = Praha CoA CZ.svg
| височина = 235
| изглед = PragueCityscape.JPG
| население = 1 324 277
| население-година = 2020
| изглед-описание =
| гео-ширина = 50.089
| кмет = Зденек Гржиб
| пощенски-код = 100 00 – 199 00
| гео-дължина = 14.421
| площ =
| мпс-код = A, AA – AZ
| височина = 177-399
| часова-зона = [[UTC+1]], [[UTC+2]]
| сайт = [http://www.praha.eu/jnp/en/index.html www.praha.eu]
| население = {{Повишение}} 1 241 273
| население-година = 2012
| кмет = Богуслав Свобода
| основаване =
| пощенски-код = 100 00 - 199 00
| телефонен-код =
| мпс-код = A
| сайт =
}}
}}
'''Прага''' ({{lang|cs|Praha}}) е [[столица]]та и най-големият [[Списък на градовете в Чехия|град]] на [[Чехия]].


'''Прага''' ({{lang-cs|Praha}}) е [[столица]]та и най-големият [[Списък на градовете в Чехия|град]] на [[Чехия]]. Населението на града през [[2012]] година е 1 241 273 души, което е над 10% от населението на Чешката република. Разположен е на [[река]] [[Вълтава]]. Прага е смятан за един от най-красивите градове в света и е сред най-посещаваните от туристи.
Населението на града през 2012 година е 1 241 273 души, което е над 10% от населението на Чешката република. Разположен е на река [[Вълтава]]. Прага е смятана за един от най-красивите градове в света и е сред най-посещаваните от туристи.


Известен е с многообразната си [[архитектура]] от различни периоди - [[барок]], [[рококо]], [[готика]], [[романтизъм]], [[кубизъм]] и др.
Известна е с многообразната си [[архитектура]] от различни периоди – [[барок]], [[рококо]], [[готика]], [[романтизъм]], [[кубизъм]] и др.
[[Файл:Prague - Dancing House.jpg|мини|ляво|200п|„[[Танцуващата къща]]“ на брега на р. Вълтава, автори арх. [[Франк Гери]] и арх. Владо Милунич]]


== История ==
== История ==
{{основна|История на Прага}}
{{основна|История на Прага}}
Прага е сред градовете с най-интересните истории в Европа и света. Още от средновековието средището по река Вълтава се превръща в най-значимия еврейски център на стария континент извън [[Пиренейския полуостров]]. Също така градът е признат за един от най-красивите в света и на два пъти е столица на [[Свещената Римска империя]] и седалище на императора ѝ. След края на [[Първа световна война|Първата световна война]] и разпада на [[Австрийската империя]] възниква [[Чехословакия]]. За столица е избрана Прага. Този съюз се разпада под нацистки натиск през [[1939]] г. и по време на [[Втора световна война|Втората световна война]] е създаден [[протекторат Бохемия и Моравия]] с център Прага. През [[1945]] г. Прага е последният град, който слага оръжие пред [[съюзници]]те, като тук се окопава най-боеспособната групировка на [[Вермахт]]а ведно с остатъците от [[РОА]] на генерал [[Андрей Власов]]. След това политическият контрол върху Прага и комунистическа Чехословакия е упражняван от [[Съветски съюз|Съветския съюз]]. През [[1967]] г. настъпва т. нар. [[Пражка пролет]], която се стреми да обнови институциите по демократичен път. Ответната реакция е свързана с окупацията на Чехословакия и нейната столица през [[1968]] г. от войските на [[Варшавския договор]], включително и [[БНА]]. След падането на Берлинската стена през [[1989]] г. Чехословакия през [[1993]] г. се разпада на Чехия и Словакия, и Прага остава само чешка столица, така както е било по време на ВСВ.
[[Картинка:Prague - Dancing House.jpg|мини|ляво|„[[Танцуващата къща]]“ на брега на река Вълтава, автори – арх. [[Франк Гери]] и арх. [[Владо Милунич]]]]
[[Файл:Prague municipal districts.png|мини|300п|Общини]]


== Административно деление ==
Прага има една от най-интересните истории в Европа и света. Още от [[средновековие]]то, средището по река Вълтава се превръща в най-значимия еврейски център на стария континент извън [[Пиренейския полуостров]]. Също така градът е признат за един от най-красивите в света и на два пъти е столица на [[Свещената Римска империя]] и седалище на императора ѝ. След края на [[Първа световна война|Първата световна война]] и разпада на [[Австрийската империя]] възниква [[Чехословакия]]. За столица е избрана Прага. Този съюз се разпада под нацистки натиск през [[1939]] г. и по време на [[Втора световна война|Втората световна война]] е създаден [[протекторат Бохемия и Моравия]] с център Прага. През [[1945]] г. Прага е последният град, който слага оръжие пред [[съюзници]]те, като тук се окопава най-боеспособната групировка на [[Вермахт]]а ведно с остатъците от [[РОА]] на генерал [[Андрей Власов]]. След това политическият контрол върху Прага и комунистическа Чехословакия е упражняван от [[Съветски съюз|Съветския Съюз]]. През [[1967]] г. настъпва т. нар. [[Пражка пролет]], която се стреми да обнови институциите с помощта на демокрацията. Ответната реакция е свързана с окупацията на Чехословакия и нейната столица през [[1968]] г. от войските на [[Варшавския договор]], включително и [[БНА]]. След падането на Берлинската стена през [[1989]] г. Чехословакия през [[1993]] г. се разпада на Чехия и Словакия, и Прага остава само чешка столица, така както е било по време на ВСВ.
Град Прага е поделен на 22 района и 52 общини.

==Административно деление==

{|
| valign="top" |

Град Прага е поделен на 22 района и 52 общини.

[[Картинка:Prague municipal districts.png|мини|300п|Общини]]
|}


== Население ==
== Население ==
Населението на Прага през [[2008]] година е 1 223 368 души. Според последното преброяване към 1 януари 2019 г. то вече е 1 318 688 души.

Населението на Прага през [[2008]] година е 1 223 368 души.


=== Етнически състав ===
=== Етнически състав ===
Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според преброяването на населението през [[2001]] г.:<small><ref name="pop-stat.mashke.org">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/czechia-ethnic2001.htm | заглавие = Етнически състав на краевете и окръзите в Чехия според преброяването на населението през 2001 г. | достъп_дата = 26 ноември 2016 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en}}</ref></small>
Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според преброяването на населението през 2001 г.:<ref name="pop-stat.mashke.org">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/czechia-ethnic2001.htm | заглавие = Етнически състав на краевете и окръзите в Чехия според преброяването на населението през 2001 г. | достъп_дата = 26 ноември 2016 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en }}</ref>


{| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;"
{| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;"
Ред 52: Ред 38:
| || Численост || Дял (в %)
| || Численост || Дял (в %)
|- bgcolor="#DCDCDC" valign=top
|- bgcolor="#DCDCDC" valign=top
|align="center"| Общо || 1&nbsp;169&nbsp;106 || 100.00
|align="center"| Общо || 1 169 106 || 100,00
|-
|-
|align="left"|[[Чехи в Чехия|Чехи]] || 1&nbsp;088&nbsp;814 || 93.13
|align="left"|[[Чехи в Чехия|Чехи]] || 1 088 814 || 93,13
|-
|-
|align="left"|[[Словаци в Чехия|Словаци]] || 19&nbsp;275 || 1.64
|align="left"|[[Словаци в Чехия|Словаци]] || 19 275 || 1,64
|-
|-
|align="left"|[[Руснаци в Чехия|Руснаци]] || 5&nbsp;301 || 0.45
|align="left"|[[Руснаци в Чехия|Руснаци]] || 5301 || 0,45
|-
|-
|align="left"|[[Украинци в Чехия|Украинци]] || 4&nbsp;699 || 0.40
|align="left"|[[Украинци в Чехия|Украинци]] || 4699 || 0,40
|-
|-
|align="left"|[[Виетнамци в Чехия|Виетнамци]] || 2&nbsp;590 || 0.22
|align="left"|[[Виетнамци в Чехия|Виетнамци]] || 2590 || 0,22
|-
|-
|align="left"|[[Моравци в Чехия|Моравци]] || 2&nbsp;567 || 0.21
|align="left"|[[Моравци в Чехия|Моравци]] || 2567 || 0,21
|-
|-
|align="left"|[[Германци в Чехия|Германци]] || 1&nbsp;791 || 0.15
|align="left"|[[Германци в Чехия|Германци]] || 1791 || 0,15
|-
|-
|align="left"|[[Поляци в Чехия|Поляци]] || 1&nbsp;486 || 0.12
|align="left"|[[Поляци в Чехия|Поляци]] || 1486 || 0,12
|-
|-
|align="left"|[[Цигани в Чехия|Цигани]] || 653 || 0.05
|align="left"|[[Цигани в Чехия|Цигани]] || 653 || 0,05
|-
|-
|align="left"|[[Силезци в Чехия|Силезци]] || 161 || 0.01
|align="left"|[[Силезци в Чехия|Силезци]] || 161 || 0,01
|-
|-
|align="left"| Други || 18&nbsp;554 || 1.58
|align="left"| Други || 18 554 || 1,58
|-
|-
|align="left"| Неизвестни || 23&nbsp;215 || 1.98
|align="left"| Неизвестни || 23 215 || 1,98
|}
|}


=== Българска общност ===
==== Българи ====
Според данни на [[Държавна агенция за българите в чужбина|ДАБЧ]] към 17 ноември 2016 г. в Прага има 8 организации на [[Българи в Чехия|българите]] – 4 дружества, 2 списания, 2 училища.<ref name="government.bg">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://www.aba.government.bg/?country=79 | заглавие = Организации на българите в Чехия според Държавната агенция за българите в чужбина | достъп_дата = 17 ноември 2016 | издател = government.bg | език = }}</ref>

Според данни на [[Държавна агенция за българите в чужбина|ДАБЧ]] към 17 ноември 2016 г. в Прага има 8 организации на [[Българи в Чехия|българите]] – 4 дружества, 2 печатни медии, 2 училища.<small><ref name="government.bg">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://www.aba.government.bg/?country=79 | заглавие = Организации на българите в Чехия според Държавната агенция за българите в чужбина | достъп_дата = 17 ноември 2016 | издател = government.bg | език = bg}}</ref></small>

===== Дружества =====


; Дружества
{| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;"
{| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;"
|-bgcolor="#ececec" valign=top align="center"
|-bgcolor="#ececec" valign=top align="center"
| || Адрес || Дата на<br> основаване || Дата на<br> закриване || Уебсайт<br> или блог
| || Адрес || Дата на<br> основаване || Дата на<br> закриване || Уебсайт<br> или блог
|-align="left"
|-align="left"
| Съюз на българите в Европа<small><ref name="government.bg"/></small> || ul. Americká 28 || ? || – ||
| Съюз на българите в Европа<ref name="government.bg"/> || ul. Americká 28 || ? || – ||
|-align="left"
|-align="left"
| Българска културно-просветна организация в Чешката република<small><ref name="government.bg"/></small> || ul. Americká 28 || {{Стартова дата и възраст|1948}} || – || [http://www.bgklub.cz/ bgklub.cz]
| Българска културно-просветна организация в Чешката република<ref name="government.bg"/> || ul. Americká 28 || 1948 г. || – || [http://www.bgklub.cz/ bgklub.cz]
|-align="left"
|-align="left"
| Гражданско сдружение на българите и приятелите на България в Чехия „Заедно“<small><ref name="government.bg"/></small> || Na Sádce 1745/9 || {{Стартова дата и възраст|2001}} || – || [http://www.zaedno.org/ zaedno.org]
| Гражданско сдружение на българите и приятелите на България в Чехия „Заедно“<ref name="government.bg"/> || Na Sádce 1745/9 || 2001 г. || – || [http://www.zaedno.org/ zaedno.org]
|-align="left"
|-align="left"
| Гражданско сдружение „Възраждане“<small><ref name="government.bg"/></small> || ? || {{Стартова дата и възраст|2001}} || – || [http://www.balgari.eu/ balgari.eu]
| Гражданско сдружение „Възраждане“<ref name="government.bg"/> || ? || 2001 г. || – || [http://www.balgari.eu/ balgari.eu] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20161018224559/http://www.balgari.eu/ |date=2016-10-18 }}
|}
|}


====== Печатни медии ======
; Печатни медии

{| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;"
{| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;"
|-bgcolor="#ececec" valign=top align="center"
|-bgcolor="#ececec" valign=top align="center"
| || Адрес || Дата на<br> основаване || Дата на<br> закриване || Уебсайт<br> или блог
| || Адрес || Дата на<br> основаване || Дата на<br> закриване || Уебсайт<br> или блог
|-align="left"
|-align="left"
| Списание „[[Роден глас]]“<small><ref name="government.bg"/></small> || ul. „Americká“ 28 || {{Стартова дата и възраст|1972}} || – ||
| Списание „[[Роден глас]]“<ref name="government.bg"/> || ul. „Americká“ 28 || 1972 г. || – ||
|-align="left"
|-align="left"
| Списание „Българи“<small><ref name="government.bg"/></small> || Vocelova 3 || {{Стартова дата и възраст|2002}} || – ||
| Списание „Българи“<ref name="government.bg"/> || Vocelova 3 || 2002 г. || – ||
|}
|}


====== Училища ======
; Училища

{| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;"
{| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;"
|-bgcolor="#ececec" valign=top align="center"
|-bgcolor="#ececec" valign=top align="center"
| || Адрес || Дата на<br> основаване || Дата на<br> закриване || Уебсайт<br> или блог
| || Адрес || Дата на<br> основаване || Дата на<br> закриване || Уебсайт<br> или блог
|-align="left"
|-align="left"
| [[Българско средно общообразователно училище „Д-р Петър Берон“, Прага|Българско средно общообразователно училище „Д-р Петър Берон“]]<small><ref name="government.bg"/></small> || ul. Richtarska 1 || {{Стартова дата и възраст|1948}} || – || [http://www.bgschool.eu/ bgschool.eu]
| [[Българско средно общообразователно училище „Д-р Петър Берон“, Прага|Българско средно общообразователно училище „Д-р Петър Берон“]]<ref name="government.bg"/> || ul. Richtarska 1 || 1948 г. || – || [http://www.bgschool.eu/ bgschool.eu]
|-align="left"
|-align="left"
| Неделно училище към сдружение „Възраждане“<small><ref name="government.bg"/></small> || Vocelova 602/3 || {{Стартова дата и възраст|2002}} || – ||
| Неделно училище към сдружение „Възраждане“<ref name="government.bg"/> || Vocelova 602/3 || 2002 г. || – ||
|}
|}


== Климат ==
==Забележителности==
Климатът в Прага е [[Умереноконтинентален климат|умереноконтинентален]]. Зимите са относително меки, а летата са топли и дъждовни. Средната годишна температура е 8,4&nbsp;°C, а средното количество годишни валежи е 509 mm.<ref name="climate"/>


{{Климатична таблица
|Заглавие=Климатични данни за Прага
|Източник=Погода и Климат<ref name="climate">{{икона|ru}} [http://www.pogodaiklimat.ru/climate2/11518.htm Погода и Климат – Климат Праги]. Посетен на [[12 август]] [[2017]] г.</ref>
|Ян_ср= -1.4|Ян_ср_валежи= 22
|Фев_ср= -0.4|Фев_ср_валежи= 23
|Мар_ср= 3.6|Мар_ср_валежи= 28
|Апр_ср= 8.4|Апр_ср_валежи= 73
|Май_ср= 13.4|Май_ср_валежи= 66
|Юни_ср= 16.1|Юни_ср_валежи= 79
|Юли_ср= 18.2|Юли_ср_валежи= 65
|Авг_ср= 17.8|Авг_ср_валежи= 65
|Сеп_ср= 13.5|Сеп_ср_валежи= 42
|Окт_ср= 8.5|Окт_ср_валежи= 27
|Ное_ср= 3.1|Ное_ср_валежи= 30
|Дек_ср= -0.3|Дек_ср_валежи= 28
|Годишно_ср= 8.4|Годишно_ср_валежи= 509
|Ян_ср_мин= -4.0|Ян_ср_макс= 1.3
|Фев_ср_мин= -3.6|Фев_ср_макс= 3.0
|Мар_ср_мин= 0.0|Мар_ср_макс= 8.1
|Апр_ср_мин= 2.9|Апр_ср_макс= 14.3
|Май_ср_мин= 8.2|Май_ср_макс= 19.2
|Юни_ср_мин= 10.8|Юни_ср_макс= 21.8
|Юли_ср_мин= 12.7|Юли_ср_макс= 24.4
|Авг_ср_мин= 12.6|Авг_ср_макс= 23.8
|Сеп_ср_мин= 8.8|Сеп_ср_макс= 18.9
|Окт_ср_мин= 4.7|Окт_ср_макс= 13.1
|Ное_ср_мин= 0.6|Ное_ср_макс= 6.0
|Дек_ср_мин= -2.7|Дек_ср_макс= 2.0
|Годишно_ср_мин= 4.3|Годишно_ср_макс= 13.0
|Ян_а_макс= 17.4|Ян_а_мин= -27.5
|Фев_а_макс= 19.2|Фев_а_мин= -27.1
|Мар_а_макс= 22.5|Мар_а_мин= -27.6
|Апр_а_макс= 28.8|Апр_а_мин= -8.0
|Май_а_макс= 32.5|Май_а_мин= -2.3
|Юни_а_макс= 37.2|Юни_а_мин= 1.9
|Юли_а_макс= 37.8|Юли_а_мин= 6.7
|Авг_а_макс= 37.4|Авг_а_мин= 6.4
|Сеп_а_макс= 33.1|Сеп_а_мин= 0.7
|Окт_а_макс= 27.0|Окт_а_мин= -7.5
|Ное_а_макс= 19.5|Ное_а_мин= -16.9
|Дек_а_макс= 17.4|Дек_а_мин= -24.8
|Годишно_а_макс= 37.8|Годишно_а_мин= -27.6
|Друго=
|Ян_друго=
|Фев_друго=
|Мар_друго=
|Апр_друго=
|Май_друго=
|Юни_друго=
|Юли_друго=
|Авг_друго=
|Сеп_друго=
|Окт_друго=
|Ное_друго=
|Дек_друго=
|Годишно_друго=
|}}

== Забележителности ==
{{Основна|Забележителности на Прага}}
{{Основна|Забележителности на Прага}}


== Галерия ==
== Галерия ==
{{Панорама|Prague - Panorama of the whole city.jpg|800п|Панорамен изглед на Прага}}
{{Панорама|Prague 07-2016 View from Petrinska Tower PANO.jpg|800п|Панорамен изглед на Прага}}
{{Панорама|Prag altstadtpanorama rechts karlsbruecke.jpg|800п|Панорама}}
{{Панорама|Prag altstadtpanorama rechts karlsbruecke.jpg|800п|Панорама}}
{{Панорама|Prag-panorama.jpg|800п|Панорама}}
{{Панорама|Prag-panorama.jpg|800п|Панорама}}


== Побратимени градове ==
== Побратимени градове ==
Прага има неясноти относно броя както на официалните така и на неофициалните [[побратимен град|партньори]] с други големи градове по света.<ref>http://www.praha-mesto.cz/(ks4fyg45hfjjkzzqxvv2otzb)/default.aspx?ido=5918&sh=312555835</ref>
Прага е [[побратимен град|побратимена]] с други големи градове по света.<ref>[http://www.praha-mesto.cz/(ks4fyg45hfjjkzzqxvv2otzb)/default.aspx?ido=5918&sh=312555835 www.praha-mesto.cz]</ref>


''Заб.: Всички години са след 1989''

'''Партньори са''':
{|
{|
| valign="top" |
| valign="top" |
'''официални''':
'''официални''':
* {{флагче|Гърция|Знаме на Гърция}} [[Атина]], [[Гърция]]
* {{флагче|Гърция|Знаме на Гърция}} [[Атина]], [[Гърция]]
* {{flagicon|Germany}} [[Бамберг]], [[Германия]]
* {{флагче|Германия}} [[Бамберг]], [[Германия]]
* {{флагче|Испания|Знаме на Испания}} [[Барселона]], [[Испания]]
* {{флагче|Испания|Знаме на Испания}} [[Барселона]], [[Испания]]
* {{flagicon|Germany}} [[Берлин]], [[Германия]], 1995
* {{флагче|Германия}} [[Берлин]], Германия, 1995
* {{флагче|Испания|Знаме на Испания}} [[Билбао]], [[Испания]]
* {{флагче|Испания|Знаме на Испания}} [[Билбао]], Испания
* {{флагче|Аржентина|Знаме на Аржентина}} [[Буенос Айрес]], [[Аржентина]]
* {{флагче|Аржентина|Знаме на Аржентина}} [[Буенос Айрес]], [[Аржентина]]
* {{флагче|Египет|Знаме на Египет}} [[Кайро]], [[Египет]]
* {{флагче|Египет|Знаме на Египет}} [[Кайро]], [[Египет]]
* {{flagicon|Japan}} [[Киото]], [[Япония]], 1996
* {{флагче|Япония}} [[Киото]], [[Япония]], 1996
* {{flagicon|Russia}} [[Москва]], [[Русия]], 2000
* {{флагче|Русия}} [[Москва]], [[Русия]], 2000
* {{flagicon|Germany}} [[Нюрнберг]], [[Германия]], 1990
* {{флагче|Германия}} [[Нюрнберг]], [[Германия]], 1990
* {{flagicon|France}} [[Париж]], [[Франция]], 1997
* {{флагче|Франция}} [[Париж]], [[Франция]], 1997
* {{flagicon|Russia}} [[Санкт Петербург]], [[Русия]], 1992
* {{флагче|Русия}} [[Санкт Петербург]], [[Русия]], 1992
* {{flagicon|Bulgaria}} [[София]], [[България]]
* {{флагче|България}} [[София]], [[България]]
* {{flagicon|Belgium}} [[Брюксел|Столичен регион Брюксел]], [[Белгия]], 2003
* {{флагче|Белгия}} [[Брюксел|Столичен регион Брюксел]], [[Белгия]], 2003
* {{flagicon|the Republic of China}} [[Тайпе]], [[Тайван]], 2001
* {{флагче|Тайван}} [[Тайпе]], [[Тайван]], 2001
* {{flagicon|USA}} [[Финикс]], [[Съединени американски щати|САЩ]], 1991
* {{флагче|САЩ}} [[Финикс]], [[САЩ]], 1991
* {{flagicon|Germany}} [[Франкфурт]], [[Германия]], 1990
* {{флагче|Германия}} [[Франкфурт]], [[Германия]], 1990
* {{flagicon|Germany}} [[Хамбург]], [[Германия]], 1990
* {{флагче|Германия}} [[Хамбург]], Германия, 1990
* {{флагче|САЩ|Знаме на САЩ}} [[Чикаго]], [[Съединени американски щати|САЩ]], 1990
* {{флагче|САЩ|Знаме на САЩ}} [[Чикаго]], [[САЩ]], 1990
* {{флагче|Полша|Знаме на Полша}} [[Ясло]], [[Полша]]
* {{флагче|Полша|Знаме на Полша}} [[Ясло]], [[Полша]]
| valign="top" |
| valign="top" |
'''неофициални''':
'''неофициални''':
* {{flagicon|UK}} [[Бирмингам]], [[Великобритания]]
* {{флагче|Великобритания}} [[Бирмингам]], [[Великобритания]]
* {{flagicon|Slovakia}} [[Братислава]], [[Словакия]]
* {{флагче|Словакия}} [[Братислава]], [[Словакия]]
* {{flagicon|Hungary}} [[Будапеща]], [[Унгария]]
* {{флагче|Унгария}} [[Будапеща]], [[Унгария]]
* {{flagicon|Austria}} [[Виена]], [[Австрия]]
* {{флагче|Австрия}} [[Виена]], [[Австрия]]
* {{flagicon|Lithuania}} [[Вилнюс]], [[Литва]]
* {{флагче|Литва}} [[Вилнюс]], [[Литва]]
* {{flagicon|Israel}} [[Йерусалим]], [[Израел]]
* {{флагче|Израел}} [[Йерусалим]], [[Израел]]
* {{flagicon|Colombia}} [[Кали (Колумбия)|Кали]], [[Колумбия]]
* {{флагче|Колумбия}} [[Кали (Колумбия)|Кали]], [[Колумбия]]
* {{flagicon|Denmark}} [[Копенхаген]], [[Дания]]
* {{флагче|Дания}} [[Копенхаген]], [[Дания]]
* {{flagicon|Portugal}} [[Лисабон]], [[Португалия]]
* {{флагче|Португалия}} [[Лисабон]], [[Португалия]]
* {{flagicon|Latvia}} [[Рига]], [[Латвия]]
* {{флагче|Латвия}} [[Рига]], [[Латвия]]
* {{flagicon|the Netherlands}} [[Ротердам]], [[Холандия]]
* {{флагче|Нидерландия}} [[Ротердам]], [[Холандия]]
* {{flagicon|Finland}} [[Хелзинки]], [[Финландия]]
* {{флагче|Финландия}} [[Хелзинки]], [[Финландия]]
|}
|}


== Вижте също ==
==Бележки==
{{reflist}}

== Вижте още ==
{{commons|Praha}}

* [[Личности (Прага)|Личности свързани с Прага]]
* [[Личности (Прага)|Личности свързани с Прага]]
* Катедралата [[Свети Вит (катедрала)|Свети Вит‎‎]]
* Катедралата [[Свети Вит (катедрала)|Свети Вит‎‎]]
* [[Пражка дефенестрация]]
* [[Пражка дефенестрация]]
* [[Пражка пролет]]
* [[Пражка пролет]]

== Бележки ==
{{reflist}}


== Външни препратки ==
== Външни препратки ==
* [http://www.digitalprague.com digital Prague]
* [http://www.earthinpictures.com/bg/свят/чешка_република/прага/ Пражка фотогалерия]
* [http://www.earthinpictures.com/bg/свят/чешка_република/прага/ Пражка фотогалерия]
* [http://ald-bg.narod.ru/Galery/prague_index.htm „Материали по история“ – исторически обекти в Прага] (на български език)
* [http://picasaweb.google.bg/s.kay.archive.2007.1/ Снимки от Прага с висока резолюция, август 2007 г. (част 1 - 500 сн.)]
* [http://picasaweb.google.bg/s.kay.archive.2007.2/ Снимки от Прага с висока резолюция, август 2007 г. (част 2 - 480 сн.)]
* [http://ald-bg.narod.ru/Galery/prague_index.htm "Материали по история" - исторически обекти в Прага] (на български език)


{{нормативен контрол}}
{{Краеве в Чешката република}}
{{Краеве в Чешката република}}
{{Най-големите градове в ЕС}}
{{Най-големите градове в ЕС}}
Ред 200: Ред 235:


[[Категория:Прага| ]]
[[Категория:Прага| ]]
[[Категория:Средночешки край]]
[[Категория:Окръзи в Чехия]]
[[Категория:Краеве на Чехия]]

Текуща версия към 16:00, 8 март 2023

Прага
Praha
Знаме
      
Герб
50.0875° с. ш. 14.4214° и. д.
Прага
Страна Чехия
Площ496,21 km²
Надм. височина235 m
Население1 324 277 души (2020)
2669 души/km²
КметЗденек Гржиб
ОсноваванеVIII век
Първо споменаване965 г.
Пощенски код100 00 – 199 00
Телефонен код2
МПС кодA, AA – AZ
Часова зонаUTC+1, UTC+2
Официален сайтwww.praha.eu
Прага в Общомедия

Прага (на чешки: Praha) е столицата и най-големият град на Чехия.

Населението на града през 2012 година е 1 241 273 души, което е над 10% от населението на Чешката република. Разположен е на река Вълтава. Прага е смятана за един от най-красивите градове в света и е сред най-посещаваните от туристи.

Известна е с многообразната си архитектура от различни периоди – барок, рококо, готика, романтизъм, кубизъм и др.

Танцуващата къща“ на брега на р. Вълтава, автори арх. Франк Гери и арх. Владо Милунич

История[редактиране | редактиране на кода]

Прага е сред градовете с най-интересните истории в Европа и света. Още от средновековието средището по река Вълтава се превръща в най-значимия еврейски център на стария континент извън Пиренейския полуостров. Също така градът е признат за един от най-красивите в света и на два пъти е столица на Свещената Римска империя и седалище на императора ѝ. След края на Първата световна война и разпада на Австрийската империя възниква Чехословакия. За столица е избрана Прага. Този съюз се разпада под нацистки натиск през 1939 г. и по време на Втората световна война е създаден протекторат Бохемия и Моравия с център Прага. През 1945 г. Прага е последният град, който слага оръжие пред съюзниците, като тук се окопава най-боеспособната групировка на Вермахта ведно с остатъците от РОА на генерал Андрей Власов. След това политическият контрол върху Прага и комунистическа Чехословакия е упражняван от Съветския съюз. През 1967 г. настъпва т. нар. Пражка пролет, която се стреми да обнови институциите по демократичен път. Ответната реакция е свързана с окупацията на Чехословакия и нейната столица през 1968 г. от войските на Варшавския договор, включително и БНА. След падането на Берлинската стена през 1989 г. Чехословакия през 1993 г. се разпада на Чехия и Словакия, и Прага остава само чешка столица, така както е било по време на ВСВ.

Общини

Административно деление[редактиране | редактиране на кода]

Град Прага е поделен на 22 района и 52 общини.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Населението на Прага през 2008 година е 1 223 368 души. Според последното преброяване към 1 януари 2019 г. то вече е 1 318 688 души.

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2001 г.:[1]

Численост Дял (в %)
Общо 1 169 106 100,00
Чехи 1 088 814 93,13
Словаци 19 275 1,64
Руснаци 5301 0,45
Украинци 4699 0,40
Виетнамци 2590 0,22
Моравци 2567 0,21
Германци 1791 0,15
Поляци 1486 0,12
Цигани 653 0,05
Силезци 161 0,01
Други 18 554 1,58
Неизвестни 23 215 1,98

Българска общност[редактиране | редактиране на кода]

Според данни на ДАБЧ към 17 ноември 2016 г. в Прага има 8 организации на българите – 4 дружества, 2 списания, 2 училища.[2]

Дружества
Адрес Дата на
основаване
Дата на
закриване
Уебсайт
или блог
Съюз на българите в Европа[2] ul. Americká 28 ?
Българска културно-просветна организация в Чешката република[2] ul. Americká 28 1948 г. bgklub.cz
Гражданско сдружение на българите и приятелите на България в Чехия „Заедно“[2] Na Sádce 1745/9 2001 г. zaedno.org
Гражданско сдружение „Възраждане“[2] ? 2001 г. balgari.eu Архив на оригинала от 2016-10-18 в Wayback Machine.
Печатни медии
Адрес Дата на
основаване
Дата на
закриване
Уебсайт
или блог
Списание „Роден глас[2] ul. „Americká“ 28 1972 г.
Списание „Българи“[2] Vocelova 3 2002 г.
Училища
Адрес Дата на
основаване
Дата на
закриване
Уебсайт
или блог
Българско средно общообразователно училище „Д-р Петър Берон“[2] ul. Richtarska 1 1948 г. bgschool.eu
Неделно училище към сдружение „Възраждане“[2] Vocelova 602/3 2002 г.

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Климатът в Прага е умереноконтинентален. Зимите са относително меки, а летата са топли и дъждовни. Средната годишна температура е 8,4 °C, а средното количество годишни валежи е 509 mm.[3]

  Климатични данни за Прага 
Месеци яну. фев. март апр. май юни юли авг. сеп. окт. ное. дек. Годишно
Абсолютни максимални температури (°C) 17,4 19,2 22,5 28,8 32,5 37,2 37,8 37,4 33,1 27,0 19,5 17,4 37,8
Средни максимални температури (°C) 1,3 3,0 8,1 14,3 19,2 21,8 24,4 23,8 18,9 13,1 6,0 2,0 13,0
Средни температури (°C) −1,4 −0,4 3,6 8,4 13,4 16,1 18,2 17,8 13,5 8,5 3,1 −0,3 8,4
Средни минимални температури (°C) −4 −3,6 0,0 2,9 8,2 10,8 12,7 12,6 8,8 4,7 0,6 −2,7 4,3
Абсолютни минимални температури (°C) −27,5 −27,1 −27,6 −8 −2,3 1,9 6,7 6,4 0,7 −7,5 −16,9 −24,8 −27,6
Средни месечни валежи (mm) 22 23 28 73 66 79 65 65 42 27 30 28 509
Източник: Погода и Климат[3]

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Панорамен изглед на Прага
Панорамен изглед на Прага
Панорама
Панорама
Панорама
Панорама

Побратимени градове[редактиране | редактиране на кода]

Прага е побратимена с други големи градове по света.[4]

официални:

неофициални:

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]