Прага: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
(Не са показани 36 междинни версии от 18 потребители) | |||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Селище инфо|Чехия |
{{Селище инфо|Чехия |
||
| име = Прага |
| име = Прага |
||
| име-местно = Praha |
| име-местно = Praha |
||
| |
| изглед = Prague collage 2018.jpg |
||
| |
| площ = 496,21 |
||
| |
| височина = 235 |
||
| |
| население = 1 324 277 |
||
| население-година = 2020 |
|||
| изглед-описание = |
|||
| |
| кмет = Зденек Гржиб |
||
| пощенски-код = 100 00 – 199 00 |
|||
| гео-дължина = 14.421 |
|||
| |
| мпс-код = A, AA – AZ |
||
| |
| часова-зона = [[UTC+1]], [[UTC+2]] |
||
| сайт = [http://www.praha.eu/jnp/en/index.html www.praha.eu] |
|||
| население = {{Повишение}} 1 241 273 |
|||
| население-година = 2012 |
|||
| кмет = Богуслав Свобода |
|||
| основаване = |
|||
| пощенски-код = 100 00 - 199 00 |
|||
| телефонен-код = |
|||
| мпс-код = A |
|||
| сайт = |
|||
}} |
}} |
||
'''Прага''' ({{lang|cs|Praha}}) е [[столица]]та и най-големият [[Списък на градовете в Чехия|град]] на [[Чехия]]. |
|||
Населението на града през 2012 година е 1 241 273 души, което е над 10% от населението на Чешката република. Разположен е на река [[Вълтава]]. Прага е смятана за един от най-красивите градове в света и е сред най-посещаваните от туристи. |
|||
Известна е с многообразната си [[архитектура]] от различни периоди – [[барок]], [[рококо]], [[готика]], [[романтизъм]], [[кубизъм]] и др. |
|||
[[Файл:Prague - Dancing House.jpg|мини|ляво|200п|„[[Танцуващата къща]]“ на брега на р. Вълтава, автори арх. [[Франк Гери]] и арх. Владо Милунич]] |
|||
== История == |
== История == |
||
{{основна|История на Прага}} |
{{основна|История на Прага}} |
||
Прага е сред градовете с най-интересните истории в Европа и света. Още от средновековието средището по река Вълтава се превръща в най-значимия еврейски център на стария континент извън [[Пиренейския полуостров]]. Също така градът е признат за един от най-красивите в света и на два пъти е столица на [[Свещената Римска империя]] и седалище на императора ѝ. След края на [[Първа световна война|Първата световна война]] и разпада на [[Австрийската империя]] възниква [[Чехословакия]]. За столица е избрана Прага. Този съюз се разпада под нацистки натиск през [[1939]] г. и по време на [[Втора световна война|Втората световна война]] е създаден [[протекторат Бохемия и Моравия]] с център Прага. През [[1945]] г. Прага е последният град, който слага оръжие пред [[съюзници]]те, като тук се окопава най-боеспособната групировка на [[Вермахт]]а ведно с остатъците от [[РОА]] на генерал [[Андрей Власов]]. След това политическият контрол върху Прага и комунистическа Чехословакия е упражняван от [[Съветски съюз|Съветския съюз]]. През [[1967]] г. настъпва т. нар. [[Пражка пролет]], която се стреми да обнови институциите по демократичен път. Ответната реакция е свързана с окупацията на Чехословакия и нейната столица през [[1968]] г. от войските на [[Варшавския договор]], включително и [[БНА]]. След падането на Берлинската стена през [[1989]] г. Чехословакия през [[1993]] г. се разпада на Чехия и Словакия, и Прага остава само чешка столица, така както е било по време на ВСВ. |
|||
[[Картинка:Prague - Dancing House.jpg|мини|ляво|„[[Танцуващата къща]]“ на брега на река Вълтава, автори – арх. [[Франк Гери]] и арх. [[Владо Милунич]]]] |
|||
[[Файл:Prague municipal districts.png|мини|300п|Общини]] |
|||
== Административно деление == |
|||
Прага има една от най-интересните истории в Европа и света. Още от [[средновековие]]то, средището по река Вълтава се превръща в най-значимия еврейски център на стария континент извън [[Пиренейския полуостров]]. Също така градът е признат за един от най-красивите в света и на два пъти е столица на [[Свещената Римска империя]] и седалище на императора ѝ. След края на [[Първа световна война|Първата световна война]] и разпада на [[Австрийската империя]] възниква [[Чехословакия]]. За столица е избрана Прага. Този съюз се разпада под нацистки натиск през [[1939]] г. и по време на [[Втора световна война|Втората световна война]] е създаден [[протекторат Бохемия и Моравия]] с център Прага. През [[1945]] г. Прага е последният град, който слага оръжие пред [[съюзници]]те, като тук се окопава най-боеспособната групировка на [[Вермахт]]а ведно с остатъците от [[РОА]] на генерал [[Андрей Власов]]. След това политическият контрол върху Прага и комунистическа Чехословакия е упражняван от [[Съветски съюз|Съветския Съюз]]. През [[1967]] г. настъпва т. нар. [[Пражка пролет]], която се стреми да обнови институциите с помощта на демокрацията. Ответната реакция е свързана с окупацията на Чехословакия и нейната столица през [[1968]] г. от войските на [[Варшавския договор]], включително и [[БНА]]. След падането на Берлинската стена през [[1989]] г. Чехословакия през [[1993]] г. се разпада на Чехия и Словакия, и Прага остава само чешка столица, така както е било по време на ВСВ. |
|||
Град Прага е поделен на 22 района и 52 общини. |
|||
==Административно деление== |
|||
{| |
|||
| valign="top" | |
|||
Град Прага е поделен на 22 района и 52 общини. |
|||
[[Картинка:Prague municipal districts.png|мини|300п|Общини]] |
|||
|} |
|||
== Население == |
== Население == |
||
Населението на Прага през [[2008]] година е 1 223 368 души. Според последното преброяване към 1 януари 2019 г. то вече е 1 318 688 души. |
|||
Населението на Прага през [[2008]] година е 1 223 368 души. |
|||
=== Етнически състав === |
=== Етнически състав === |
||
Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според преброяването на населението през |
Численост и дял на [[Етническа група|етническите групи]] според преброяването на населението през 2001 г.:<ref name="pop-stat.mashke.org">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://pop-stat.mashke.org/czechia-ethnic2001.htm | заглавие = Етнически състав на краевете и окръзите в Чехия според преброяването на населението през 2001 г. | достъп_дата = 26 ноември 2016 | издател = pop-stat.mashke.org | език = en }}</ref> |
||
{| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;" |
{| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;" |
||
Ред 52: | Ред 38: | ||
| || Численост || Дял (в %) |
| || Численост || Дял (в %) |
||
|- bgcolor="#DCDCDC" valign=top |
|- bgcolor="#DCDCDC" valign=top |
||
|align="center"| Общо || 1 |
|align="center"| Общо || 1 169 106 || 100,00 |
||
|- |
|- |
||
|align="left"|[[Чехи в Чехия|Чехи]] || 1 |
|align="left"|[[Чехи в Чехия|Чехи]] || 1 088 814 || 93,13 |
||
|- |
|- |
||
|align="left"|[[Словаци в Чехия|Словаци]] || 19 |
|align="left"|[[Словаци в Чехия|Словаци]] || 19 275 || 1,64 |
||
|- |
|- |
||
|align="left"|[[Руснаци в Чехия|Руснаци]] || |
|align="left"|[[Руснаци в Чехия|Руснаци]] || 5301 || 0,45 |
||
|- |
|- |
||
|align="left"|[[Украинци в Чехия|Украинци]] || |
|align="left"|[[Украинци в Чехия|Украинци]] || 4699 || 0,40 |
||
|- |
|- |
||
|align="left"|[[Виетнамци в Чехия|Виетнамци]] || |
|align="left"|[[Виетнамци в Чехия|Виетнамци]] || 2590 || 0,22 |
||
|- |
|- |
||
|align="left"|[[Моравци в Чехия|Моравци]] || |
|align="left"|[[Моравци в Чехия|Моравци]] || 2567 || 0,21 |
||
|- |
|- |
||
|align="left"|[[Германци в Чехия|Германци]] || |
|align="left"|[[Германци в Чехия|Германци]] || 1791 || 0,15 |
||
|- |
|- |
||
|align="left"|[[Поляци в Чехия|Поляци]] || |
|align="left"|[[Поляци в Чехия|Поляци]] || 1486 || 0,12 |
||
|- |
|- |
||
|align="left"|[[Цигани в Чехия|Цигани]] || 653 || 0 |
|align="left"|[[Цигани в Чехия|Цигани]] || 653 || 0,05 |
||
|- |
|- |
||
|align="left"|[[Силезци в Чехия|Силезци]] || 161 || 0 |
|align="left"|[[Силезци в Чехия|Силезци]] || 161 || 0,01 |
||
|- |
|- |
||
|align="left"| Други || 18 |
|align="left"| Други || 18 554 || 1,58 |
||
|- |
|- |
||
|align="left"| Неизвестни || 23 |
|align="left"| Неизвестни || 23 215 || 1,98 |
||
|} |
|} |
||
=== Българска общност === |
|||
==== Българи ==== |
|||
Според данни на [[Държавна агенция за българите в чужбина|ДАБЧ]] към 17 ноември 2016 г. в Прага има 8 организации на [[Българи в Чехия|българите]] – 4 дружества, 2 списания, 2 училища.<ref name="government.bg">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://www.aba.government.bg/?country=79 | заглавие = Организации на българите в Чехия според Държавната агенция за българите в чужбина | достъп_дата = 17 ноември 2016 | издател = government.bg | език = }}</ref> |
|||
Според данни на [[Държавна агенция за българите в чужбина|ДАБЧ]] към 17 ноември 2016 г. в Прага има 8 организации на [[Българи в Чехия|българите]] – 4 дружества, 2 печатни медии, 2 училища.<small><ref name="government.bg">{{Цитат уеб| уеб_адрес = http://www.aba.government.bg/?country=79 | заглавие = Организации на българите в Чехия според Държавната агенция за българите в чужбина | достъп_дата = 17 ноември 2016 | издател = government.bg | език = bg}}</ref></small> |
|||
===== Дружества ===== |
|||
; Дружества |
|||
{| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;" |
{| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;" |
||
|-bgcolor="#ececec" valign=top align="center" |
|-bgcolor="#ececec" valign=top align="center" |
||
| || Адрес || Дата на<br> основаване || Дата на<br> закриване || Уебсайт<br> или блог |
| || Адрес || Дата на<br> основаване || Дата на<br> закриване || Уебсайт<br> или блог |
||
|-align="left" |
|-align="left" |
||
| Съюз на българите в Европа |
| Съюз на българите в Европа<ref name="government.bg"/> || ul. Americká 28 || ? || – || |
||
|-align="left" |
|-align="left" |
||
| Българска културно-просветна организация в Чешката република |
| Българска културно-просветна организация в Чешката република<ref name="government.bg"/> || ul. Americká 28 || 1948 г. || – || [http://www.bgklub.cz/ bgklub.cz] |
||
|-align="left" |
|-align="left" |
||
| Гражданско сдружение на българите и приятелите на България в Чехия „Заедно“ |
| Гражданско сдружение на българите и приятелите на България в Чехия „Заедно“<ref name="government.bg"/> || Na Sádce 1745/9 || 2001 г. || – || [http://www.zaedno.org/ zaedno.org] |
||
|-align="left" |
|-align="left" |
||
| Гражданско сдружение „Възраждане“ |
| Гражданско сдружение „Възраждане“<ref name="government.bg"/> || ? || 2001 г. || – || [http://www.balgari.eu/ balgari.eu] {{Webarchive|url=https://web.archive.org/web/20161018224559/http://www.balgari.eu/ |date=2016-10-18 }} |
||
|} |
|} |
||
; Печатни медии |
|||
{| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;" |
{| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;" |
||
|-bgcolor="#ececec" valign=top align="center" |
|-bgcolor="#ececec" valign=top align="center" |
||
| || Адрес || Дата на<br> основаване || Дата на<br> закриване || Уебсайт<br> или блог |
| || Адрес || Дата на<br> основаване || Дата на<br> закриване || Уебсайт<br> или блог |
||
|-align="left" |
|-align="left" |
||
| Списание „[[Роден глас]]“ |
| Списание „[[Роден глас]]“<ref name="government.bg"/> || ul. „Americká“ 28 || 1972 г. || – || |
||
|-align="left" |
|-align="left" |
||
| Списание „Българи“ |
| Списание „Българи“<ref name="government.bg"/> || Vocelova 3 || 2002 г. || – || |
||
|} |
|} |
||
; Училища |
|||
{| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;" |
{| class="wikitable sortable" style="margin-left:auto;margin-right:auto" style="text-align:right;" |
||
|-bgcolor="#ececec" valign=top align="center" |
|-bgcolor="#ececec" valign=top align="center" |
||
| || Адрес || Дата на<br> основаване || Дата на<br> закриване || Уебсайт<br> или блог |
| || Адрес || Дата на<br> основаване || Дата на<br> закриване || Уебсайт<br> или блог |
||
|-align="left" |
|-align="left" |
||
| [[Българско средно общообразователно училище „Д-р Петър Берон“, Прага|Българско средно общообразователно училище „Д-р Петър Берон“]] |
| [[Българско средно общообразователно училище „Д-р Петър Берон“, Прага|Българско средно общообразователно училище „Д-р Петър Берон“]]<ref name="government.bg"/> || ul. Richtarska 1 || 1948 г. || – || [http://www.bgschool.eu/ bgschool.eu] |
||
|-align="left" |
|-align="left" |
||
| Неделно училище към сдружение „Възраждане“ |
| Неделно училище към сдружение „Възраждане“<ref name="government.bg"/> || Vocelova 602/3 || 2002 г. || – || |
||
|} |
|} |
||
== Климат == |
|||
==Забележителности== |
|||
Климатът в Прага е [[Умереноконтинентален климат|умереноконтинентален]]. Зимите са относително меки, а летата са топли и дъждовни. Средната годишна температура е 8,4 °C, а средното количество годишни валежи е 509 mm.<ref name="climate"/> |
|||
{{Климатична таблица |
|||
|Заглавие=Климатични данни за Прага |
|||
|Източник=Погода и Климат<ref name="climate">{{икона|ru}} [http://www.pogodaiklimat.ru/climate2/11518.htm Погода и Климат – Климат Праги]. Посетен на [[12 август]] [[2017]] г.</ref> |
|||
|Ян_ср= -1.4|Ян_ср_валежи= 22 |
|||
|Фев_ср= -0.4|Фев_ср_валежи= 23 |
|||
|Мар_ср= 3.6|Мар_ср_валежи= 28 |
|||
|Апр_ср= 8.4|Апр_ср_валежи= 73 |
|||
|Май_ср= 13.4|Май_ср_валежи= 66 |
|||
|Юни_ср= 16.1|Юни_ср_валежи= 79 |
|||
|Юли_ср= 18.2|Юли_ср_валежи= 65 |
|||
|Авг_ср= 17.8|Авг_ср_валежи= 65 |
|||
|Сеп_ср= 13.5|Сеп_ср_валежи= 42 |
|||
|Окт_ср= 8.5|Окт_ср_валежи= 27 |
|||
|Ное_ср= 3.1|Ное_ср_валежи= 30 |
|||
|Дек_ср= -0.3|Дек_ср_валежи= 28 |
|||
|Годишно_ср= 8.4|Годишно_ср_валежи= 509 |
|||
|Ян_ср_мин= -4.0|Ян_ср_макс= 1.3 |
|||
|Фев_ср_мин= -3.6|Фев_ср_макс= 3.0 |
|||
|Мар_ср_мин= 0.0|Мар_ср_макс= 8.1 |
|||
|Апр_ср_мин= 2.9|Апр_ср_макс= 14.3 |
|||
|Май_ср_мин= 8.2|Май_ср_макс= 19.2 |
|||
|Юни_ср_мин= 10.8|Юни_ср_макс= 21.8 |
|||
|Юли_ср_мин= 12.7|Юли_ср_макс= 24.4 |
|||
|Авг_ср_мин= 12.6|Авг_ср_макс= 23.8 |
|||
|Сеп_ср_мин= 8.8|Сеп_ср_макс= 18.9 |
|||
|Окт_ср_мин= 4.7|Окт_ср_макс= 13.1 |
|||
|Ное_ср_мин= 0.6|Ное_ср_макс= 6.0 |
|||
|Дек_ср_мин= -2.7|Дек_ср_макс= 2.0 |
|||
|Годишно_ср_мин= 4.3|Годишно_ср_макс= 13.0 |
|||
|Ян_а_макс= 17.4|Ян_а_мин= -27.5 |
|||
|Фев_а_макс= 19.2|Фев_а_мин= -27.1 |
|||
|Мар_а_макс= 22.5|Мар_а_мин= -27.6 |
|||
|Апр_а_макс= 28.8|Апр_а_мин= -8.0 |
|||
|Май_а_макс= 32.5|Май_а_мин= -2.3 |
|||
|Юни_а_макс= 37.2|Юни_а_мин= 1.9 |
|||
|Юли_а_макс= 37.8|Юли_а_мин= 6.7 |
|||
|Авг_а_макс= 37.4|Авг_а_мин= 6.4 |
|||
|Сеп_а_макс= 33.1|Сеп_а_мин= 0.7 |
|||
|Окт_а_макс= 27.0|Окт_а_мин= -7.5 |
|||
|Ное_а_макс= 19.5|Ное_а_мин= -16.9 |
|||
|Дек_а_макс= 17.4|Дек_а_мин= -24.8 |
|||
|Годишно_а_макс= 37.8|Годишно_а_мин= -27.6 |
|||
|Друго= |
|||
|Ян_друго= |
|||
|Фев_друго= |
|||
|Мар_друго= |
|||
|Апр_друго= |
|||
|Май_друго= |
|||
|Юни_друго= |
|||
|Юли_друго= |
|||
|Авг_друго= |
|||
|Сеп_друго= |
|||
|Окт_друго= |
|||
|Ное_друго= |
|||
|Дек_друго= |
|||
|Годишно_друго= |
|||
|}} |
|||
== Забележителности == |
|||
{{Основна|Забележителности на Прага}} |
{{Основна|Забележителности на Прага}} |
||
== Галерия == |
== Галерия == |
||
{{Панорама|Prague - |
{{Панорама|Prague 07-2016 View from Petrinska Tower PANO.jpg|800п|Панорамен изглед на Прага}} |
||
{{Панорама|Prag altstadtpanorama rechts karlsbruecke.jpg|800п|Панорама}} |
{{Панорама|Prag altstadtpanorama rechts karlsbruecke.jpg|800п|Панорама}} |
||
{{Панорама|Prag-panorama.jpg|800п|Панорама}} |
{{Панорама|Prag-panorama.jpg|800п|Панорама}} |
||
== Побратимени градове == |
== Побратимени градове == |
||
Прага |
Прага е [[побратимен град|побратимена]] с други големи градове по света.<ref>[http://www.praha-mesto.cz/(ks4fyg45hfjjkzzqxvv2otzb)/default.aspx?ido=5918&sh=312555835 www.praha-mesto.cz]</ref> |
||
''Заб.: Всички години са след 1989'' |
|||
'''Партньори са''': |
|||
{| |
{| |
||
| valign="top" | |
| valign="top" | |
||
'''официални''': |
'''официални''': |
||
* {{флагче|Гърция|Знаме на Гърция}} [[Атина]], [[Гърция]] |
* {{флагче|Гърция|Знаме на Гърция}} [[Атина]], [[Гърция]] |
||
* {{ |
* {{флагче|Германия}} [[Бамберг]], [[Германия]] |
||
* {{флагче|Испания|Знаме на Испания}} [[Барселона]], [[Испания]] |
* {{флагче|Испания|Знаме на Испания}} [[Барселона]], [[Испания]] |
||
* {{ |
* {{флагче|Германия}} [[Берлин]], Германия, 1995 |
||
* {{флагче|Испания|Знаме на Испания}} [[Билбао]], |
* {{флагче|Испания|Знаме на Испания}} [[Билбао]], Испания |
||
* {{флагче|Аржентина|Знаме на Аржентина}} [[Буенос Айрес]], [[Аржентина]] |
* {{флагче|Аржентина|Знаме на Аржентина}} [[Буенос Айрес]], [[Аржентина]] |
||
* {{флагче|Египет|Знаме на Египет}} [[Кайро]], [[Египет]] |
* {{флагче|Египет|Знаме на Египет}} [[Кайро]], [[Египет]] |
||
* {{ |
* {{флагче|Япония}} [[Киото]], [[Япония]], 1996 |
||
* {{ |
* {{флагче|Русия}} [[Москва]], [[Русия]], 2000 |
||
* {{ |
* {{флагче|Германия}} [[Нюрнберг]], [[Германия]], 1990 |
||
* {{ |
* {{флагче|Франция}} [[Париж]], [[Франция]], 1997 |
||
* {{ |
* {{флагче|Русия}} [[Санкт Петербург]], [[Русия]], 1992 |
||
* {{ |
* {{флагче|България}} [[София]], [[България]] |
||
* {{ |
* {{флагче|Белгия}} [[Брюксел|Столичен регион Брюксел]], [[Белгия]], 2003 |
||
* {{ |
* {{флагче|Тайван}} [[Тайпе]], [[Тайван]], 2001 |
||
* {{ |
* {{флагче|САЩ}} [[Финикс]], [[САЩ]], 1991 |
||
* {{ |
* {{флагче|Германия}} [[Франкфурт]], [[Германия]], 1990 |
||
* {{ |
* {{флагче|Германия}} [[Хамбург]], Германия, 1990 |
||
* {{флагче|САЩ|Знаме на САЩ}} [[Чикаго]], [[ |
* {{флагче|САЩ|Знаме на САЩ}} [[Чикаго]], [[САЩ]], 1990 |
||
* {{флагче|Полша|Знаме на Полша}} [[Ясло]], [[Полша]] |
* {{флагче|Полша|Знаме на Полша}} [[Ясло]], [[Полша]] |
||
| valign="top" | |
| valign="top" | |
||
'''неофициални''': |
'''неофициални''': |
||
* {{ |
* {{флагче|Великобритания}} [[Бирмингам]], [[Великобритания]] |
||
* {{ |
* {{флагче|Словакия}} [[Братислава]], [[Словакия]] |
||
* {{ |
* {{флагче|Унгария}} [[Будапеща]], [[Унгария]] |
||
* {{ |
* {{флагче|Австрия}} [[Виена]], [[Австрия]] |
||
* {{ |
* {{флагче|Литва}} [[Вилнюс]], [[Литва]] |
||
* {{ |
* {{флагче|Израел}} [[Йерусалим]], [[Израел]] |
||
* {{ |
* {{флагче|Колумбия}} [[Кали (Колумбия)|Кали]], [[Колумбия]] |
||
* {{ |
* {{флагче|Дания}} [[Копенхаген]], [[Дания]] |
||
* {{ |
* {{флагче|Португалия}} [[Лисабон]], [[Португалия]] |
||
* {{ |
* {{флагче|Латвия}} [[Рига]], [[Латвия]] |
||
* {{ |
* {{флагче|Нидерландия}} [[Ротердам]], [[Холандия]] |
||
* {{ |
* {{флагче|Финландия}} [[Хелзинки]], [[Финландия]] |
||
|} |
|} |
||
== Вижте също == |
|||
==Бележки== |
|||
{{reflist}} |
|||
== Вижте още == |
|||
{{commons|Praha}} |
|||
* [[Личности (Прага)|Личности свързани с Прага]] |
* [[Личности (Прага)|Личности свързани с Прага]] |
||
* Катедралата [[Свети Вит (катедрала)|Свети Вит]] |
* Катедралата [[Свети Вит (катедрала)|Свети Вит]] |
||
* [[Пражка дефенестрация]] |
* [[Пражка дефенестрация]] |
||
* [[Пражка пролет]] |
* [[Пражка пролет]] |
||
== Бележки == |
|||
{{reflist}} |
|||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
||
* [http://www.digitalprague.com digital Prague] |
|||
* [http://www.earthinpictures.com/bg/свят/чешка_република/прага/ Пражка фотогалерия] |
* [http://www.earthinpictures.com/bg/свят/чешка_република/прага/ Пражка фотогалерия] |
||
* [http://ald-bg.narod.ru/Galery/prague_index.htm „Материали по история“ – исторически обекти в Прага] (на български език) |
|||
* [http://picasaweb.google.bg/s.kay.archive.2007.1/ Снимки от Прага с висока резолюция, август 2007 г. (част 1 - 500 сн.)] |
|||
* [http://picasaweb.google.bg/s.kay.archive.2007.2/ Снимки от Прага с висока резолюция, август 2007 г. (част 2 - 480 сн.)] |
|||
* [http://ald-bg.narod.ru/Galery/prague_index.htm "Материали по история" - исторически обекти в Прага] (на български език) |
|||
{{нормативен контрол}} |
|||
{{Краеве в Чешката република}} |
{{Краеве в Чешката република}} |
||
{{Най-големите градове в ЕС}} |
{{Най-големите градове в ЕС}} |
||
Ред 200: | Ред 235: | ||
[[Категория:Прага| ]] |
[[Категория:Прага| ]] |
||
[[Категория: |
[[Категория:Окръзи в Чехия]] |
||
[[Категория:Краеве на Чехия]] |
Текуща версия към 16:00, 8 март 2023
Прага Praha | |
Страна | Чехия |
---|---|
Площ | 496,21 km² |
Надм. височина | 235 m |
Население | 1 324 277 души (2020) 2669 души/km² |
Кмет | Зденек Гржиб |
Основаване | VIII век |
Първо споменаване | 965 г. |
Пощенски код | 100 00 – 199 00 |
Телефонен код | 2 |
МПС код | A, AA – AZ |
Часова зона | UTC+1, UTC+2 |
Официален сайт | www.praha.eu |
Прага в Общомедия |
Прага (на чешки: Praha) е столицата и най-големият град на Чехия.
Населението на града през 2012 година е 1 241 273 души, което е над 10% от населението на Чешката република. Разположен е на река Вълтава. Прага е смятана за един от най-красивите градове в света и е сред най-посещаваните от туристи.
Известна е с многообразната си архитектура от различни периоди – барок, рококо, готика, романтизъм, кубизъм и др.
История[редактиране | редактиране на кода]
Прага е сред градовете с най-интересните истории в Европа и света. Още от средновековието средището по река Вълтава се превръща в най-значимия еврейски център на стария континент извън Пиренейския полуостров. Също така градът е признат за един от най-красивите в света и на два пъти е столица на Свещената Римска империя и седалище на императора ѝ. След края на Първата световна война и разпада на Австрийската империя възниква Чехословакия. За столица е избрана Прага. Този съюз се разпада под нацистки натиск през 1939 г. и по време на Втората световна война е създаден протекторат Бохемия и Моравия с център Прага. През 1945 г. Прага е последният град, който слага оръжие пред съюзниците, като тук се окопава най-боеспособната групировка на Вермахта ведно с остатъците от РОА на генерал Андрей Власов. След това политическият контрол върху Прага и комунистическа Чехословакия е упражняван от Съветския съюз. През 1967 г. настъпва т. нар. Пражка пролет, която се стреми да обнови институциите по демократичен път. Ответната реакция е свързана с окупацията на Чехословакия и нейната столица през 1968 г. от войските на Варшавския договор, включително и БНА. След падането на Берлинската стена през 1989 г. Чехословакия през 1993 г. се разпада на Чехия и Словакия, и Прага остава само чешка столица, така както е било по време на ВСВ.
Административно деление[редактиране | редактиране на кода]
Град Прага е поделен на 22 района и 52 общини.
Население[редактиране | редактиране на кода]
Населението на Прага през 2008 година е 1 223 368 души. Според последното преброяване към 1 януари 2019 г. то вече е 1 318 688 души.
Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2001 г.:[1]
Численост | Дял (в %) | |
Общо | 1 169 106 | 100,00 |
Чехи | 1 088 814 | 93,13 |
Словаци | 19 275 | 1,64 |
Руснаци | 5301 | 0,45 |
Украинци | 4699 | 0,40 |
Виетнамци | 2590 | 0,22 |
Моравци | 2567 | 0,21 |
Германци | 1791 | 0,15 |
Поляци | 1486 | 0,12 |
Цигани | 653 | 0,05 |
Силезци | 161 | 0,01 |
Други | 18 554 | 1,58 |
Неизвестни | 23 215 | 1,98 |
Българска общност[редактиране | редактиране на кода]
Според данни на ДАБЧ към 17 ноември 2016 г. в Прага има 8 организации на българите – 4 дружества, 2 списания, 2 училища.[2]
- Дружества
Адрес | Дата на основаване |
Дата на закриване |
Уебсайт или блог | |
Съюз на българите в Европа[2] | ul. Americká 28 | ? | – | |
Българска културно-просветна организация в Чешката република[2] | ul. Americká 28 | 1948 г. | – | bgklub.cz |
Гражданско сдружение на българите и приятелите на България в Чехия „Заедно“[2] | Na Sádce 1745/9 | 2001 г. | – | zaedno.org |
Гражданско сдружение „Възраждане“[2] | ? | 2001 г. | – | balgari.eu Архив на оригинала от 2016-10-18 в Wayback Machine. |
- Печатни медии
Адрес | Дата на основаване |
Дата на закриване |
Уебсайт или блог | |
Списание „Роден глас“[2] | ul. „Americká“ 28 | 1972 г. | – | |
Списание „Българи“[2] | Vocelova 3 | 2002 г. | – |
- Училища
Адрес | Дата на основаване |
Дата на закриване |
Уебсайт или блог | |
Българско средно общообразователно училище „Д-р Петър Берон“[2] | ul. Richtarska 1 | 1948 г. | – | bgschool.eu |
Неделно училище към сдружение „Възраждане“[2] | Vocelova 602/3 | 2002 г. | – |
Климат[редактиране | редактиране на кода]
Климатът в Прага е умереноконтинентален. Зимите са относително меки, а летата са топли и дъждовни. Средната годишна температура е 8,4 °C, а средното количество годишни валежи е 509 mm.[3]
Климатични данни за Прага | |||||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Месеци | яну. | фев. | март | апр. | май | юни | юли | авг. | сеп. | окт. | ное. | дек. | Годишно |
Абсолютни максимални температури (°C) | 17,4 | 19,2 | 22,5 | 28,8 | 32,5 | 37,2 | 37,8 | 37,4 | 33,1 | 27,0 | 19,5 | 17,4 | 37,8 |
Средни максимални температури (°C) | 1,3 | 3,0 | 8,1 | 14,3 | 19,2 | 21,8 | 24,4 | 23,8 | 18,9 | 13,1 | 6,0 | 2,0 | 13,0 |
Средни температури (°C) | −1,4 | −0,4 | 3,6 | 8,4 | 13,4 | 16,1 | 18,2 | 17,8 | 13,5 | 8,5 | 3,1 | −0,3 | 8,4 |
Средни минимални температури (°C) | −4 | −3,6 | 0,0 | 2,9 | 8,2 | 10,8 | 12,7 | 12,6 | 8,8 | 4,7 | 0,6 | −2,7 | 4,3 |
Абсолютни минимални температури (°C) | −27,5 | −27,1 | −27,6 | −8 | −2,3 | 1,9 | 6,7 | 6,4 | 0,7 | −7,5 | −16,9 | −24,8 | −27,6 |
Средни месечни валежи (mm) | 22 | 23 | 28 | 73 | 66 | 79 | 65 | 65 | 42 | 27 | 30 | 28 | 509 |
Източник: Погода и Климат[3] |
Забележителности[редактиране | редактиране на кода]
Галерия[редактиране | редактиране на кода]
Побратимени градове[редактиране | редактиране на кода]
Прага е побратимена с други големи градове по света.[4]
официални:
|
неофициални: |
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Етнически състав на краевете и окръзите в Чехия според преброяването на населението през 2001 г. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 26 ноември 2016. (на английски)
- ↑ а б в г д е ж з и Организации на българите в Чехия според Държавната агенция за българите в чужбина // government.bg. Посетен на 17 ноември 2016.
- ↑ а б ((ru)) Погода и Климат – Климат Праги. Посетен на 12 август 2017 г.
- ↑ www.praha-mesto.cz
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Пражка фотогалерия
- „Материали по история“ – исторически обекти в Прага (на български език)
|
|
|