Преглед на кода на Референдум за обявяване на България за република (1946)

== Подготовка ==
БРП (к) определя референдума като най-важното събитие в новата история на България след 9 септември 1944 г. Благодарение на него ще стане възможно изработването на нова конституция, която пък ще
регламентира новия държавен строй. Кампанията около вота е по-дълга от други предходни (например изборите за [[XXIV ОНС]]). Мобилизирани са творци от всички сфери на изкуството: писатели и поети пишат произведения, посветени на републиката и осъждащи монархията, композират се песни и химни за републиката, а художниците правят плакати, карикатури, картини, стенвестници<ref name="Статуя">{{cite journal | last = Белчева | first = Ина | authorlink = | coauthors = | year = | month = | title = Статуята на Републиката: от площад „9-ти септември“ до Музея на социалистическото изкуство | journal = Журнал за исторически и археологически изследвания | publisher = УНИВЕРСИТЕТСКО ИЗДАТЕЛСТВО „ЕПИСКОП КОНСТАНТИН
ПРЕСЛАВСКИ“ | location = Шумен | volume = | issue = 3 / 2016 | pages = 140 | doi = | id = | url = https://www.researchgate.net/publication/334032133_Statuata_na_Republikata_ot_plosad_9-ti_septemvri_do_Muzea_na_socialisticeskoto_izkustvo_The_Statue_of_the_Republic_From_September_9th_Square_to_the_Museum_of_Socialist_Art | format = pdf | accessdate = | lang-hide = | lang = }}</ref>.

В началото на юни 1946 г. е обявен конкурс за изработването на статуя на републиката по повод на референдума за премахване на монархията. Първоначалният проект е на [[Стою Тодоров]] и [[Александър Занков]] и изобразява фигура на българка, която държи зад себе си знамето-символ на революционно-освободителното движение: „Свобода или смърт“. Лицето на тази революционерка е сериозно, дори леко гневно. След като спечелва конкурса, колективът има само 18 дни, за да превърне скицата в монументална скулптура, висока 12 метра. За да успеят, към тях се присъединява [[Васил Радославов (скулптор)|Васил Радославов]] и на 8 септември статуята от гипс е монтирана точно пред царския дворец. Макар и демонтирана малко по-късно, тя остава като образ, репродуцирана в най-различни форми – плакати, пощенски марки, корици и др.<ref name="Статуя"/>

Референдумът се провежда в обстановка на остра конфронтация между доминираното от [[Българска комунистическа партия|комунистите]] правителство на [[Отечествен фронт|Отечествения фронт]] и опозицията, противопоставяща се на постепенното налагане на [[Тоталитаризъм|тоталитарен]] режим в страната. Въпреки това и двете страни подкрепят обявяването на България за република, включително и центристки партии като [[Демократическа партия|Демократическата]]. Лидерът на [[Българският земеделски народен съюз – Никола Петков|опозицията]] [[Никола Петков]] заявява: {{цитат|„Референдумът за Република се проведе при пълна свобода, защото целият народ бе единодушен за премахването на монархическия режим, който докара на България само нещастия и катастрофи“.{{hrf|Недев|2007|758}}}}