Философия: Разлика между версии
Заместване на съдържанието на страницата с „мини|270px|[[Платон (''ляво'') и Аристоте...“ Етикети: Заместване Визуален редактор blanking |
Reverted 1 edit by 93.152.142.250 (talk) to last revision by Iliev (TwinkleGlobal) Етикет: Връщане |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
[[Файл:Sanzio 01 Plato Aristotle.jpg|мини|270px|[[Платон]] (''ляво'') и [[Аристотел]] (''дясно''): детайл от ''[[Атинската школа]]'' на [[Рафаело]], 1509]] |
[[Файл:Sanzio 01 Plato Aristotle.jpg|мини|270px|[[Платон]] (''ляво'') и [[Аристотел]] (''дясно''): детайл от ''[[Атинската школа]]'' на [[Рафаело]], 1509]] |
||
'''Философията''' (от [[гръцки език|гръцки]]: ''φιλοσοφια'', от ''φιλεῖν'' – [[любов|обичам]] и ''σοφία'' – [[мъдрост]]<ref>{{cite web | last = Liddell| first = Henry George| coauthors = Robert Scott| url = http://www.perseus.tufts.edu/cgi-bin/ptext?doc=Perseus%3Atext%3A1999.04.0057%3Aentry%3D%23111487| title = Philosophia| work = A Greek-English Lexicon| publisher = Perseus| accessdate = 8 февруари 2010}}</ref><ref>{{cite web | url = http://www.etymonline.com/index.php?search=philosophy&searchmode=none| title = Philosophy| publisher = Online Etymology Dictionary| accessdate = 8 февруари 2010}}</ref>) е изследване на общите и фундаментални въпроси, засягащи [[човек]]а и [[свет]]а. Основни теми за философията са неща като съществуването, мисленето, познанието, [[истина]]та, справедливостта, красивото.<ref>{{cite book | last = Teichmann | first = Jenny | coauthors = Katherine C. Evans | year = 1999 | title = Philosophy: A Beginner's Guide | publisher = Blackwell Publishing | pages = 1 }}</ref><ref>{{cite book | last = Grayling | first = A.C. | year = 1998 | title = Philosophy 1: A Guide through the Subject | publisher = Oxford University Press | pages = 1 }}</ref> В своите изследвания философията по принцип се отличава със систематичен подход и [[разум|рационална]] аргументация, което я отличава от други подходи към същите или подобни теми, като например [[мистицизъм|мистицизма]] и [[митология]]та.<ref>{{cite book | last = Honderich | first = T. | year = 1995 | title = The Oxford Companion to Philosophy | publisher = Oxford University Press | pages = 666 }}</ref> |
|||
Кур |
|||
Въпреки общото разбиране, че философията е [[наука]], тя се различава от [[хуманитарни науки|хуманитарните]] и [[природни науки|природните науки]] по това, че не разчита на [[Научен метод|научния метод]] и няма строго определен и общоприет предмет. В зависимост от дефиницията за такъв предмет или от акцентите и подходите при изследването и решаването на този проблем, различните философи могат да бъдат причислявани към дадено течение или доктрина, а тяхната дейност и произведения да бъдат отнасяни към по-тесни области на философско изследване. |
|||
== Клонове на философията == |
|||
[[File:Философия (по С. Л. Франку).png|thumb]] |
|||
Даването на изчерпателен списък на клоновете на философията е трудно, доколкото в различни исторически периоди и в различни културни традиции са съществували различни видове деления. Въпреки това, следните области обикновено се приемат за основни: |
|||
* ''[[Метафизика]]та'' изследва природата и първоначалата на съществуващото и [[свят|света]]. |
|||
* ''[[Онтология]]та'', понякога считана за основен дял на метафизиката, е изследване на битието. |
|||
* ''[[Епистемология]]та'' изследва [[познание]]то, същността и възможността на познавателния процес. |
|||
* ''[[Етика]]та'' или „философия на морала“ се интересува от въпросите как трябва да постъпва човек, правилното поведение и „добрия живот“. Основни клонове на етиката са мета-етиката, нормативната етика и приложната етика. Мета-етиката се занимава с въпросите за природата на етичната мисъл, сравнението на различни етични системи, дали има абсолютни етични истини и как такива истини могат да бъдат познати. Етиката е също асоциирана с идеята за моралността. Платоновите ранни диалози включват изследване на дефинициите за добродетел. |
|||
* ''[[Политическа философия|Политическата философия]]'' изучава управлението и отношението на индивидите и общностите към [[държава]]та. |
|||
* ''[[Естетика]]та'' се занимава с красивото, възвишеното, изкуството, насладата. |
|||
* ''[[Логика]]та'' изследва формите и законите на мисленето; валидните форми на аргументация. Тя има своето начало в края на 19 век с математици като [[Готлоб Фреге]], които се фокусират върху математическото третиране на логиката и днес логиката има две основни разделения: [[математическа логика]] (формална символна логика) и това, което днес се нарича философска логика. |
|||
* ''[[Философия на езика|Философията на езика]]'' изследва началата, развитието и употребата на езика и отношението му към мисленето. |
|||
* Повечето [[академични дисциплини]] имат „философии“, които изследват техните основания и предмет, като тук се включват области като ''[[философия на науката]]'', ''[[философия на историята]]'', ''[[философия на математиката]]'' и т.н. |
|||
* Същевременно множество [[академични дисциплини]] като ''[[психология]]та'', ''[[антропология]]та'', ''[[физика]]та'' и т.н. възникват около предмети, които са били в областта на философията и в този смисъл исторически са се обособили от нея. |
|||
== История == |
|||
История на философията обикновено се дели на четири големи периода – антична философия, средновековна философия, модерна философия и съвременна философия. |
|||
=== Антична философия === |
|||
[[Файл:La scuola di Atene.jpg|мини|400px|Фрагмент от ''[[Атинската школа (картина)|Атинската школа]]'' – фреска на [[Рафаело]], създадена около [[1510]], представяща основните антични школи.]] |
|||
:''Основна статия: [[Антична философия]]'' |
|||
Античната философия обхваща период от около едно хилядолетие, от [[6 век пр.н.е.]] до към края на [[4 век]]. |
|||
[[Предсократици|Досократическия период]] е предимно набор от различни [[Натурфилософия|натурфилософии]]. Тук са първите опити да се мислят всеобщността и първоначалата на съществуващото. [[Класическа гръцка философия|Класическият период]], в който основни фигури са [[Сократ]], [[Платон]] и [[Аристотел]], се отнася най-общо до времето на разцвета и западането на атинската демокрация. През последвалия [[Елинистическа философия|елинистически период]] се оформят по-отчетливо отделните философски школи и доктрини през Античността, някои сред които са [[стоицизъм]], [[скептицизъм]] и [[неоплатонизъм]]. Късният неоплатонизъм и ранните християнски философи като [[Августин Блажени|Августин]] и [[Боеций]] ознаменуват прехода от античната към средновековната философия. |
|||
=== Средновековна философия === |
|||
:''Основна статия: [[Средновековна философия]]'' |
|||
Тук най-общо се включва философията в периода между падането на [[Западна Римска империя|Западната Римска империя]] и [[Ренесанс]]а. Философията е дълбоко обвързана с религията. Благодарение най-вече на ислямски преводи и коментари, по-късната християнска средновековна схоластика преоткрива класическата гръцка философия. |
|||
=== Философия на Новото време === |
|||
:''Основна статия: [[Философия на новото време]]'' |
|||
Първият период на модерната философия започва през [[17 век]] и обхваща времето между [[Рене Декарт]] и [[Имануел Кант]]. Той най-общо се припокрива с [[Просвещение]]то. Един от основните дебати тук е между [[рационализъм]] и [[емпиризъм]]. Силно влияние оказва възраждането на науките и най-вече развитието на [[физика]]та. Важни имена през тази епоха са [[Декарт]], [[Монтен]], [[Франсис Бейкън|Бейкън]], [[Лок]], [[Джордж Бъркли|Бъркли]], [[Дейвид Хюм|Хюм]], [[Спиноза]], [[Готфрид Лайбниц|Лайбниц]]. |
|||
В края на [[18 век|18-ти]] и началото на [[19 век]] е периодът на [[Немска класическа философия|Класическата немска философия]] в лицето на Кант, [[Фихте]], [[Шелинг]] и [[Хегел]]. Значими течения по-нататък през този век са [[младохегелианство]]то, [[Марксизъм|марксизмът]], [[Позитивизъм|позитивизмът]], [[Прагматизъм|прагматизмът]] и ранният [[екзистенциализъм]], към който често са причислявани [[Киркегор]] и [[Ницше]]. |
|||
По същото това време [[Михаил Бакунин]], [[Пиер-Жозеф Прудон]] и [[Пьотър Кропоткин]] поставят началото на съвременната [[Анархизъм|анархистическа]] философска школа. |
|||
<!-- |
|||
=== Източна философия === |
|||
* [[Будизъм]] |
|||
* [[Тибетски будизъм]] |
|||
* [[Веданта]] |
|||
* [[Йога]] |
|||
* [[Джайнизъм]] |
|||
* [[Даоизъм]] |
|||
* [[Конфуцианство]] |
|||
* [[Маздеизъм]] |
|||
=== Свързани с източната философия === |
|||
* [[Тайната доктрина|Тесофия]] |
|||
* [[Жива Етика|Агни йога]] |
|||
* [[Антропософия]] |
|||
* [[Орфизъм]] |
|||
* [[Херметизъм]] |
|||
* [[Питагорейци]] |
|||
* [[Богомилство]] |
|||
* [[Джиду Кришнамурти]] |
|||
* Арабско-халдейска Кабала |
|||
=== Християнска философия === |
|||
* Традиционалистически |
|||
[[Източно-православно|Източно-православна]], |
|||
[[Католическа църква|Католическа]] |
|||
* Доктринерски |
|||
[[Протестантство|Протестантска]] |
|||
=== Свързани с християнската философия === |
|||
* [[Антропософия]] |
|||
* [[Розенкройцерски орден|Розенкройцери]] |
|||
* [[Толстоизъм]] |
|||
* [[Дъновизъм]] |
|||
* Християно-юдейска [[Кабала]] --> |
|||
=== Съвременна философия === |
|||
:''Основна статия: [[Съвременна философия]]'' |
|||
През [[20 век]] теченията и доктрините във философията са изключително разнообразни. Все пак, силно се развиват [[Аналитична философия|аналитичната философия]] и [[феноменология]]та. |
|||
== Приложна философия == |
|||
Резултатите от философските постижения на дадено общество оказват силно влияние на неговото развитие. Това е непосредствено видимо за области като етиката и политическата философия. Изследванията и ученията на [[Конфуций]], [[Авероес]], [[Макиавели]], [[Лок]], [[Русо]], [[Маркс]] и [[Джон Стюарт Мил|Мил]] са само някои примери за философии, които са били определящи за държавното управление и политическите процеси в съответните епохи и общества. |
|||
Философията през вековете има силно влияние върху образователните институции и практики. През Античността множество философи откриват свои образователни школи, най-известни от които са [[Академия]]та на [[Платон]] и [[Ликейон]]ът на [[Аристотел]]. В началото на [[19 век]] работата на [[Шелинг]], [[Фридрих Шлайермахер|Шлайермахер]], [[Вилхелм фон Хумболт|Хумболт]] и [[Фихте]] става теоретическата основа на класическия немски университет. Концепцията за [[Прогресивно образование|прогресивното образование]], най-вече чрез философията на [[Джон Дюи]], има значително влияние върху образователните политики през [[20 век]] в [[Съединените щати]]. По-късно основни принципи на прогресивното образование са доразвити във [[Философия с деца|философията с деца]]. |
|||
Към края на 20 век паралелно в Западна Европа и в Съединените щати започват да възникват практики на [[философско консултиране]], както и организации, които обединяват и сертифицират философски консултанти. |
|||
По-опосредствен начин на приложение на философията е чрез използване на нейните резултати в други академични и научни дисциплини. Примери за това са значението на логиката в [[математика]]та, [[лингвистика]]та, [[психология]]та и [[Компютърни науки|компютърните науки]] или определящата роля на философията на науката по отношение на [[Научна методология|научната методология]]. |
|||
== Бележки == |
|||
<references /> |
|||
== Външни препратки == |
|||
{{Уикикниги|Портал:Философия}} |
|||
{{Wikiquote-inline |Философия}} |
|||
{{Commonscat-inline|Philosophy}} |
|||
{{Философия}} |
{{Философия}} |
Версия от 14:34, 18 ноември 2019
Философията (от гръцки: φιλοσοφια, от φιλεῖν – обичам и σοφία – мъдрост[1][2]) е изследване на общите и фундаментални въпроси, засягащи човека и света. Основни теми за философията са неща като съществуването, мисленето, познанието, истината, справедливостта, красивото.[3][4] В своите изследвания философията по принцип се отличава със систематичен подход и рационална аргументация, което я отличава от други подходи към същите или подобни теми, като например мистицизма и митологията.[5]
Въпреки общото разбиране, че философията е наука, тя се различава от хуманитарните и природните науки по това, че не разчита на научния метод и няма строго определен и общоприет предмет. В зависимост от дефиницията за такъв предмет или от акцентите и подходите при изследването и решаването на този проблем, различните философи могат да бъдат причислявани към дадено течение или доктрина, а тяхната дейност и произведения да бъдат отнасяни към по-тесни области на философско изследване.
Клонове на философията
Даването на изчерпателен списък на клоновете на философията е трудно, доколкото в различни исторически периоди и в различни културни традиции са съществували различни видове деления. Въпреки това, следните области обикновено се приемат за основни:
- Метафизиката изследва природата и първоначалата на съществуващото и света.
- Онтологията, понякога считана за основен дял на метафизиката, е изследване на битието.
- Епистемологията изследва познанието, същността и възможността на познавателния процес.
- Етиката или „философия на морала“ се интересува от въпросите как трябва да постъпва човек, правилното поведение и „добрия живот“. Основни клонове на етиката са мета-етиката, нормативната етика и приложната етика. Мета-етиката се занимава с въпросите за природата на етичната мисъл, сравнението на различни етични системи, дали има абсолютни етични истини и как такива истини могат да бъдат познати. Етиката е също асоциирана с идеята за моралността. Платоновите ранни диалози включват изследване на дефинициите за добродетел.
- Политическата философия изучава управлението и отношението на индивидите и общностите към държавата.
- Естетиката се занимава с красивото, възвишеното, изкуството, насладата.
- Логиката изследва формите и законите на мисленето; валидните форми на аргументация. Тя има своето начало в края на 19 век с математици като Готлоб Фреге, които се фокусират върху математическото третиране на логиката и днес логиката има две основни разделения: математическа логика (формална символна логика) и това, което днес се нарича философска логика.
- Философията на езика изследва началата, развитието и употребата на езика и отношението му към мисленето.
- Повечето академични дисциплини имат „философии“, които изследват техните основания и предмет, като тук се включват области като философия на науката, философия на историята, философия на математиката и т.н.
- Същевременно множество академични дисциплини като психологията, антропологията, физиката и т.н. възникват около предмети, които са били в областта на философията и в този смисъл исторически са се обособили от нея.
История
История на философията обикновено се дели на четири големи периода – антична философия, средновековна философия, модерна философия и съвременна философия.
Антична философия
- Основна статия: Антична философия
Античната философия обхваща период от около едно хилядолетие, от 6 век пр.н.е. до към края на 4 век.
Досократическия период е предимно набор от различни натурфилософии. Тук са първите опити да се мислят всеобщността и първоначалата на съществуващото. Класическият период, в който основни фигури са Сократ, Платон и Аристотел, се отнася най-общо до времето на разцвета и западането на атинската демокрация. През последвалия елинистически период се оформят по-отчетливо отделните философски школи и доктрини през Античността, някои сред които са стоицизъм, скептицизъм и неоплатонизъм. Късният неоплатонизъм и ранните християнски философи като Августин и Боеций ознаменуват прехода от античната към средновековната философия.
Средновековна философия
- Основна статия: Средновековна философия
Тук най-общо се включва философията в периода между падането на Западната Римска империя и Ренесанса. Философията е дълбоко обвързана с религията. Благодарение най-вече на ислямски преводи и коментари, по-късната християнска средновековна схоластика преоткрива класическата гръцка философия.
Философия на Новото време
- Основна статия: Философия на новото време
Първият период на модерната философия започва през 17 век и обхваща времето между Рене Декарт и Имануел Кант. Той най-общо се припокрива с Просвещението. Един от основните дебати тук е между рационализъм и емпиризъм. Силно влияние оказва възраждането на науките и най-вече развитието на физиката. Важни имена през тази епоха са Декарт, Монтен, Бейкън, Лок, Бъркли, Хюм, Спиноза, Лайбниц.
В края на 18-ти и началото на 19 век е периодът на Класическата немска философия в лицето на Кант, Фихте, Шелинг и Хегел. Значими течения по-нататък през този век са младохегелианството, марксизмът, позитивизмът, прагматизмът и ранният екзистенциализъм, към който често са причислявани Киркегор и Ницше.
По същото това време Михаил Бакунин, Пиер-Жозеф Прудон и Пьотър Кропоткин поставят началото на съвременната анархистическа философска школа.
Съвременна философия
- Основна статия: Съвременна философия
През 20 век теченията и доктрините във философията са изключително разнообразни. Все пак, силно се развиват аналитичната философия и феноменологията.
Приложна философия
Резултатите от философските постижения на дадено общество оказват силно влияние на неговото развитие. Това е непосредствено видимо за области като етиката и политическата философия. Изследванията и ученията на Конфуций, Авероес, Макиавели, Лок, Русо, Маркс и Мил са само някои примери за философии, които са били определящи за държавното управление и политическите процеси в съответните епохи и общества.
Философията през вековете има силно влияние върху образователните институции и практики. През Античността множество философи откриват свои образователни школи, най-известни от които са Академията на Платон и Ликейонът на Аристотел. В началото на 19 век работата на Шелинг, Шлайермахер, Хумболт и Фихте става теоретическата основа на класическия немски университет. Концепцията за прогресивното образование, най-вече чрез философията на Джон Дюи, има значително влияние върху образователните политики през 20 век в Съединените щати. По-късно основни принципи на прогресивното образование са доразвити във философията с деца.
Към края на 20 век паралелно в Западна Европа и в Съединените щати започват да възникват практики на философско консултиране, както и организации, които обединяват и сертифицират философски консултанти.
По-опосредствен начин на приложение на философията е чрез използване на нейните резултати в други академични и научни дисциплини. Примери за това са значението на логиката в математиката, лингвистиката, психологията и компютърните науки или определящата роля на философията на науката по отношение на научната методология.
Бележки
- ↑ Liddell, Henry George и др. Philosophia // A Greek-English Lexicon. Perseus. Посетен на 8 февруари 2010.
- ↑ Philosophy // Online Etymology Dictionary. Посетен на 8 февруари 2010.
- ↑ Teichmann, Jenny и др. Philosophy: A Beginner's Guide. Blackwell Publishing, 1999. с. 1.
- ↑ Grayling, A.C. Philosophy 1: A Guide through the Subject. Oxford University Press, 1998. с. 1.
- ↑ Honderich, T. The Oxford Companion to Philosophy. Oxford University Press, 1995. с. 666.
Външни препратки
- Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за Философия
- В Общомедия има медийни файлове относно Философия