История на правото
Шаблон:Човешка история и праистория
Историята на правото е науката и дисциплината за това как в историята се развивало понятието за право и законодателството на държавите - предимно, но не само, като позитивно право. В този смисъл понятията за държава и право са исторически обусловени и свързани, а като университетска дисциплина се преподава предмета история на държавата и правото.
Методология
Историята на правото е историко-правна дисциплина, свързана с развитието на цивилизациите и се намира в по-широкия контекст на социалната история, т.е. на всеобщата история. В този контекст изучаването на историята на правото е поставено в зависимост от ползвания исторически метод. През 20 век, повечето историци разглеждат правната история през призмата и в съответствие със съвременното мислене, което ограничава обективните разработки в областта на историята на правото като световен феномен. Отправна точка при подобни изследвания е оценката в развитието на правото от гледна точка на съвременното гражданско общество, което методически не е съобразено с мисленето и мирогледа на различните исторически цивилизации и общества. Историята на правото анализира историческото развитие на правните институции, практики, процедури, като изучава в исторически контекст юриспруденцията, съдебната практика и кодификациите.
Древна история на правото
През древността правото от гледна точка на съвременното разбиране за систематика възниква изпърво в древна Месопотамия с известния законник на Хамурапи, макар че зачатъци на правна регулация да се забелязват в земите от плодородния полумесец и по-отрано - от около 3000 г. пр.н.е. в Древен Египет (виж и право на Древен Египет).
Хетите със своята цивилизация също бележат през 16-15 век пр.н.е. значимо постижение със своите закони.
В Древна Индия през първото хилядолетие преди Христа са съставени законите на Ману във връзка с арийското нахлуване и завладяване на Индийския субконтинент (виж веди).[източник? (Поискан преди 3269 дни)]
Антична история на правото
6 век пр.н.е. бележи няколко изключително значими и съществено предопределящи човешката история събития - завладяването от Навуходоносор на легендарния Соломонов храм, основаването на империята Ахеменидите и откриването на таланта. В нощта на 12 октомври 539 г. пр.н.е. войските на Кир Велики влезли във Вавилон - световната древна столица и най-голям град, с което бил турен край на древната история под домината на семитските народи. Кир издал прословутия свой царски акт записан на цилиндъра на Кир, по силата на който били прогласени правата на поданиците. На евреите била предоставена възможност да се завърнат в древната им родина - Юдея и Самария, след освобождаването им от Вавилонски плен, които събития били отразени и в Библията.[източник? (Поискан преди 3269 дни)]
Систематизирането на древните юдейски писания било кодифицирано от Ездра за нуждите на централизирането на култа само на едно високо място - т.нар. Втори храм възобновен или по-точно построен и окончателно завършен в 515 г. пр.н.е. (виж и Геризим), когато бил съграден и Персеполис.[източник? (Поискан преди 3269 дни)]
Средновековна история на правото
Съвременна история на правото
Източници
- Всеобща история на държавата и правото (на руски език)
- Всеобща история на държавата и правото (на руски език)