Корен (морфология)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Версия от 21:30, 23 септември 2023 на Carbonaro. (беседа | приноси) (вече има източник)
(разл) ← По-стара версия | Текуща версия (разл) | По-нова версия → (разл)
Вижте пояснителната страница за други значения на Корен.

Коренът в морфологията е морфема, която носи основното значение на думата.

Всяка дума има поне един корен, а съставните думи могат да имат и повече.[1] Към корена на думата се прибавят и останалите морфеми: представка, наставка, окончание, определителен член.

Коренът е ядрото на думата и е носител на нейното лексикално значение. Всяка дума съдържа корен. Това се отнася най-вече за самостойните части на речта: съществителните, прилагателните и числителните имена, глаголите, местоименията и наречията.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Пашов, Петър. Практическа българска граматика. второ допълнено издание. София, Издателство „Просвета“, 1994. ISBN 954-01-0339-8. с. 47.