Прага

Прага
Praha
— Град —
Знаме
      
Герб
50.0875° с. ш. 14.4214° и. д.
Прага
Страна Чехия
Площ496,21 km²
Надм. височина177-399 m
НаселениеПовишение 1 241 273 души (2012)
КметБогуслав Свобода
Първо споменаване965 г.
Пощенски код100 00 - 199 00
МПС кодA
Официален сайтwww.praha.eu
Прага в Общомедия

Прага (Шаблон:Lang-cs) е столицата и най-големият град на Чехия. Населението на града през 2012 година е 1 241 273 души, което е над 10% от населението на Чешката република. Разположен е на река Вълтава. Прага е смятан за един от най-красивите градове в света и е сред най-посещаваните от туристи.

Известен е с многообразната си архитектура от различни периоди - барок, рококо, готика, романтизъм, кубизъм и др.

История

Танцуващата къща“ на брега на река Вълтава, автори – арх. Франк Гери и арх. Владо Милунич

Прага има една от най-интересните истории в Европа и света. Още от средновековието, средището по река Вълтава се превръща в най-значимия еврейски център на стария континент извън Пиренейския полуостров. Също така градът е признат за един от най-красивите в света и на два пъти е столица на Свещената Римска империя и седалище на императора ѝ. След края на Първата световна война и разпада на Австрийската империя възниква Чехословакия. За столица е избрана Прага. Този съюз се разпада под нацистки натиск през 1939 г. и по време на Втората световна война е създаден протекторат Бохемия и Моравия с център Прага. През 1945 г. Прага е последният град, който слага оръжие пред съюзниците, като тук се окопава най-боеспособната групировка на Вермахта ведно с остатъците от РОА на генерал Андрей Власов. След това политическият контрол върху Прага и комунистическа Чехословакия е упражняван от Съветския Съюз. През 1967 г. настъпва т. нар. Пражка пролет, която се стреми да обнови институциите с помощта на демокрацията. Ответната реакция е свързана с окупацията на Чехословакия и нейната столица през 1968 г. от войските на Варшавския договор, включително и БНА. След падането на Берлинската стена през 1989 г. Чехословакия през 1993 г. се разпада на Чехия и Словакия, и Прага остава само чешка столица, така както е било по време на ВСВ.

Административно деление

Град Прага е поделен на 22 района и 52 общини.

Общини

Население

Населението на Прага през 2008 година е 1 223 368 души.

Етнически състав

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2001 г.:[1]

Численост Дял (в %)
Общо 1 169 106 100.00
Чехи 1 088 814 93.13
Словаци 19 275 1.64
Руснаци 5 301 0.45
Украинци 4 699 0.40
Виетнамци 2 590 0.22
Моравци 2 567 0.21
Германци 1 791 0.15
Поляци 1 486 0.12
Цигани 653 0.05
Силезци 161 0.01
Други 18 554 1.58
Неизвестни 23 215 1.98

Българи

Според данни на ДАБЧ към 17 ноември 2016 г. в Прага има 8 организации на българите – 4 дружества, 2 печатни медии, 2 училища.[2]

Дружества
Адрес Дата на
основаване
Дата на
закриване
Уебсайт
или блог
Съюз на българите в Европа[2] ul. Americká 28 ?
Българска културно-просветна организация в Чешката република[2] ul. Americká 28 1948 г.;
преди 76 години
 (1948)
bgklub.cz
Гражданско сдружение на българите и приятелите на България в Чехия „Заедно“[2] Na Sádce 1745/9 2001 г.;
преди 23 години
 (2001)
zaedno.org
Гражданско сдружение „Възраждане“[2] ? 2001 г.;
преди 23 години
 (2001)
balgari.eu
Печатни медии
Адрес Дата на
основаване
Дата на
закриване
Уебсайт
или блог
Списание „Роден глас[2] ul. „Americká“ 28 1972 г.;
преди 52 години
 (1972)
Списание „Българи“[2] Vocelova 3 2002 г.;
преди 22 години
 (2002)
Училища
Адрес Дата на
основаване
Дата на
закриване
Уебсайт
или блог
Българско средно общообразователно училище „Д-р Петър Берон“[2] ul. Richtarska 1 1948 г.;
преди 76 години
 (1948)
bgschool.eu
Неделно училище към сдружение „Възраждане“[2] Vocelova 602/3 2002 г.;
преди 22 години
 (2002)

Забележителности

Галерия

Панорамен изглед на Прага
Панорамен изглед на Прага
Панорама
Панорама
Панорама
Панорама

Побратимени градове

Прага има неясноти относно броя както на официалните така и на неофициалните партньори с други големи градове по света.[3]

Заб.: Всички години са след 1989

Партньори са:

официални:

неофициални:

Бележки

Вижте още

Външни препратки