Потребител:Григор Гачев/По-добре лоша статия, отколкото никаква

Нупедия и Уикипедия

Преди време един момък на име Джими Уелс основал две уеб-базирани енциклопедии - Нупедия и Уикипедия. Разликите между тях били две.

1. В Нупедия допускали само перфектни, или почти перфектни статии, с идеята да бъдат ползвани от читателите. В Уикипедия допускали всичко, в което може да се открие дори капчица смисъл или съдържение, с идеята, че все някой ще го оправи и разшири. Причината била, че Нупедия била основната, официална енциклопедия - Уикипедия била само работно помагало при правенето й.
2. Уикипедия се превърнала в най-голямата, пълна и успешна енциклопедия, създавана някога от човечеството. Нупедия просъществувала три години и безславно угаснала.

Изводите са си за нас. Ако не можем да си ги направим, е възможно да сме за Нупедия, или където и да е другаде - но не и за тук.

Защо лоша статия е по-добра от никаква

Защото да се оправи статия е по-лесно, отколкото да се напише изцяло наново. Или, в най-лошия възможен случай, когато статията не съдържа нито една (!) полезна дума, и ще се пренаписва изцяло, е едно и също.

Оттук и изводът: който изтрива статия, все едно я прави най-лошата принципно възможна. Ако в нея има дори една полезна дума, значи той я влошава - тоест, вреди.

Моделът на отворената разработка

Уикипедия се прави по модела на "отворената разработка". Той е напълно различен от стандартния затворен модел на производство. Затвореният модел разчита на сравнително малък брой отлични специалисти. Отвореният модел - на много участници, без висока бариера за качество. Затвореният модел се държи на майсторството и качеството на специалистите му - отвореният се държи на броя на участниците, и свободата им да взаимодействат. В проект, изпълняван чрез отворена разработка, е точно толкова пагубно качеството да се поставя пред броя на участниците, колкото в стандартен затворен проект е пагубно броят на работещите да се поставя пред качеството на уменията им.

Свикналите със затворени проекти често не разбират това. Те се опасяват, че занижените изисквания за качество ще доведат до голям процент лоши статии, и смятат, че притокът на необучени новаци и на недобре изпипани статии трябва рязко да се ограничи. Всъщност лечението на този проблем е точно обратното - като бъдат привличани още повече хора, и неперфектните статии се приемат. Сред многото хора ще има и много любители на подобряването, които с удоволствие биха оправили лошите статии. Създайте им огранизационни улеснения да го вършат (напр. лесни за поддържане списъци), и ще видите ефекта.

Груба аналогия са хората, свикнали да живеят при централно планирана икономика, напр. тази в социалистическите държави от 20 век. Някои от тях искрено вярват, че ако няма кой да планира всичко да се произвежда и да се разкарва навсякъде, ще настъпи хаос, и икономиката ще рухне. За тях е необяснимо как пазарните западни икономики не само не рухваха, но задоволяваха обществата си далеч по-добре от централно планираните. Начинът да сринете една пазарна икономика е именно да се опитате да я регулирате централно до най-малките детайли. ("- Може ли да се построи комунизъм в САЩ? - Може, но няма ли да е жалко?")

Различните хора

Хората, които са способни да произведат съвършена статия отначало докрай, никак не са много. Тези, които владеят само част от нужните умения - примерно умеят да форматират в МедияУики, или пък умеят да намират факти, но не и другото от двете - са много повече. И затова са продуктивна сила, далеч по-голяма от умеещите да направят нещата открай докрай. А за да могат да се съчетават, Уикипедия трябва да е привлякла достатъчно от тях, без да ги гони. Тоест, в нея трябва да има висока търпимост към несъвършените статии и авторите им. (Това си личи и от софтуерната й база - свободно уики - но някои не го разбират.)

Същото важи за кои да е други умения в създаването на статии. Има хора, които са майстори в започването на статия, но не и в правенето й обемна и пълна - и хора, които не умеят или не смеят да започват, но с удоволствие разширяват и допълват. Има хора, които напълно неглижират цитиранията, или категоризиранията, или красивото оформление - и хора, които умеят само или почти само тях, и са щастливи да ги правят.

Някои се вълнуват само от чалга, други - от опера, трети - от атомна физика, четвърти - от готварство. Всеки поотделно е ограничен, но заедно покриват необходимия енциклопедичен спектър. Заедно те са далеч по-продуктивни от случайния безценен свъхенциклопедист... Същото е и с уменията в създаване на статии.

Затова да се търсят и допускат единствено майсторите, способни да създадат от нищо съвършен продукт, е глупаво. Имаме технология, която позволява на несъвършените да произведат далеч повече - глупаво и вредно е да се отказваме от предимствата й.

Да изтрият труда ти

Много статии, особено създадени от новаци, не са първа хубост. А точно новакът очаква най-нетърпеливо как ще бъде оценен трудът му. Ако някой съвестно го подобри, новакът се учи с желание. Ако обаче статията бъде направо изтрита, новакът най-често обръща гръб на проекта, като правило завинаги. В статията обикновено има и полезни неща, пък били и малко, и новакът го знае - и правилно преценява изтриването й не като желание да се подобри Уикипедия, а като незачитане и съсипване на личния му доброволен труд.

С това унищожаването на несъвършени статии вреди на Уикипедия не само пряко (една статия по-малко). Косвената вреда от него е далеч по-силна - един автор на статии по-малко обикновено означава десетки, често стотици статии по-малко. В българската Уикипедия над половината новодошли биват прогонени от това отношение; почти всички те имат потенциала да бъдат добри автори, ако бъдат учени, а не гонени. А след като споменат какво са срещнали тук пред познатите си, вълната на отблъскването продължава - прогоненият автор отпъжда още потенциални автори.

Накратко: Далеч не всеки автор в Уикипедия има принос колкото потенциалната загуба от само една изтрита статия, която е можела да бъде подобрена и запазена.

В заключение

Още веднъж: Който не разбира всичко това, може би е подходящ за Нупедия, или някъде другаде. Но ако иска да помага истински на Уикипедия, е добре да го разбере.