Румен Скорчев
| Румен Скорчев | |
| български художник | |
 | |
| Роден |
7 октомври 1932 г.
|
|---|---|
| Починал | 6 септември 2015 г.
|
| Националност |  България |
| Учил в | Национална художествена академия |
| Кариера в изкуството | |
| Академия | ВИИИ „Николай Павлович“ |
| Учители | проф. Веселин Стайков |
| Направление | илюстрация |
Румен Денев Скорчев е български художник, работещ в областта на илюстрацията, графиката, рисунката и живописта, с голям принос в изобразителното изкуство и неговото популяризиране по света. Той е академик на БАН и почетен гражданин на град Търговище[1] и на Трявна[2].
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Румен Скорчев е роден е на 7 октомври 1932 г. в Ески Джумая. Първото му образование е инженер паркостроител (1957).[3] През 1964 завършва Илюстрация във ВИИИ „Николай Павлович“ при проф. Веселин Стайков.[4]
Работи като художествен редактор и главен художник на изд. „Народна младеж“. Професор е в катедра „графични изкуства“ в НХА. От края на 60-те години на 20. век Скорчев добива популярност в България и чужбина с множеството спечелени награди от участия в международни изложби. Стипендиант е на японската фондация Kokusai Koryu Kikin (1979). Организира самостоятелни изложби в Австралия, Италия, Индия, Холандия, Люксембург, Кюрасао, Русия, Швейцария, Германия, Австрия, Ирак, Норвегия, САЩ и др.[3]
Умира на 6 септември 2015 г. в София след тежко боледуване.[5]
Творби[редактиране | редактиране на кода]
Илюстрирал е над 200 книги за деца и възрастни – „Храбрите щурци“ от Асен Разцветников, „Девет приказки и две в повече“ от К. Чапек, „Малки жабешки истории“ от Йордан Радичков, „Приказки“ от Братя Грим, лириката на Анна Ахматова, Александър Блок, Александър Пушкин, Франческо Петрарка, Омар Хайям, Хименес, Пейо Яворов, Никола Вапцаров и други.[3][4]
По значителни графични серии: „Земя“ (1974), „Импулси“ (1978), „Нощен лов“ (1978), „Рисунки по време на разговор“ (1987), „Човекът-природа“ (1987 – 1988), „Равновесие“ (1988), „Кутията на Пандора“ (2000).[4]
През 1982 и през 1994 г. е представен с творби в Швейцарската енциклопедия „Who’s Who in Graphic Art“ за Приложната графика на 20 век. А през 1990 г. е включен в двутомното издание за 300 съвременни художници в графичното изкуство, издадено от Международния център за изкуство в Киото, Япония.[3][4]
Негови творби са притежание на Националната художествена галерия, Софийската градска художествена галерия, на областните галерии в България, галерия „Албертина“ – Виена, музея „Виктория и Албърт“ – Лондон, Национална галерия – Вашингтон, САЩ, музея „Лудвиг“ – Кьолн, Националната библиотека на Париж, Дордрехтмузеум – Холандия, Музей за съвременно изкуство в Кайро – Египет и др., както и в големи частни колекции в САЩ, Холандия, Италия, Франция и др. Благодарение на контактите си с японския университет „Сейка“ Скорчев подпомага културния обмен на Япония и България, като организира разменни изложби на художници от двете страни.[3][4]
Признание[редактиране | редактиране на кода]
Румен Скорчев е носител на над 40 национални и международни награди. През 1970 г. за графиката си „Надежда“ получава „Златния медал“ на ІІ Международно биенале във Флоренция. Присъдени са му пет пъти годишните национални награди – за илюстрация (1972 и 1984 г.), за графично изкуство (1974 и 1987 г.) и за рисунка (1979). Вписан е в Почетния списък „Х. К. Андерсен“ за книгата „Храбрите щурци“ от Асен Разцветников. Получава почетен медал и диплом с „Благодарност“ от Министерството на културата на Русия за популяризиране творчеството на Александър Пушкин чрез книгите, които е илюстрирал. Носител е на наградата на Министерството на културата на България за 24 май през 2008 г. През 2012 г. получава наградата за живопис „Захарий Зограф“ от Съюза на българските художници.[6][3][4]
Посмъртно[редактиране | редактиране на кода]
Експозиция с творби на художника посещава Благоевград, инициатор на изложбата е възпитаник на Румен Скорчев от първите му години като преподавател в Националната художествена академия.[7]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ „Академик Румен Скорчев е най-щедрият дарител на библиотеката в Търговище“ // Топ новини, 21 ноември 2011 г.
- ↑ Удостояват акад. Румен Скорчев със званието „Почетен гражданин на Трявна“ // tryavna.org, 05.05.2015. Посетен на 08.05.2022.
- ↑ а б в г д е „Румен Скорчев / Rumen Skorchev“ // Галерия „Лоранъ“
- ↑ а б в г д е Румен Скорчев // ArtPrice.bg
- ↑ Почина големият български художник Румен Скорчев // webcafe.bg. Посетен на 06.09.2015.
- ↑ „Връчиха наградата „Захари Зограф“ на акад. Румен Скорчев“, в-к „Приятел“, 25 май 2012 г.
- ↑ Показаха 58 униката от Румен Скорчев на ценителите в Благоевград // Вяра нюз, 23.01.2022. Посетен на 07.06.2021.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Пенчо Ковачев, „Румен Скорчев – художникът, който разкукурига културата ни“, в-к „24 часа“, 7 септември 2015
- „Румен Скорчев: Не е нужно държавна институция да управлява културата!“[неработеща препратка], интервю на Милена Димова, в-к „Сега“, 26 май 2005
|
