Роден съм на 05.09.1938 година в село Корница, обл. Благоевград (Горна Джумая). Израснал съм в бедно селско семейство . Завърших основното си образование в с. Корница. Още от малък ме зачукаха камъните. бях_ на 6-7 години и баща ми го мобилизираха запас като окопационен корпус в Гърция и Югославия. От тогава като овчарче се събирах със стари хора, които ми разправяха за трагедиите причинени от БКП и ВМРО : по време но покръстването през 1912 година. За клането на всички Турци мохамедани в бившите Петрички околия. Как са се гаврели с хората при смяната на имената и колко джамии са били изгорени. Бях малък когато слушах тези разкази. Имената на разказвачите и техните несгоди са: Уруч Уручев, Бекир Уручев, Мустафа Гетов и много други.

След 9 месечно отсъствие от високите над 2000 метра части на Пирин, най-сетне настъпи момента за нови преходи. Този път групата ни бе сформирана бързо. Причина за това бе сравнително лесния маршрут – от с.Брезница с високопроходим автомобил /джип Мицубиши Паджеро/ през прекия път до х.Гоце Делчев. Това са около 25 километра, които се изминават за около час.
Групата от 6 души /от които две деца съответно на 7 и 10 години/ се събрахме на площада в с.Брезница в 7,30 часа и започнахме покупките на хранителни продукти. Небето бе ясно, прогнозата за добро време. Ето как изглеждаше символа на Брезница – вр. Хамбарташ /Хлевен/ в 8.00 часа